Поне 3500 лева трябват за гурбет в Англия след Брекзит
Започването на работа във Англия се трансформира в съществено предизвикателство за европейските жители след излизането на страната от Европейски Съюз. Въпреки че обществените медии са цялостни със известия за търсене на хора в британски ферми, обществени домове и куриерски компании, възможностите за наемане не са огромни.
В множеството разгласи се предизвестява, че е добре претендентите да имат статут за уседналост в Обединеното кралство и народен застрахователен номер, с цел да се избегнат някои компликации при подписване на контракт. А както сподели наша инспекция, те не са по никакъв начин малко.
Заради Брекзит към този момент е невероятно да отидеш на Острова и да започнеш да си търсиш работа, в случай че преди края на предходната година не си бил в страната и не си уредил своя статут. Можеш да влезеш като екскурзиант или гостуващ на близки, само че освен това състояние съществува ограничаване за престой до 6 месеца и възбрана да се трудиш.
Единствената законна опция за новопристигащи българи, искащи да работят, е да аплайват за трудова виза. И това важи даже за сезонните служащи в британски ферми, които нормално обитават няколко месеца всяка година в Обединеното кралство. Те да вземем за пример би трябвало да платят 244 паунда за кандидатстване за 6-месечна виза и да разполагат с 1270 паунда за прехрана в началото, които да са в банковата им сметка от най-малко месец.
Тъй като множеството сезонни служащи нямат такава сума, е позволено да сключат контракт за спонсорство с бъдещия си шеф за нея и по-късно да им се удържа от заработеното. Така че е добре да имат поради, че едни 1514 паунда от това, което изкарат, или 3430 лв., ще отидат за покриване на новите визови условия. Отделно са транспортните разноски за стигане до Англия, които в най-хубавия случай са към 100 лв..
За други специалности с дълготрайни контракти визовите такси са сред 232 и 1408 паунда и има условие да изкарват най-малко 25 600 паунда годишно и положително притежаване на британски език. Също да заплащат годишна такса от 624 паунда за здравно обслужване.
Последните дни се разбра, че българските жители нямат право да аплайват и за 55 паунда понижение на всички визови такси – опция, давана на жители от 26 страни, измежду които 21 от Европейски Съюз.
Затова нашенците, отиващи да се трудят в британски ферми да вземем за пример, ще заплащат 244 паунда за виза, а сътрудниците им от прилежащите ни Македония, Турция и Гърция - по 189 паунда. Когато пък аплайват за работа в лечебни заведения или обществени домове, разликата ще е надлежно 232 и 177 паунда за тригодишна виза, а за по-дълга – 464 и 409 паунда в интерес на съседите ни.
Притеснителното е, че и английските им работодатели също не могат да разчитат на отстъпка от 199 паунда за издаване на документ за спонсорство, изискван при кандидатстване за виза, което прави българите “по-скъпи” на наемащите ги компании.
В сходно неравнопоставено отношение са още жителите на Румъния, Естония, Литва и Словения. Британските управляващи изясняват това разделяне със лист от страни, които са утвърдили Социалната харта на Съвета на Европа - интернационален контракт от 1961 година
Документът задължава подписалите го страни да облекчат съществуващите формалности и да понижат или да отстранен таксите, плащани от задгранични служащи или техни работодатели.
Засегнатите 5 страни също са се включили към хартата, само че са подписали по-нов неин вид, който Лондон взема решение да не съблюдава след Брекзит, още повече че въпросът не е бил част от договарянията за излизането на Англия от съюза.
В множеството разгласи се предизвестява, че е добре претендентите да имат статут за уседналост в Обединеното кралство и народен застрахователен номер, с цел да се избегнат някои компликации при подписване на контракт. А както сподели наша инспекция, те не са по никакъв начин малко.
Заради Брекзит към този момент е невероятно да отидеш на Острова и да започнеш да си търсиш работа, в случай че преди края на предходната година не си бил в страната и не си уредил своя статут. Можеш да влезеш като екскурзиант или гостуващ на близки, само че освен това състояние съществува ограничаване за престой до 6 месеца и възбрана да се трудиш.
Единствената законна опция за новопристигащи българи, искащи да работят, е да аплайват за трудова виза. И това важи даже за сезонните служащи в британски ферми, които нормално обитават няколко месеца всяка година в Обединеното кралство. Те да вземем за пример би трябвало да платят 244 паунда за кандидатстване за 6-месечна виза и да разполагат с 1270 паунда за прехрана в началото, които да са в банковата им сметка от най-малко месец.
Тъй като множеството сезонни служащи нямат такава сума, е позволено да сключат контракт за спонсорство с бъдещия си шеф за нея и по-късно да им се удържа от заработеното. Така че е добре да имат поради, че едни 1514 паунда от това, което изкарат, или 3430 лв., ще отидат за покриване на новите визови условия. Отделно са транспортните разноски за стигане до Англия, които в най-хубавия случай са към 100 лв..
За други специалности с дълготрайни контракти визовите такси са сред 232 и 1408 паунда и има условие да изкарват най-малко 25 600 паунда годишно и положително притежаване на британски език. Също да заплащат годишна такса от 624 паунда за здравно обслужване.
Последните дни се разбра, че българските жители нямат право да аплайват и за 55 паунда понижение на всички визови такси – опция, давана на жители от 26 страни, измежду които 21 от Европейски Съюз.
Затова нашенците, отиващи да се трудят в британски ферми да вземем за пример, ще заплащат 244 паунда за виза, а сътрудниците им от прилежащите ни Македония, Турция и Гърция - по 189 паунда. Когато пък аплайват за работа в лечебни заведения или обществени домове, разликата ще е надлежно 232 и 177 паунда за тригодишна виза, а за по-дълга – 464 и 409 паунда в интерес на съседите ни.
Притеснителното е, че и английските им работодатели също не могат да разчитат на отстъпка от 199 паунда за издаване на документ за спонсорство, изискван при кандидатстване за виза, което прави българите “по-скъпи” на наемащите ги компании.
В сходно неравнопоставено отношение са още жителите на Румъния, Естония, Литва и Словения. Британските управляващи изясняват това разделяне със лист от страни, които са утвърдили Социалната харта на Съвета на Европа - интернационален контракт от 1961 година
Документът задължава подписалите го страни да облекчат съществуващите формалности и да понижат или да отстранен таксите, плащани от задгранични служащи или техни работодатели.
Засегнатите 5 страни също са се включили към хартата, само че са подписали по-нов неин вид, който Лондон взема решение да не съблюдава след Брекзит, още повече че въпросът не е бил част от договарянията за излизането на Англия от съюза.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ