Взеха проби от морската вода край Дуранкулак след инцидента в Керченския проток
Заради случая в Керченския пролив се правят изключителни проби за нефтопродукти, тежки метали и пестициди в три пункта
Няма директна заплаха за българските води в Черно море съгласно резултатите от всички наблюдения, които се правят все още. Това сподели министърът на околната среда и водите Петър Димитров, който през днешния ден участва на взимането на проби от морската вода край Дуранкулак.
„ Замърсяването се насочва към източна посока на Керченския залив и на север към Керченски проток има огромна възможност за съществено екологично замърсяване на Азовско море. Въпреки оскъдната информация, с която разполагахме, и невъзможността за наблюдаване от спътниците все още на случая, наблюденията в този момент демонстрират, че няма опасност за българския бряг ", сподели още Петър Димитров. Той напомни, че още при приемането на информацията за злополуката на танкерите в Керченския пролив Министерството на околната среда и водите притегли българската и европейска просвета, с цел да се направи моделиране и наблюдаване на евентуалното замърсяване на българските води – това е експертизата на университетите, институтите към Българска академия на науките, Центъра за интегрирано ръководство и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров " и Център „ Херион " - Германия.
Министърът увери, че мониторингът, назначен от него по отношение на военните дейности в Черноморския район, продължава и добави: „ Мониторингът е непрекъснат и регулярен, само че сега назначихме и нов по отношение на случая в Керченския пролив. Ще следим това замърсяване и с модели, и по сателитни изображения и ще взимаме регулярно проби ".
Днес специалисти на Басейнова дирекция „ Черноморски регион " – Варна и Регионална лаборатория – Варна към Изпълнителната организация по околна среда извършат инспекция и пробовземане от морските води за следене на настоящото положение след петролния разлив в Керченския пролив. В пробовземането участваха още шефът на БДЧР Явор Димитров и капитан I сан проф. Мирослав Цветков, шеф на Научния бранш във Висшето военноморско учебно заведение „ Никола Йонков Вапцаров " във Варна.
„ След случая в Керченския проток ще правим ексклузивен мониторинг на същите индикатори и на същите пунктове, в които мониторираме морските води регулярно. Проследяването все още не демонстрира превишение на нормите за този сезон ", изясни Явор Димитров. Показателите включват нефтопродукти, тежки метали и пестициди, както и разперен О2, PH, соленост, температура на водата. Пробонабиране се прави в региона на Дуранкулак – наоколо до рибарското пристанище и къмпинг „ Космос ", както и в региона на Шабла и Калиакра.
Проф. доктор Мирослав Цветков заяви, че по последни данни от спътника, който облетя региона на случая нощес, се следи нефтен разлив върху морската повърхнина, само че теченията по този начин го движат, че няма никаква заплаха за България. „ Разливът не се насочва към нашата изключителна икономическа зона и най-вероятно ще си остане там или до момента в който потъне, или до момента в който не вземат ограничения да го лимитират и съберат. Още първите модели на програмата „ Коперник " демонстрираха, че нефтеният разлив ще се насочи в удобна за нас посока ", акцентира проф. Цветков.
Няма директна заплаха за българските води в Черно море съгласно резултатите от всички наблюдения, които се правят все още. Това сподели министърът на околната среда и водите Петър Димитров, който през днешния ден участва на взимането на проби от морската вода край Дуранкулак.
„ Замърсяването се насочва към източна посока на Керченския залив и на север към Керченски проток има огромна възможност за съществено екологично замърсяване на Азовско море. Въпреки оскъдната информация, с която разполагахме, и невъзможността за наблюдаване от спътниците все още на случая, наблюденията в този момент демонстрират, че няма опасност за българския бряг ", сподели още Петър Димитров. Той напомни, че още при приемането на информацията за злополуката на танкерите в Керченския пролив Министерството на околната среда и водите притегли българската и европейска просвета, с цел да се направи моделиране и наблюдаване на евентуалното замърсяване на българските води – това е експертизата на университетите, институтите към Българска академия на науките, Центъра за интегрирано ръководство и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров " и Център „ Херион " - Германия.
Министърът увери, че мониторингът, назначен от него по отношение на военните дейности в Черноморския район, продължава и добави: „ Мониторингът е непрекъснат и регулярен, само че сега назначихме и нов по отношение на случая в Керченския пролив. Ще следим това замърсяване и с модели, и по сателитни изображения и ще взимаме регулярно проби ".
Днес специалисти на Басейнова дирекция „ Черноморски регион " – Варна и Регионална лаборатория – Варна към Изпълнителната организация по околна среда извършат инспекция и пробовземане от морските води за следене на настоящото положение след петролния разлив в Керченския пролив. В пробовземането участваха още шефът на БДЧР Явор Димитров и капитан I сан проф. Мирослав Цветков, шеф на Научния бранш във Висшето военноморско учебно заведение „ Никола Йонков Вапцаров " във Варна.
„ След случая в Керченския проток ще правим ексклузивен мониторинг на същите индикатори и на същите пунктове, в които мониторираме морските води регулярно. Проследяването все още не демонстрира превишение на нормите за този сезон ", изясни Явор Димитров. Показателите включват нефтопродукти, тежки метали и пестициди, както и разперен О2, PH, соленост, температура на водата. Пробонабиране се прави в региона на Дуранкулак – наоколо до рибарското пристанище и къмпинг „ Космос ", както и в региона на Шабла и Калиакра.
Проф. доктор Мирослав Цветков заяви, че по последни данни от спътника, който облетя региона на случая нощес, се следи нефтен разлив върху морската повърхнина, само че теченията по този начин го движат, че няма никаква заплаха за България. „ Разливът не се насочва към нашата изключителна икономическа зона и най-вероятно ще си остане там или до момента в който потъне, или до момента в който не вземат ограничения да го лимитират и съберат. Още първите модели на програмата „ Коперник " демонстрираха, че нефтеният разлив ще се насочи в удобна за нас посока ", акцентира проф. Цветков.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ