Ето това е да умееш да се адаптираш!
Запознаването с концепцията за адаптивност, както и умеенето да я увеличавате, е от основно значение, с цел да ви помогне да напреднете в специалността
Експертите по организация на работното място от известно време приказват за концепцията за адаптивност. Факт е обаче, че в нашия непрестанно изменящ се свят, тази концепция в никакъв случай не е била по-уместна. На работното място, адаптивните хора имат способността решително да се ориентират в изменящите се условия – скъп актив, до момента в който по света се пробват да измислят нови разновидности за организация на работните дни. Но тази линия на характера не е просто нещо, което може да направи чиновниците по-ефективни. Адаптивността също така може да усъвършенства благосъстоянието на чиновниците, защото може да значи, че те са по-добре готови да се оправят с измененията.
Светът на труда е непрекъснато изменяща се големина и не е изненадващо, че адаптивността се е трансформирала в умеене, което работодателите търсят. Проучване на Harvard Business School от 2020 година сподели, че 71% от 1500 ръководители от повече от 90 страни споделят, че адаптивността е най-важното качество, което търсят в даден водач в трудов колектив. А данните от изследване на McKinsey & Company от 2021 година разкриват, че хората с опит в адаптивността са с 24% по-голям късмет да бъдат наети. За да процъфтявате на новото работно място през днешния ден – и да се откроявате пред работодателите, би трябвало да сте добре осведомен с концепцията за адаптивност и да се научите по какъв начин да я укрепите и засилите. Това към този момент ще ви помогне да напреднете.
Какво е адаптивност?
Адаптивността не значи единствено да оцелееш при смяна, когато тя те сполети – това е резистентност. Вместо това, споделят специалистите, с цел да бъдете в действителност адаптивни, би трябвало да сте интензивно готови за смяна, даже да я защитавате и непрекъснато да добавяте повече качества към своя репертоар, тъй че вашият набор от умения да може да отговори на зараждащите потребности. „ Устойчивостта значи възобновяване “, споделя Жаклин Браси, основен теоретичен помощник по практики за работа с хора и организационни резултати в McKinsey & Company. Устойчивостта е значимо умеене, несъмнено, само че това не ви движи напред, споделя Браси. За разлика от това, изяснява тя, адаптивността е обвързвана със „ скок напред “. „ Адаптивността значи, че сте надхвърлили елементарното устояване на предизвикателство и да сте в положение да преуспеете оттатък него “, изяснява тя.
В днешните генерации адаптивността е доста по-важна, в сравнение с преди
Често да бъдеш адаптивен не значи да реагираш на смяната, а да бъдеш самодеен катализатор за нея. Адаптивен изпълнителен шеф, да вземем за пример, не би направил проект какво да прави, в случай че производството и работата бъдат нарушени. А по-скоро той би подхванал интензивно развиване на компанията си преди рецесията, като възнамерява смяната. Един адаптивен чиновник, въпреки това – търговски помощник, да вземем за пример – може превантивно да заобикаля изпитаните способи. Вместо това той може да опитва с нови технологии за ориентиране към купувачи, да научи разнообразни техники за контакт и да се развива, тъй че когато нещата отидат към смяна, той да е подготвен. „ Адаптивността освен ни оказва помощ да избегнем претоварването, само че ни оказва помощ да бъдем изобретателни и да се възползваме от опциите измежду заобикилащ ни безпорядък “, изяснява Браси. По този метод адаптивността ви разрешава да запазите успокоение в рецесия при смяна, което значи, че е по-малко евентуално да вземете преждевременно или наложително решение.
Как Covid-19 промени адаптивността
Идеята, че адаптивността е решаваща линия на служащите, не беше изкована в рецесията с ковид. Тя е настояща от дълго време. През 2019 година американският рисков вложител Натали Фрато изясни, че адаптивността е станава все по-важна, „ тъй като светът се форсира... всеки от нас е заставен да се бори с повече промени, след като и да било различен път в човешката история “.
Голяма част от тази битка е и скоростта и обсегът на софтуерните нововъведения през последните години. А те изискват от хората да усвояват нови умения с стремглава скорост. Но – може би не е изненадващо – пандемията ускори още повече смисъла на адаптивността. „ Адаптивността е доста по-важна в този момент, в сравнение с е била преди едно потомство “, споделя Дори Кларк, съветник и асистент професор по образование на ръководители в бизнес учебното заведение „ Фукуа “ към университета Дюк в Съединени американски щати. „ Промяната не е безусловно лесна като цяло, само че е управляема за множеството хора, в случай че действате единствено върху една променлива големина “, споделя тя.
Но пандемията провокира изцяло преразглеждане на метода, по който работим – обилие от професионални, софтуерни и даже обществени промени в един дребен времеви прозорец, към който фирмите и служащите към момента се приспособяват. „ Когато има фрапантна смяна в упованията или нормите, адаптивността се реалокира в челната част като главно умеене. Сега би трябвало да изследвате новия терен доста бързо, с цел да разберете, че нещата са се трансформирали “, споделя Кларк. „ Трябва да имате предпочитание и опция да коригирате манталитета и държанието си, с цел да можете да участвате дейно в тази нова действителност. “
Усъвършенстване на уменията
След като са минали през световна пандемия, някои служащи може да одобряват, че имат голяма адаптивност. Други, които са по-консервативни, може да си помислят, че не е допустимо да трансформират тази част от характера си. Но всеки, който работи в това непрестанно разрастващо се време, може да се възползва от усъвършенстването на уменията си за адаптивност. А и има доста техники, които хората могат да приложат, с цел да го създадат – даже и видимо най-неподатливите. Ключова стъпка е да се концентрирайте върху излизането от вкоренени привички, модели и подходи. Браси предлага да замените другите си настройки по дифолт, към които постоянно се връщаме в моменти на смяна, с по-любопитни други възможности. „ Наричаме ги настройки за „ отбрана “ против „ учене “, споделя тя. „ И двете могат да бъдат положителни, и двете могат да бъдат уместни, само че настройките за отбрана не ви оказват помощ, когато би трябвало да извършите нещо ново, когато би трябвало да сте изобретателни и нововъведения. ”
Може, да вземем за пример, да мислите, че знаете верния метод да извършите нещо, тъй като го вършиме по избран метод от години – това е защитно мислене. Но когато се запитате дали това е най-хубавият метод или даже опитате друг метод, можете да насърчите по-любопитна вероятност, която до момента не сте забелязвали. „ Желанието да учиш и желанието да реагираш на изменящите се условия е това, което ти разрешава да продължиш да бъдеш сполучлив “, споделя Кларк, „ а не просто да бъдеш индивидът, който размахва пестник към небето. “
Адаптивността значи, че сте надхвърлили елементарното приемане на предизвикателство, с цел да преуспеете оттатък него, изяснява Браси. На доста главно равнище това може да значи смяна на дребни аспекти от метода, по който работите, с цел да включите нови детайли в рутинната си активност.
Доброволното приемане да водите презентация може да е ужасяващо първоначално, само че също по този начин може да отключи идващото ходило на вашата кариерна стълбица. Да опитате два дни в офиса, вместо пет, или три, вместо нито един, може да е неловко първоначално, само че също по този начин може да разкрие вашата идеална работна седмица.
Браси също показва възприемането на мисленето за напредък като метод да станете по-адаптивни. Тези с мислене за напредък имат вяра, че техните качества могат да се трансформират с времето, до момента в който тези, които се придържат към закрепено мислене, считат, че са родени с присъщите им гении. Така те подсъзнателно одобряват, че в случай че нещо е прекомерно мъчно, то не е вярното нещо за тях. Можете да започнете прекосяването си към мислене за напредък, като интензивно напуснете зоната си на комфорт.
Не чакайте смяната да бъде наложена върху вас, потърсете нови способи или технологии, вижте по какъв начин работят те, научете нещо ново, даже и да сте ужасени от това. Когато вземете решение, запитайте се какъв метод на мислене го е подтикнал. Ако сте били на автопилот, вижте дали можете да измененията посоката. Браси има вяра, че това ще ви помогне да изградите тези настройки за учене и напредък и да упражните силите си за адаптивност. Така към този момент механизмите ви ще бъдат подготвени за работа, когато пристигна друго значимо събитие.
Изследване на компанията McKinsey демонстрира, че усъвършенстването на адаптивността носи облаги. Служителите в една компания бяха снабдени с онлайн модули, предопределени да подобрят адаптивността им. Дори късото излагане на материала, им оказа помощ да видят значими повишавания в обвързваното с адаптивността държание, като умения за учене, емпатия и съзнание.
Отделно компанията McKinsey оповестява, че защото адаптивността работи като буфер против нездравословните фактори на работното място, чиновниците, участващи в образование за адаптивност, изпитват обилни усъвършенствания в благосъстоянието спрямо другите групи. Тъй като работните места и работните практики не престават да се развиват, усъвършенстването на адаптивността може да оборудва чиновниците с инструментите, от които се нуждаят, с цел да „ скочат напред “в смяната. „ Същността на адаптивността е да си с убеждението, че в случай че нещо се обърка, това не е смъртоносна рана. Става въпрос за разбирането, че с пробен нрав и настройка може да намерите нещо по-добро “, изяснява Кларк.
Източник:
Експертите по организация на работното място от известно време приказват за концепцията за адаптивност. Факт е обаче, че в нашия непрестанно изменящ се свят, тази концепция в никакъв случай не е била по-уместна. На работното място, адаптивните хора имат способността решително да се ориентират в изменящите се условия – скъп актив, до момента в който по света се пробват да измислят нови разновидности за организация на работните дни. Но тази линия на характера не е просто нещо, което може да направи чиновниците по-ефективни. Адаптивността също така може да усъвършенства благосъстоянието на чиновниците, защото може да значи, че те са по-добре готови да се оправят с измененията.
Светът на труда е непрекъснато изменяща се големина и не е изненадващо, че адаптивността се е трансформирала в умеене, което работодателите търсят. Проучване на Harvard Business School от 2020 година сподели, че 71% от 1500 ръководители от повече от 90 страни споделят, че адаптивността е най-важното качество, което търсят в даден водач в трудов колектив. А данните от изследване на McKinsey & Company от 2021 година разкриват, че хората с опит в адаптивността са с 24% по-голям късмет да бъдат наети. За да процъфтявате на новото работно място през днешния ден – и да се откроявате пред работодателите, би трябвало да сте добре осведомен с концепцията за адаптивност и да се научите по какъв начин да я укрепите и засилите. Това към този момент ще ви помогне да напреднете.
Какво е адаптивност?
Адаптивността не значи единствено да оцелееш при смяна, когато тя те сполети – това е резистентност. Вместо това, споделят специалистите, с цел да бъдете в действителност адаптивни, би трябвало да сте интензивно готови за смяна, даже да я защитавате и непрекъснато да добавяте повече качества към своя репертоар, тъй че вашият набор от умения да може да отговори на зараждащите потребности. „ Устойчивостта значи възобновяване “, споделя Жаклин Браси, основен теоретичен помощник по практики за работа с хора и организационни резултати в McKinsey & Company. Устойчивостта е значимо умеене, несъмнено, само че това не ви движи напред, споделя Браси. За разлика от това, изяснява тя, адаптивността е обвързвана със „ скок напред “. „ Адаптивността значи, че сте надхвърлили елементарното устояване на предизвикателство и да сте в положение да преуспеете оттатък него “, изяснява тя.
В днешните генерации адаптивността е доста по-важна, в сравнение с преди
Често да бъдеш адаптивен не значи да реагираш на смяната, а да бъдеш самодеен катализатор за нея. Адаптивен изпълнителен шеф, да вземем за пример, не би направил проект какво да прави, в случай че производството и работата бъдат нарушени. А по-скоро той би подхванал интензивно развиване на компанията си преди рецесията, като възнамерява смяната. Един адаптивен чиновник, въпреки това – търговски помощник, да вземем за пример – може превантивно да заобикаля изпитаните способи. Вместо това той може да опитва с нови технологии за ориентиране към купувачи, да научи разнообразни техники за контакт и да се развива, тъй че когато нещата отидат към смяна, той да е подготвен. „ Адаптивността освен ни оказва помощ да избегнем претоварването, само че ни оказва помощ да бъдем изобретателни и да се възползваме от опциите измежду заобикилащ ни безпорядък “, изяснява Браси. По този метод адаптивността ви разрешава да запазите успокоение в рецесия при смяна, което значи, че е по-малко евентуално да вземете преждевременно или наложително решение.
Как Covid-19 промени адаптивността
Идеята, че адаптивността е решаваща линия на служащите, не беше изкована в рецесията с ковид. Тя е настояща от дълго време. През 2019 година американският рисков вложител Натали Фрато изясни, че адаптивността е станава все по-важна, „ тъй като светът се форсира... всеки от нас е заставен да се бори с повече промени, след като и да било различен път в човешката история “.
Голяма част от тази битка е и скоростта и обсегът на софтуерните нововъведения през последните години. А те изискват от хората да усвояват нови умения с стремглава скорост. Но – може би не е изненадващо – пандемията ускори още повече смисъла на адаптивността. „ Адаптивността е доста по-важна в този момент, в сравнение с е била преди едно потомство “, споделя Дори Кларк, съветник и асистент професор по образование на ръководители в бизнес учебното заведение „ Фукуа “ към университета Дюк в Съединени американски щати. „ Промяната не е безусловно лесна като цяло, само че е управляема за множеството хора, в случай че действате единствено върху една променлива големина “, споделя тя.
Но пандемията провокира изцяло преразглеждане на метода, по който работим – обилие от професионални, софтуерни и даже обществени промени в един дребен времеви прозорец, към който фирмите и служащите към момента се приспособяват. „ Когато има фрапантна смяна в упованията или нормите, адаптивността се реалокира в челната част като главно умеене. Сега би трябвало да изследвате новия терен доста бързо, с цел да разберете, че нещата са се трансформирали “, споделя Кларк. „ Трябва да имате предпочитание и опция да коригирате манталитета и държанието си, с цел да можете да участвате дейно в тази нова действителност. “
Усъвършенстване на уменията
След като са минали през световна пандемия, някои служащи може да одобряват, че имат голяма адаптивност. Други, които са по-консервативни, може да си помислят, че не е допустимо да трансформират тази част от характера си. Но всеки, който работи в това непрестанно разрастващо се време, може да се възползва от усъвършенстването на уменията си за адаптивност. А и има доста техники, които хората могат да приложат, с цел да го създадат – даже и видимо най-неподатливите. Ключова стъпка е да се концентрирайте върху излизането от вкоренени привички, модели и подходи. Браси предлага да замените другите си настройки по дифолт, към които постоянно се връщаме в моменти на смяна, с по-любопитни други възможности. „ Наричаме ги настройки за „ отбрана “ против „ учене “, споделя тя. „ И двете могат да бъдат положителни, и двете могат да бъдат уместни, само че настройките за отбрана не ви оказват помощ, когато би трябвало да извършите нещо ново, когато би трябвало да сте изобретателни и нововъведения. ”
Може, да вземем за пример, да мислите, че знаете верния метод да извършите нещо, тъй като го вършиме по избран метод от години – това е защитно мислене. Но когато се запитате дали това е най-хубавият метод или даже опитате друг метод, можете да насърчите по-любопитна вероятност, която до момента не сте забелязвали. „ Желанието да учиш и желанието да реагираш на изменящите се условия е това, което ти разрешава да продължиш да бъдеш сполучлив “, споделя Кларк, „ а не просто да бъдеш индивидът, който размахва пестник към небето. “
Адаптивността значи, че сте надхвърлили елементарното приемане на предизвикателство, с цел да преуспеете оттатък него, изяснява Браси. На доста главно равнище това може да значи смяна на дребни аспекти от метода, по който работите, с цел да включите нови детайли в рутинната си активност.
Доброволното приемане да водите презентация може да е ужасяващо първоначално, само че също по този начин може да отключи идващото ходило на вашата кариерна стълбица. Да опитате два дни в офиса, вместо пет, или три, вместо нито един, може да е неловко първоначално, само че също по този начин може да разкрие вашата идеална работна седмица.
Браси също показва възприемането на мисленето за напредък като метод да станете по-адаптивни. Тези с мислене за напредък имат вяра, че техните качества могат да се трансформират с времето, до момента в който тези, които се придържат към закрепено мислене, считат, че са родени с присъщите им гении. Така те подсъзнателно одобряват, че в случай че нещо е прекомерно мъчно, то не е вярното нещо за тях. Можете да започнете прекосяването си към мислене за напредък, като интензивно напуснете зоната си на комфорт.
Не чакайте смяната да бъде наложена върху вас, потърсете нови способи или технологии, вижте по какъв начин работят те, научете нещо ново, даже и да сте ужасени от това. Когато вземете решение, запитайте се какъв метод на мислене го е подтикнал. Ако сте били на автопилот, вижте дали можете да измененията посоката. Браси има вяра, че това ще ви помогне да изградите тези настройки за учене и напредък и да упражните силите си за адаптивност. Така към този момент механизмите ви ще бъдат подготвени за работа, когато пристигна друго значимо събитие.
Изследване на компанията McKinsey демонстрира, че усъвършенстването на адаптивността носи облаги. Служителите в една компания бяха снабдени с онлайн модули, предопределени да подобрят адаптивността им. Дори късото излагане на материала, им оказа помощ да видят значими повишавания в обвързваното с адаптивността държание, като умения за учене, емпатия и съзнание.
Отделно компанията McKinsey оповестява, че защото адаптивността работи като буфер против нездравословните фактори на работното място, чиновниците, участващи в образование за адаптивност, изпитват обилни усъвършенствания в благосъстоянието спрямо другите групи. Тъй като работните места и работните практики не престават да се развиват, усъвършенстването на адаптивността може да оборудва чиновниците с инструментите, от които се нуждаят, с цел да „ скочат напред “в смяната. „ Същността на адаптивността е да си с убеждението, че в случай че нещо се обърка, това не е смъртоносна рана. Става въпрос за разбирането, че с пробен нрав и настройка може да намерите нещо по-добро “, изяснява Кларк.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ