Летящата баба
Запознайте се с Ли Жияксин. В Китай й я назовават Летящата баба. Прякор, който идва от пристрастеността й към парапланеризма и с който тя доста се гордее. Наскоро пенсионерката от град Дзилин бе публично приета за най-възрастната жена-парапланерист в света. Новината не я развълнува изключително.
„ Ако се впечатлявах какво мислят хората за мен от дълго време да съм се обездвижила у дома и да съм се трансформирала в отегчителен и отегчен остарял човек. На млади години трябваше да върша не това, което ми харесва, а това, което би трябвало, съгласно публичните правила. Щастлива съм, че през днешния ден пребивавам по този начин, че всяка заран ставам от леглото с готовност и усмивка”, споделя 70-годишната Ли до момента в който ревизира деликатно оборудването си преди да полети.
Запалва се по рисковия спорт преди десетина години. Докато се разхожда край река Сонгхуа в родния си град вижда група млади мъже, които практикуват парапланеризъм. Започва да се интересува къде може да се запише. На пътя й изскачат сякаш непреодолими трудности. Чисто нов парапланер коства 50 000 юана ($7600). Трябва да си подготви и още 4000 юана ($600) за уроци. Суми, непостижими за човек, който получава месечна пенсия в размер на 1200 юана ($180).
Мечтата обаче е по-силна от примирението. Ли намира парапланер втора ръка и убеждава притежателя да й го продаде за 30 000 юана ($4500). И тъй като ориста обича смелите, скоро пенсията й е увеличена двойно. Ли се захваща за здрава работа. Поставя си период от година, с цел да се научи да лети: „ Щом младите могат да се оправят с това за три месеца, за мен 12 месеца изглеждаха реален интервал.”
На Националния празник на Китай на 1 октомври 2004 година (Ден на прокламиране на републиката – 1949 г.) Ли полита за първи път сама. Зaд гърба й са стотици тежки рухвания, изтощителни тренировки, в които би трябвало да свикне с тежестта на парапланера от 10 кг, както и с безкрайните кросове, които подхваща, с цел да привикнат краката й към дългата засилка, която й е нужна, с цел да се издигне във въздуха.
„ Почувствах се волна като птица , когато видях земята да се отдалечава от ден на ден и повече до момента в който най-после не стана дребна точка. В този миг бях по-жива от всякога”, споделя за специфичния миг Летящата баба от Дзилин.
Ли се ражда през 1949 година Пенсионrра се през 2004-та, когато е на 55. Скоро по-късно брачният партньор й умира, а щерка й се реалокира в различен град. Става й самотно. Приятели я карат да опита спорт измежду природата. Започва да плува в студените води на реката през зимата, опитва рафтинг и планинско колоездене. Натоварванията й се отразяват добре, само че адреналинът все не й стига.
„ Дъщеря ми ми е доста ядосана. Притеснява се, че това не е за мен. И ненапълно има право. В първите години бях много безразсъдна. Веднъж се забих в гората до момента в който бе зима и имаше много сняг. Можех да пострадам съществено и оттогава си дадох дума, че ще хвърча единствено при хубаво време”, споделя през смях Ли Жияксин.
Въпреки че зад тила й са стотици полети и съвсем 10-годишен опит дамата няма право да й бъде публикуван лиценз. Заради преклонната й възраст за спорт, изключително толкоз рисков, не й е позволено да взе участие и в публични надпревари. Заради неналичието на средства Ли практикува обичаното си занятие без застраховка. Не употребява и спомагателна помощ при подготовката, усилването и излитането.
„ Човек има хиляди аргументи да не прави нещо, което не му харесва и се нуждае единствено от една, с цел да прави това, което му е на сърцето. Аз обичам повече от всичко да провокирам себе си. Иначе е елементарно да се заключа вкъщи и да стартира да избърсвам прахуляк там, където към този момент съм го избърсала”, споделя Ли.
До по кое време има намерение да лети?
„ Докато краката ме държат.”
Кратко и ясно. Време е за следващия полет на Летящата баба.
„ Ако се впечатлявах какво мислят хората за мен от дълго време да съм се обездвижила у дома и да съм се трансформирала в отегчителен и отегчен остарял човек. На млади години трябваше да върша не това, което ми харесва, а това, което би трябвало, съгласно публичните правила. Щастлива съм, че през днешния ден пребивавам по този начин, че всяка заран ставам от леглото с готовност и усмивка”, споделя 70-годишната Ли до момента в който ревизира деликатно оборудването си преди да полети.
Запалва се по рисковия спорт преди десетина години. Докато се разхожда край река Сонгхуа в родния си град вижда група млади мъже, които практикуват парапланеризъм. Започва да се интересува къде може да се запише. На пътя й изскачат сякаш непреодолими трудности. Чисто нов парапланер коства 50 000 юана ($7600). Трябва да си подготви и още 4000 юана ($600) за уроци. Суми, непостижими за човек, който получава месечна пенсия в размер на 1200 юана ($180).
Мечтата обаче е по-силна от примирението. Ли намира парапланер втора ръка и убеждава притежателя да й го продаде за 30 000 юана ($4500). И тъй като ориста обича смелите, скоро пенсията й е увеличена двойно. Ли се захваща за здрава работа. Поставя си период от година, с цел да се научи да лети: „ Щом младите могат да се оправят с това за три месеца, за мен 12 месеца изглеждаха реален интервал.”
На Националния празник на Китай на 1 октомври 2004 година (Ден на прокламиране на републиката – 1949 г.) Ли полита за първи път сама. Зaд гърба й са стотици тежки рухвания, изтощителни тренировки, в които би трябвало да свикне с тежестта на парапланера от 10 кг, както и с безкрайните кросове, които подхваща, с цел да привикнат краката й към дългата засилка, която й е нужна, с цел да се издигне във въздуха.
„ Почувствах се волна като птица , когато видях земята да се отдалечава от ден на ден и повече до момента в който най-после не стана дребна точка. В този миг бях по-жива от всякога”, споделя за специфичния миг Летящата баба от Дзилин.
Ли се ражда през 1949 година Пенсионrра се през 2004-та, когато е на 55. Скоро по-късно брачният партньор й умира, а щерка й се реалокира в различен град. Става й самотно. Приятели я карат да опита спорт измежду природата. Започва да плува в студените води на реката през зимата, опитва рафтинг и планинско колоездене. Натоварванията й се отразяват добре, само че адреналинът все не й стига.
„ Дъщеря ми ми е доста ядосана. Притеснява се, че това не е за мен. И ненапълно има право. В първите години бях много безразсъдна. Веднъж се забих в гората до момента в който бе зима и имаше много сняг. Можех да пострадам съществено и оттогава си дадох дума, че ще хвърча единствено при хубаво време”, споделя през смях Ли Жияксин.
Въпреки че зад тила й са стотици полети и съвсем 10-годишен опит дамата няма право да й бъде публикуван лиценз. Заради преклонната й възраст за спорт, изключително толкоз рисков, не й е позволено да взе участие и в публични надпревари. Заради неналичието на средства Ли практикува обичаното си занятие без застраховка. Не употребява и спомагателна помощ при подготовката, усилването и излитането.
„ Човек има хиляди аргументи да не прави нещо, което не му харесва и се нуждае единствено от една, с цел да прави това, което му е на сърцето. Аз обичам повече от всичко да провокирам себе си. Иначе е елементарно да се заключа вкъщи и да стартира да избърсвам прахуляк там, където към този момент съм го избърсала”, споделя Ли.
До по кое време има намерение да лети?
„ Докато краката ме държат.”
Кратко и ясно. Време е за следващия полет на Летящата баба.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ