Запорожие, Украйна – Срещаме се с Юлия рано сутринта. Есенното

Запорожие, Украйна – Срещаме се с Юлия рано сутринта. Есенното време, към момента слънчево, се обърна внезапно и на всички ни се желае да сме взели по-топли якета. Тя е координатор на службите за незабавна помощ и избавяне на Украйна, отговаряща за разпределянето на помощ в селата тъкмо зад фронтовите линии, където естественият живот от дълго време е липсващ.

Организирани, само че в същото време оптимистични, ние явно не сме първият медиен екип, който тя управлява.

Продължавайте да четете

лист от 3 елементаЕС отхвърля подозренията за дълготраен ангажимент към Украйна в среща в Киев Украйна ще построи първото подземно учебно заведение за отбрана от съветски въздушни набези Застрашено ли е финансирането от Съединени американски щати за Украйна? завършек на списъка

Пътуването към фронта лишава добър час, следите от война стават все по-очевидни с всеки километър. Гражданските и военни транспортни средства форсират колкото повече се приближаваме. Никой не желае да стане цел.

Пристигаме в център за систематизиране на помощ, пожарна станция с брезентов покрив, остаряла пожарна кола и по-нова кола за спешна помощ като централни елементи. Събрала се е дребна навалица очакващи селяни.

Преди войната Орихов е бил град с население от 14 000 души. Сега тук живеят единствено стотици.

Старите мъже и дами се събират в дребен приказлив възел. За момент се изчервявам от позор, до момента в който заставам до тях с цяла ризница, до момента в който те дрънкат със остарели облекла и чехли. Една жена ни хвърля взор с нежна усмивка на лицето си, крайници, обгърнати в крокодили на цветя; единствената й отбрана са чифт слушалки, които има от самото начало. Чудя се за какво и като че ли по сигнал, острият гърмеж от близката артилерийска батарея ми припомня.

Баражът не е натоварен, а постоянно увещание за близостта на спора, свистенето на инцидентен съветски снаряд в отговор. Никой не трепва с клепачи.

Получавайки самун и бутилки вода, дребната навалица се разпръсва, тръгвайки си също толкоз добродушни, колкото и пристигнали, само че с наръчи хлябове, множеството на мудни колела назад вкъщи.

Няма нито една непокътната къща в целия град. Улица след улица, постройка след постройка лежат разрушени, покриви разрушени, порти и прозорци заковани с дъски или оставени отворени за идващия мраз.

В далечината се чува неповторим тон на чук по дърво, до момента в който жителите, остарели, само че издръжливи, поправят каквото могат, понасяйки това, което не могат.

Следваме противопожарна количка на път да достави вода до дом наоколо.

Празните бъчви чакат да бъдат напълнени до отворената врата. Една ядосана жена избухва и крещи както на нас, по този начин и на пожарникарите, оплаквайки се, че й е писнало от храната, която носят, че в никакъв случай не е задоволително и че наличието на публицисти ще докара до офанзиви против фамилията й.

Пожарникарите стартират да пълнят варелите, като вършат всичко допустимо да я пренебрегват, само че това са локални доброволци, които се грижат за локалните хора и дискомфортът е явен.

Гневът й не прикрива отчаянието в гласа й, до момента в който ни споделя, че къщата й е била разрушена при започване на войната и от този момент тя, брачният партньор й неработоспособен и няколко други живеят в мазето.

Спираме за малко преди идващото местонахождение. Юлия хапва бързо една ябълка, сваляйки шлема й, след което се насочваме през пътя от центъра за помощ. Възрастен мъж — всички останали млади хора — се изкачва по стълба, удряйки открита покривна греда, работейки методично, защото времето скоро ще се утежни.

Неподсладено грозде виси необрано от лозата му, до момента в който той ни води в задната си градина, където кратер, необятен девет метра и бездънен три, заема центъра. Той е интервюиран от устната на кратера, като ни споделя, че е породен от KAB 500, арсенал с точно ориентиране с бойна глава от 500 kg (1100 паунда). Животът в разрушения му дом взе своето.

„ Вие живеете, само че е тежко на душата... имахме живот тук “, споделя той.

До къщата по асфалтирания път минават маркирани с бяло пътеки от вериги на танкове.

БТР мощно ръмжи начело. Военен пикап със спукана гума постепенно трополи около него в противоположна посока; изтощени бойци откъм гърба, сплъстени с прахуляк, ни гледат празно.

Вървейки по пустите улици в търсене на положително място, с цел да заснемем нашата „ част към камерата “, попадаме на кръстовище, изоставена черква със строшен шпил на ъгъла. Полицията неотложно стопира с микробус, пита ни кои сме, внушавайки ни, че кръстопът може би не е най-безопасното място за снимане. Казват ни да се внимаваме за съветски дронове за наблюдаване. Украински сътрудник се майтапи: „ По-добре бъди бърз “.

Свистенето на ракети Град, изстрелвани от близка батарея, ни кара да внимаваме за противоположен огън и решаваме да си опаковаме багажа. На врата от другата страна на пътя тайфа врабчета, не запомнили за разрушението, чуруликат и се блъскат между тях за позиция.

Тръгваме с микробуса, минавайки около скелета на град, опожарени полета от двете ни страни.

Тих ден.

Източник: Ал Джазира