Изгубили сме почти на 100% насажденията от праскови, кайсии и сливи заради измръзването на 1 март
Заради измръзване на 1 март бяха изгубени съвсем на 100% насажденията от праскови, кайсии, сливи и бадеми. Това сподели доцент доктор Сава Табаков, учител в Катедрата по зарзаватчийство в Аграрния университет в Пловдив във връзка със положението на овощните култури през първата половина на годината.
„ Първо предизвикателство пред производителите през 2018 година беше огромното измръзване, което се случи на 1 март. Тогава в някои региони температурите бяха от минус 18 до минус 22 градуса сутринта и то при снежна завивка. А първи март е една късна дата, при която овошките нямат добра студоустойчивост. Овощните дървета бяха излезли от покой, пъпките бяха тръгнали да се развиват, да набъбват и в някои региони този мраз докара до всеобщо измръзване още на пъпка – на прасковите, на сливите, на кайсиите (практически на 100%), на бадема. Това беше първият сериозен удар върху овощарството и по-късно към този момент това е вторият интервал с по-чести феномени като градушката. Първият беше малко по-рано, когато регионът на Карнобат и Айтос чак до Каблешково беше унищожен от доста мощна градушка с огромен обсег и дълготрайност “, сподели още доктор Табаков и уточни, че има и някои места от Югозападна България, които са наранени.
„ Ако мога да обобщя, примерно в сливенския район има измръзване на прасковите още от 1 март, а там това е съществена просвета. Районът на Харманли и Свиленград също е обиден от измръзване от този момент. Старозагорският район също “, разяснява той.
На въпрос какви ограничения могат да вземат стопаните в такива случи, доктор Табаков изясни, че единият вид са застраховките, съобщи Фокус.
„ Но хората би трябвало да са наясно, че застраховките покриват индустриалните разноски, а не предстоящата сума от активността на стопанина. Другото, което би трябвало да имат поради стопаните, е, че би трябвало да вземат фитосанитарни ограничения след такива тежки стихии и поройни дъждове. На първо място, неразпространение на гъбни заболявания, за което би трябвало да се реагира бързо. Най-популярни са медните препарати, само че хората би трябвало да са наясно, че огромна част от овощните растения са чувствителни към такива препарати по време на вегетацията. Медта демонстрира известна цитотоксичност по време на вегетацията, по тази причина може да се употребява вместо мед алуминиев фозетил - препарати с интензивно вещество алуминиев фозетил, което има известно бактерицидно деяние против някои бактериални и някои гъбни заболявания “, сподели още той.
„ Първо предизвикателство пред производителите през 2018 година беше огромното измръзване, което се случи на 1 март. Тогава в някои региони температурите бяха от минус 18 до минус 22 градуса сутринта и то при снежна завивка. А първи март е една късна дата, при която овошките нямат добра студоустойчивост. Овощните дървета бяха излезли от покой, пъпките бяха тръгнали да се развиват, да набъбват и в някои региони този мраз докара до всеобщо измръзване още на пъпка – на прасковите, на сливите, на кайсиите (практически на 100%), на бадема. Това беше първият сериозен удар върху овощарството и по-късно към този момент това е вторият интервал с по-чести феномени като градушката. Първият беше малко по-рано, когато регионът на Карнобат и Айтос чак до Каблешково беше унищожен от доста мощна градушка с огромен обсег и дълготрайност “, сподели още доктор Табаков и уточни, че има и някои места от Югозападна България, които са наранени.
„ Ако мога да обобщя, примерно в сливенския район има измръзване на прасковите още от 1 март, а там това е съществена просвета. Районът на Харманли и Свиленград също е обиден от измръзване от този момент. Старозагорският район също “, разяснява той.
На въпрос какви ограничения могат да вземат стопаните в такива случи, доктор Табаков изясни, че единият вид са застраховките, съобщи Фокус.
„ Но хората би трябвало да са наясно, че застраховките покриват индустриалните разноски, а не предстоящата сума от активността на стопанина. Другото, което би трябвало да имат поради стопаните, е, че би трябвало да вземат фитосанитарни ограничения след такива тежки стихии и поройни дъждове. На първо място, неразпространение на гъбни заболявания, за което би трябвало да се реагира бързо. Най-популярни са медните препарати, само че хората би трябвало да са наясно, че огромна част от овощните растения са чувствителни към такива препарати по време на вегетацията. Медта демонстрира известна цитотоксичност по време на вегетацията, по тази причина може да се употребява вместо мед алуминиев фозетил - препарати с интензивно вещество алуминиев фозетил, което има известно бактерицидно деяние против някои бактериални и някои гъбни заболявания “, сподели още той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ