Започването на процедура по прекомерен дефицит срещу България е сериозен

...
Започването на процедура по прекомерен дефицит срещу България е сериозен
Коментари Харесай

Никола Стоянов: Процедурата по прекомерен дефицит е сериозен сигнал към инвеститорите и икономиката

Започването на процедура по несъразмерен недостиг против България е сериозен сигнал както към финансовите пазари, по този начин и към вложителите. Това съобщи някогашният министър на стопанската система в служебното държавно управление на Гълъб Донев Никола Стоянов в " Тази събота и неделя " по бТВ във връзка упования отчет на Европейската комисия за положението на българските обществени финанси.

Повод за диалога станаха думите на премиера Румен Радев, който по време на държавно съвещание дефинира като „ неприятна вест " упованието Европейската комисия да стартира процедура по несъразмерен недостиг за България.

Според Стоянов процедурата се задейства, когато дадена страна не извършва избрани фискални критерии.

„ Най-общо казано, разпознато е, че България не извършва критериите. Не е единствено България - за доста страни в Европейския съюз ситуацията е такова сега. Мисля, че са общо 10. При нас става дума за критерия за 3% недостиг, а не за този, съгласно който държавният дълг не би трябвало да надвишава 60% от брутния вътрешен артикул ", изясни той.

По думите му през юни Европейската комисия ще разгласява отчет, който ще установи съществуването на казуса, а през юли ще бъде взето решение дали процедурата да бъде публично открита.

„ Започне ли тази процедура, най-общо казано ще има рекомендации и период, в който да ги осъществим - шестмесечен или тримесечен. На база на това дали страната ги извършва добре и дали се реализират резултати, процедурата може да бъде замразена, до момента в който се види по какъв начин се развиват нещата. Ако се смята, че не изпълняваме добре рекомендациите, към този момент се открива пълномащабна процедура, която може да донесе разнообразни вреди на страната ", сподели Стоянов.

Той уточни, че глобите могат да варират от засилен надзор до финансови ограничения.

„ В началото могат да изискат повече информация да предоставяме. Впоследствие могат да ни накарат да депозираме сума пари - % от брутния вътрешен артикул - безлихвено в Европейската централна банка. Разбира се, може да има и санкции. "

Според него съществува опция и за ограничение на капиталовото финансиране. „ Например Европейската капиталова банка може да спре финансирането на капиталови планове в България или да ги замрази. " Стоянов акцентира, че фактът, че и други страни са в сходна обстановка, не би трябвало да успокоява България.

„ Не сме сами, само че за всяка страна обстановката е самостоятелна. Така се преглежда и от европейските институции. За всяка страна се дават самостоятелни рекомендации. Това, че сме в група с други страни, не би трябвало да ни топли по никакъв метод. "

Той напомни, че България към този момент е прекосявала през сходна процедура.

„ България не е за първи път в такава процедура. Имало е към този момент - през 2010 година влизаме в такава процедура, а през 2012 година излизаме. Тогава се вижда, че има доста поети задължения на страната, които не са обезпечени, и доста подписани контракти, за които няма финансиране. Един тип има прикрит недостиг. "

По думите на Стоянов сегашната обстановка е резултат от натрупвани проблеми през последните години. „ Плод е на решения, взимани през последните пет години. България имаше политическа неустойчивост и аз, както и доста други специалисти, сме говорили, че се правят безобразия. Сега просто берем плодовете на тези безобразия. "

Той посочи, че служебните кабинети не са изготвяли бюджети. „ Служебните държавни управления бюджети не са правили. Ние просто сме изпълнявали бюджета подобен, какъвто е заложен. Истината е, че партиите се събираха в Народното събрание и наддаваха кой какъв брой повече да усили разноските, след което още веднъж се готвеха за избори. "

Според него държавните разноски са били увеличавани без задоволително разбор.

„ Раздуха се грубо държавните разноски по много недомислен метод. "

Стоянов насочи рецензии към практиката страната да изземва цялата облага на държавните предприятия.

„ Още при Асен Василев като финансов министър стартира практиката от всички държавни сдружения да се изземват 100% от дивидентите. Няма браншове, за които единствено да се приказва, че работят добре, а предприятията да оцеляват, в случай че няколко години поред им се взимат 100% от облагите. "

Той разяснява и предплатеното внасяне на средства от банковия бранш. „ Държавата може да ги помоли. На доктрина могат да ги помолят и за идващите 10 години да внесат средства авансово. "

Според някогашния министър процедурата по несъразмерен недостиг има освен административно, само че и икономическо значение. „ Това е сигнал в доста направления. Към вложителите. Има влияние върху стопанската система. Фактът самичък по себе си се регистрира от всички. " По думите му няма значително значение дали политическият спор е за недостига през 2025 или 2026 година.

„ Това няма никакво значение. Това са политически говорения. Дали е 2025-а, дали е 2026-а. За да има такава процедура, се преглежда 2025 година и по какъв начин се развиват нещата през 2026-а. "

Стоянов счита, че държавното управление ще бъде насила да предприеме по-консервативни ограничения за стабилизиране на бюджета. „ Със сигурност ги задължава да консолидират бюджета. Мисля, че по този начин или другояче знаеха, че това би трябвало да създадат. Възможно е с тази процедура да се наложи да са още по-консервативни ограниченията от тези, които са възнамерявали. "

Той даде позитивна оценка на част от към този момент оповестените планове. „ Мисля, че с подобаващите ограничения, някои от които към този момент бяха декларирани, и в случай че първо се понижат разноските съществено в администрацията на всички министерства, това са стъпки в вярната посока. "

По отношение на нуждата от нов държавен дълг Стоянов беше безапелационен: „ Нов дълг, че би трябвало да се тегли, е ясно. Няма по какъв начин по различен метод в кратковременен проект. Всички ограничения, които в този момент ще се вземат за консолидиране на бюджета, най-вероятно няма да могат още през 2026 година да върнат недостига под 3%, само че е значимо средносрочната рамка да е ясна. "

Той добави: „ Това е, което желаят европейците да видят - посоката и че се взимат ограничения, които работят. "

В края на диалога Стоянов разяснява и резултата от участието на България в еврозоната.

„ От моя позиция изгодите се усещат доста съществено, тъй като работя в областта на привличането на вложения. Интересът към България несъмнено е доста по-висок. " Според него страната има опция да употребява този интерес за ускорение на икономическия напредък.

„ Има съществени благоприятни условия пред това държавно управление да ускори привличането на вложения, което да помогне и за растежа на стопанската система, и надлежно за понижаване на недостига. " По отношение на потребителите той призна, че те са усетили най-много растежа на цените.

„ За потребителите сигурно имаше огромен потрес. Не е поради еврозоната, само че всички използваха тематиката като претекст. Още от предишното лято стартира съществено повишаване на цените. После пристигнаха проблемите в Близкия изток. Постоянно се намират претекстове за повишаване на цените. "

Въпреки това Стоянов чака процесът последователно да се успокои. „ Лично аз мисля, че покачването стана толкоз огромно, че пазарът не може да го поеме и последователно ще се саморегулира, тъй като хората ще понижат покупките си. "
Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР