Запознах се със Салман Рушди в Ню Йорк през 2006

Запознах се със Салман Рушди в Ню Йорк през 2006 година с помощта на Любомир Левчев, който ме предложения да го съпроводя на среща на ПЕН клуба - интернационална писателска организация. Така стартира късия си роман за емблематичния публицист изсвестната журналистка Кристина Патрашкова.

Срещата, която се организираше под егидата на Рушди, бе отдадена на годишнина от написването на поемата " Вой " на Алън Гинсбърг - емблематична творба за хипи поколението.

Помолих го да създадем изявление и му обясних какъв брой обичан е в България. Погледна ме скептично през очилата си и попита: " Наистина ли? ".

Разбира се, че го уверих, че е емблематичен създател. Чудя се дали е по този начин.

Днес всеобщо хората у нас са възмутени от офанзивата против него, когато предишния петък бе намушкан с нож - опит за осъществяване на смъртната присъда, която получава от Иран поради романа си " Сатанински строфи ", в който иронизира Корана.

Впечатлена съм от проявеното състрадание, само че се запитвам какъв брой от хората, които го демонстрират, са чели " Сатанински строфи "?

И знаят ли изобщо историята на Рушди?

Може би скептицизмът ми е пресилен, само че някак си не ми дава мира.