Блага Димитрова: Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ…
„ Запомни! Запомни! Не можеш по прелиминарен чертеж да построиш нито един собствен ден. Колкото и да го планираш, да го монтираш, той като лава руква и те повлича в друга, непредвидена посока.
Какво ти остава да правиш? Не е допустимо да впрегнеш деня си в баражи. Нужна ти е друга, по-изтънчена подготовка. Да умееш да посрещнеш мига, да не го изпуснеш, да откриеш мълнийно с какви благоприятни условия е зареден той… Понеже в никакъв случай не можеш да натъкмиш всичко съгласно личния си модел, ти не се радваш на ненадейното, на това, което е напълно друго от твоя безпаричен образец и носи безпределно повече вероятности. Ти си некадърен да му откликнеш и поддадеш, да му окажеш помощ, да развиеш и освободиш заряда му. А може би таман такава еластичност и сърдечност към импровизатора момент е геният да живееш…
***
“Мъжете се влюбват не в нас, а в личния си облик, който откриват в нашите очи. Може би по тази причина новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се показват други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си. “
***
„ Страшен наподобява светът, когато си с лице в едната посока, а с мисъл и сърце в напълно противоположна… “
***
„ Затворете се в къщи, свийте се в охлювната си черупка, станете пепеляви, кротки, плахи, и в никакъв случай нищо блестящо и разтърсващо няма да ви се случи. Или съвсем нищо.
Живот без задъханото наличие на Случая е затишие. Самото предчувствие, че може да те връхлети нещо непредвидено, че изобретателният Случай диша нейде в тила ти, че те причаква зад оня гребен на планината, зад оня пън – това придава на дните тръпчивия витален сок. Да си нащрек: нещо ти следва! Това е може би същинското битие. В такива мигове на изтръпване пред незнайното влизаш в контакт с всичко. “
***
„ Дали най-голямата ми неточност не бе страхът от грешката ? Тоя боязън да не сбъркам! Той спъваше всяка моя стъпка, запушваше всеки мой ентусиазъм, караше ме все да спирам измежду път. Страхът от неточност провокира верижна реакция от неточности. Аз бях изгубила себе си. Постоянният боязън от неточност е най-опасен климат за младостта. Защо пък да нямам право да греша? Аз бях доста млада. Можех да си разреша смелостта да сгреша. “
***
„ …Любимо момиче, обичана майка, обичан дом, обичана компетентност, обичани приятели – всичко това е знамение и множеството хора през целия си дълъг живот не стигат даже до едно от тези насъщни неща… “
Блага Димитрова
