На много места в страната наложила ограничения на питейната вода
Заради дългото засушаване, от ден на ден общини у нас вкарват ограничавания за потреблението на питейна вода.
Заради дългото засушаване, от ден на ден общини у нас вкарват ограничавания за потреблението на питейна вода за поливане. На този декор, за хората по селата, чието прехранване и софра зависят от зеленчуковите им градини, това значи тежка алтернатива.
„ Маркучът на чешмата връзвам, пущам и обливам и след това греша в портмонето и заплащам “, споделя за Нова тв Атанаска Луканова от монтанското село Крапчене.
В зеленчуковата ѝ градина има всичко – от домати и краставици, до пипер и лук. Всички желаят постоянна поливка, само че всяка капка е и цена.
„ Сметката е по 4 лв. на кубик. Ако си насадил повече ще платиш повече…но го садим по този начин, че да откъснем нещо прясно “, прецизира тя.
Ана Младенова полива всеки ден краставиците, които са пред вратата на къщата й. За тях употребява вода от чешмата. Сметката ѝ за месеца стига 50 лв..
„ Една заран в случай че или вечер в случай че не полея растенията, са оклюмали. Моята майка споделяше, че на краставицата трябва постоянно дупето да ѝ е мокро “, споделя тя.
Митка Стефанова употребява вода от геран, с цел да полива. Но полива с режим на водата, тъй като дефицита. „ Днес ще обливам домати, на следващия ден пипер, другиден тиквата и се завършва. И като се събере, започваме отново “, разкрива тя.
А най- огромната ѝ болежка в разгара на лятото е, че изскубала стръкове с домати.
„ Поливам, църкам – и ето го. Това е стъблото, отсам става черно, дава нагоре и ето зърната как почерняват. Абсолютно няма да имам да откъсна един домат за салата “, отбелязва с отчаяние дамата.
На фона на сушата и ограниченията селските градини стават все по-трудни за поддържане. А хората – все по-разкъсани сред потребността от годишна продукция и отговорността към водата като естествен запас.
„ За мен е погрешно да употребяваме питейна вода, което е едно естествено благосъстояние и да го използваме да поливаме растения, само че ние нямаме от кое място другаде “, споделя Атанаска Луканова.
