Заради огромния дълг и главоломно растящия брой българи, които се

Заради големия дълг и стремглаво растящия брой българи, които се лекуват в Европейски Съюз за сметка на Здравната каса, надзорният съвет на НЗОК обмисля да вкара по-строго решето за пациентите, за които заплаща, сочи стенограмата от съвещание на надзора, извършено на 19 март. Идеята на надзорниците е за позволение на лекуване в чужбина отсега нататък да се изисква мнение от най-малко двама национални консултанти, че то не може да се организира у нас, както и да се ревизира дали за това лекуване пациентът има редом и отворена дарителска сметка, написа вестник "Сега ".
Според директивата на Европейски Съюз за трансгранично здравно обслужване, обезпечените имат право техният фонд да им заплати лекуване в друга страна в Европейски Съюз, когато личната им страна не може да им го обезпечи - поради липса на инсталация, технология или развити медицински практики, или поради прекомерно огромни листи на чакащи. Дали това е по този начин, преценят националните консултанти или шефовете на научни сдружения.
Анализ за това за какви болести се върви най-вече в Европейски Съюз, поръчан от надзора, сочи "един застрашително възходящ размер на случаите, които стартират от 4 през 2007 година и доближават през 2017 година до 632 ", споделя ръководителят на надзора и зам.-здравен министър Жени Начева. С максимален дял са Германия, Белгия, Франция, Швейцария. "Насочването за лекуване е концентрирано в няколко на брой клиники и лечебни заведения, само че това е евентуално заради тяхната специфичност, обичаи, практики къде най-добре се лекуват съответни болести. Основно това са болести, които са свързани с онкологията и лекуването на редки болести, сърдечно-съдови болести, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки положения, свързани с трансплантация ", разказва разбора Начева. Вестникът е изискал достъп до разбора или най-малко до данни от него преди седмица, само че от Касата още не са ги дали.
Начева споделя, че за 2018 година би трябвало да се усъвършенства контролът върху здравното решение за ориентиране на пациентите за лекуване в чужбина. "Трябва да потърсим и консултация с националните консултанти, с цел да уточняваме тези болести - дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са подбудени, защото нараства в действителност доста броят на лицата, които се насочват в чужбина. Дали това се дължи на нарастване на заболеваемостта, на какви условия точно се дължи този възходящ ритъм на лекуване на лица в чужбина, изключително след 2013 година насам ", слага въпроси зам.-министърът. Според нея би трябвало да се ревизира и по какъв начин са лекувани тези пациенти в България, преди да се реши, че у нас повече не може да им се помогне.
Поне двама национални консултанти би трябвало да дадат мнение, че е нужно лекуване в Европейски Съюз, споделя Начева. Ако двамата са на друго мнение, би трябвало да се потърси трети, добавя тя и се застрахова, че това няма да забави лекуването, защото мненията ще се изискват за 2-3 дни. Подуправителят на НЗОК Йорданка Пенкова обаче изяснява, че това не постоянно е допустимо. И сега се желае мнение от трима консултанти, споделя тя. "В множеството случаи отговор идва единствено от един. Имахме незабавен ортопедичен случай, двамата консултанти бяха на конгрес в чужбина и се наложи единствено този, който е в България да даде мнение " споделя тя, само че добавя, че това въпреки всичко са единични случаи.
"Имам единствено едно изискване към тези правила. Когато се работи с тези пациенти, които желаят S2 (формуляр, с който касата подсигурява, че ще заплати лекуването - бел. ред.) да се ревизира дали имат дарителски сметки или не. Защото мога да Ви кажа случай в този момент, че се желае S2 при съществуване на дарителска сметка ", споделя пък другият зам.-здравен министър Бойко Пенков. От друга страна, касата поема единствено лекуването, само че не и съпътстващите разноски по превоз, престой, възнаграждения на лекари и така нататък
Още предходната година представителят на работодателите в Народното събрание Боян Бойчев изяснява пред сътрудниците си, че от немска страна "ми беше казано не доста непосредствено, че числата, с които немската страна разполага за разноските, демонстрира, че има забележителен брой пенсионери, които се лекуват в Германия и непосредствено споделиха - огромна част от тях са в финален етап на заболяването. Те споделиха - за какво български пенсионери се лекуват в Германия ". Бойчев допуска, че това са пенсионери, чиито деца живеят в Германия, "теглят ги възрастните хора, лекуват ги както ги лекуват и по-късно дават сметката ". Управителят Камен Плочев пък твърди, че министър председателят Бойко Борисов му разказал за скица: "Има група несъвестни български лекари, които работят в Европа, в европейските страни, те викат с автобуси избрани хора, лекуват ги, сякаш, че са незабавни, а по-късно ние плащаме тези пари ".
Общият размер на отговорностите се обрисува в размер на 259 млн. лева, от които просрочени са 119 млн. лева, обобщава Жени Начева. С наличните по бюджет тази година 73 млн. лева ще се покрият част от задълженията към Австрия, Германия, Кипър, Холандия и Швейцария. Най-голям дял на заплащанията да бъде към Германия - 35 млн. лева Ще се организират и двустранни договаряния със съответните институции в Европейски Съюз за разсрочване на останалите задължения.