Лигла се превърна в хасковския Хачико! Историята й трогна всички ВИДЕО
Запознайте се с….. Лигла. Така се споделя тригодишният кокер шпаньол, който часове чакаше стопанина си пред книжарница „ Приятели” в центъра на Хасково. Историята с изгубеното куче, оповестена от haskovo.live писа, обиколи обществената мрежа и по-малко от час след публикуването й, любимецът към този момент беше при стопанина си.
Да изгубиш каишката, след това и кучето
Стопанин на Лигла е Светлозар Стоянов. Мъжът изгубил каишката и до момента в който купи нова, оставил кучето в двора на другар.
Лигла обаче не търпяла да стои сама. Успяла да избяга и тръгнала да търси стопанина си.
След дълго блуждаене, кучето стопира на познато място. Стопанинът й постоянно посещавал книжарница „ Приятели”. И съвсем като Хачико, Лигла приседнала и вперила поглед в книжарницата. Чакала часове наред своя другар.
И Слава Богу не се наложило да остане на площада 9 години. Защото след всеобщата съпричастност на хората, бързо е открита от стопанина си.
Намерена, обгрижена, обичана
Лигла е родена някъде в русенско, а не в префектура Акита, както Хачико . За разлика от японския си прототип обаче е била бита, измъчвана и изоставена. Бродила е из горите, до момента в който не срещнала Светлозар. Двамата се видели за първи път преди три години в региона на Скалните манастири на русенското село Нисово.
При първата среща, кучето е било доста изплашено и измъчвано
Не било обич от пръв взор, признава през днешния ден Светлозар . Мъжът, който се занимава с снимка и теология, вижда едно бито и изплашено кученце, и взема решение да го избави, обезпаразити и подари на някой.
Тъй като в региона се отглеждат кучета за търсене на трюфели, той предположил, че кокер шпаньолът е обучаван тъкмо за това. Но очевидно или не се е справял добре и е пренебрегнат, или е съумял да избяга от издевателството, на който е бил подложен.
Лигла обича да театралничи и постоянно попада в обектива на фотоапарата на своя собственик
Лигла… като лигла
Вече в дома на Светлозар в димитровградското село Горски извор, кучето бързо закрепнало. Грижите привързали мъжът към кучето. А то му се отплатило с обич и доста кучешки целувки. Признателността постоянно граничила с лигавене, откъдето пристигнало и името на кучето. Първо на смешка, след това вечно, Лигла станала част от фамилията на Светлозар.
Лигла в ролята на майка… на коте
Куче и коте в едно легло
Година откакто взема в дома си кучето и го кръщава Лигла, стопанинът й намира на улицата изхвърлено малко котенце . Съжалява го и го прибира. А Лигла се трансформира в негова приемна майка. Не на смешка, куче и коте заживяват дружно. Лигла поема напълно грижите за котето и безусловно го отглежда като лична рожба.
И до през днешния ден куче и коте съжителстват дружно. А индивидът е техен собственик. И преди всичко- Приятел.
Да изгубиш каишката, след това и кучето
Стопанин на Лигла е Светлозар Стоянов. Мъжът изгубил каишката и до момента в който купи нова, оставил кучето в двора на другар.
Лигла обаче не търпяла да стои сама. Успяла да избяга и тръгнала да търси стопанина си.
След дълго блуждаене, кучето стопира на познато място. Стопанинът й постоянно посещавал книжарница „ Приятели”. И съвсем като Хачико, Лигла приседнала и вперила поглед в книжарницата. Чакала часове наред своя другар.
И Слава Богу не се наложило да остане на площада 9 години. Защото след всеобщата съпричастност на хората, бързо е открита от стопанина си.
Намерена, обгрижена, обичана
Лигла е родена някъде в русенско, а не в префектура Акита, както Хачико . За разлика от японския си прототип обаче е била бита, измъчвана и изоставена. Бродила е из горите, до момента в който не срещнала Светлозар. Двамата се видели за първи път преди три години в региона на Скалните манастири на русенското село Нисово.
При първата среща, кучето е било доста изплашено и измъчвано
Не било обич от пръв взор, признава през днешния ден Светлозар . Мъжът, който се занимава с снимка и теология, вижда едно бито и изплашено кученце, и взема решение да го избави, обезпаразити и подари на някой.
Тъй като в региона се отглеждат кучета за търсене на трюфели, той предположил, че кокер шпаньолът е обучаван тъкмо за това. Но очевидно или не се е справял добре и е пренебрегнат, или е съумял да избяга от издевателството, на който е бил подложен.
Лигла обича да театралничи и постоянно попада в обектива на фотоапарата на своя собственик
Лигла… като лигла
Вече в дома на Светлозар в димитровградското село Горски извор, кучето бързо закрепнало. Грижите привързали мъжът към кучето. А то му се отплатило с обич и доста кучешки целувки. Признателността постоянно граничила с лигавене, откъдето пристигнало и името на кучето. Първо на смешка, след това вечно, Лигла станала част от фамилията на Светлозар.
Лигла в ролята на майка… на коте
Куче и коте в едно легло
Година откакто взема в дома си кучето и го кръщава Лигла, стопанинът й намира на улицата изхвърлено малко котенце . Съжалява го и го прибира. А Лигла се трансформира в негова приемна майка. Не на смешка, куче и коте заживяват дружно. Лигла поема напълно грижите за котето и безусловно го отглежда като лична рожба.
И до през днешния ден куче и коте съжителстват дружно. А индивидът е техен собственик. И преди всичко- Приятел.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ