Как травмите на прехода станаха трафици на медиите
Запознаването на читателя с сходни работи надали ще благоприятства както него, по този начин и самите медии. В същото време в случай че той не бъде осведомен, рискува да пропусне прекомерно потискащото събитие, че в действителност негови буйни хрумвания и геополитически ориентации надалеч не вълнуват медиите, които му сервират вести по отношение на тях, само че се постанова да го вършат, с цел да го трансфорат в ракета трафиконосител, носещ " брой импресии ", разярено коментиращ и прекарващ десетки часове в разногласия вид.
Ето къс образец, който е огледален на доста други - позицията на Министерство на външните работи към Русия и абсурдът дали Съветската войска е донесла избавление от нацизма или е наложила репресии; до каква степен едното е обвързвано с другото, нацизмът или комунизмът са по-голямото зло, каква би трябвало да е геополитическата ни ориентировка към Русия и Европа, Ден на Победата ли да се чества или Ден на Европа, да се бутат ли монументи или да се ограждат със скейтъри, на тях да има цветя или да се пикае, или да има цветя, само че върху тях и да се пикае понякога. И да имам мнение по тези въпроси, ще си го спестя - огромна работа, всеки има мнение по тях.
Онова, което не би трябвало да се икономисва обаче е друго. Очевидно е, че са конфигурирани медии, които се развиват с финансиране от други страни, директни играчи на арената на горния конфликт; тези медии се знаят добре, по принцип работят професионално, само че от време на време страдат от забавни когнитивни дисонанси: да кажем в прозападните може да видиш прослава на пазарната стопанска система, когато те в никакъв случай не са се издържали по разпоредбите на пазарната стопанска система, а в проруските пък да попаднеш на смайващи носталгични пориви, които задължават към съвсем мистична честност по отношение на Русия, такава, каквато има единствено в църковния брак.
Извън тези два медийни фронта, които са ясни и къде по-умело, къде по-дървено, водят пропагандните си сражения, остават всички останали медии, които въпреки всичко са повече. На тях от дълго време им е ясно какво значат тези информации за Русия, за 9-ти септември (само след няколко дни пак), за кавги сред посолства, за несъмнено вездесъщия Путин, за разногласията към комунизма и народна власт. Означават трафик.
Преди години в този поминък стана ясно, че общо взето травмираният от прехода четец е получил две житейски благоприятни условия: в едната той е от тези, които са изнесли прехода на гърба си, а в другата отново от тях, единствено че е останал със строшен гръбнак. Вторите, оказа се, са повече, и се оказа, че в тях бушуват избрани пристрастености на разочарованието: и някъде някой съобразителен бизнес усет реши, че един път изцедени от самия преход, тез хора мога да се доизцедят още един път като читателска маса, която гневно да спори между тях за годините на социализма, за съветски или западни въздействия, за така наречен " цивилизационен избор ". Но този избор е най-малкото значимо тук: доста по-важно е читателят да минава през серия от идентификации на " свои " и " непознати ", с цел да му е ту хубаво, ту ядосано, изобщо да се движи през полярни положения, които от дълго време са описвани като най-важният прочувствен тригер, който подсигурява читателко внимание. Мисълта ми е, че в случай че се беше оказало, че има някаквъв гневен спор в българското общество дали кюфтетата да са с лук или без, (макар, че от дълго време българското кино е дало явен отговор на този въпрос), то за медиите нямаше да има изключително значение дали ще се спори за 9-ти септември или за кюфтетата. На всичкото от горната страна с тези неща работи и различен от дълго време описван медиен, а и освен резултат - snowball effect, резултатът на снежната топка, при който самото събитие стартира да натрупа маса от самото себе си и да се разраства, когато е приведено в придвижване. Е, машината работи добре - последните разпри сред посолствата и институциите са единствено загрявка за идващия 9-ти септември, който пък след това ще повтори същия спор, единствено че за 10-ти ноември, с цел да може цикълът да се възпроизвежда сполучливо всяка година и вашите скъпоценни отзиви и ползи да се монетизират добре. Рекох да го загатна. Пък другояче давайте: комунизмът това! комунизмът това! Ясно, разбираме добре. Това или това, значимото е да сте по уеб страниците.
Автор: Райко Байчев
Ето къс образец, който е огледален на доста други - позицията на Министерство на външните работи към Русия и абсурдът дали Съветската войска е донесла избавление от нацизма или е наложила репресии; до каква степен едното е обвързвано с другото, нацизмът или комунизмът са по-голямото зло, каква би трябвало да е геополитическата ни ориентировка към Русия и Европа, Ден на Победата ли да се чества или Ден на Европа, да се бутат ли монументи или да се ограждат със скейтъри, на тях да има цветя или да се пикае, или да има цветя, само че върху тях и да се пикае понякога. И да имам мнение по тези въпроси, ще си го спестя - огромна работа, всеки има мнение по тях.
Онова, което не би трябвало да се икономисва обаче е друго. Очевидно е, че са конфигурирани медии, които се развиват с финансиране от други страни, директни играчи на арената на горния конфликт; тези медии се знаят добре, по принцип работят професионално, само че от време на време страдат от забавни когнитивни дисонанси: да кажем в прозападните може да видиш прослава на пазарната стопанска система, когато те в никакъв случай не са се издържали по разпоредбите на пазарната стопанска система, а в проруските пък да попаднеш на смайващи носталгични пориви, които задължават към съвсем мистична честност по отношение на Русия, такава, каквато има единствено в църковния брак.
Извън тези два медийни фронта, които са ясни и къде по-умело, къде по-дървено, водят пропагандните си сражения, остават всички останали медии, които въпреки всичко са повече. На тях от дълго време им е ясно какво значат тези информации за Русия, за 9-ти септември (само след няколко дни пак), за кавги сред посолства, за несъмнено вездесъщия Путин, за разногласията към комунизма и народна власт. Означават трафик.
Преди години в този поминък стана ясно, че общо взето травмираният от прехода четец е получил две житейски благоприятни условия: в едната той е от тези, които са изнесли прехода на гърба си, а в другата отново от тях, единствено че е останал със строшен гръбнак. Вторите, оказа се, са повече, и се оказа, че в тях бушуват избрани пристрастености на разочарованието: и някъде някой съобразителен бизнес усет реши, че един път изцедени от самия преход, тез хора мога да се доизцедят още един път като читателска маса, която гневно да спори между тях за годините на социализма, за съветски или западни въздействия, за така наречен " цивилизационен избор ". Но този избор е най-малкото значимо тук: доста по-важно е читателят да минава през серия от идентификации на " свои " и " непознати ", с цел да му е ту хубаво, ту ядосано, изобщо да се движи през полярни положения, които от дълго време са описвани като най-важният прочувствен тригер, който подсигурява читателко внимание. Мисълта ми е, че в случай че се беше оказало, че има някаквъв гневен спор в българското общество дали кюфтетата да са с лук или без, (макар, че от дълго време българското кино е дало явен отговор на този въпрос), то за медиите нямаше да има изключително значение дали ще се спори за 9-ти септември или за кюфтетата. На всичкото от горната страна с тези неща работи и различен от дълго време описван медиен, а и освен резултат - snowball effect, резултатът на снежната топка, при който самото събитие стартира да натрупа маса от самото себе си и да се разраства, когато е приведено в придвижване. Е, машината работи добре - последните разпри сред посолствата и институциите са единствено загрявка за идващия 9-ти септември, който пък след това ще повтори същия спор, единствено че за 10-ти ноември, с цел да може цикълът да се възпроизвежда сполучливо всяка година и вашите скъпоценни отзиви и ползи да се монетизират добре. Рекох да го загатна. Пък другояче давайте: комунизмът това! комунизмът това! Ясно, разбираме добре. Това или това, значимото е да сте по уеб страниците.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ