Красимир Вълчев: Ще обсъдим отпадане на външното оценяване в X клас и матурата по математика
Започваме с промяната в образователните стратегии още идната седмица - с акцент върху уменията и възпитанието
Първото си изявление, откакто още веднъж пое МОН, просветният министър Красимир Вълчев дава пред „ Труд news “. Разговорът ни за идните промени и промени в образованието дава отговори на доста въпроси, както и решения на провокации, пред които системата е изправена.
Какви ще са новите образователни стратегии, по какъв начин ще се трансформират външните оценения и държавните зрелостни изпити, само че и по какъв начин висшето обучение потегля по нов път към високо качество, повишени условия за тапия и привличането на студенти - визията на министъра и политиките му са на страниците на „ “.
- Коя е промяната, която първо ще забележим в системата, откакто още веднъж заставате отпред на МОН, министър Вълчев?
- Първата промяна, по която ще стартираме разискване, е тази на образователните стратегии за учениците. Те са това, което споделя какво учат децата. Още идната седмица ще представим и ще създадем първото разискване на идея за смяната им. Идеята е тя да съдържа главните насоки и философията за смяна в образователните стратегии и образователния проект. Крайната цел на тази промяна е да променим преобладаващата просвета на учене - от заучаване и възпроизвеждане към функционалност на знанията.
- В какви периоди виждате работата по концепцията и по самите стратегии - по кое време измененията ще влязат в системата?
- Ще дадем повече време за разискване на концепцията - половин година, като в това време ще образуваме екипите, с цел да стартира работата по образователните стратегии. Тези концепции по обособените предмети би трябвало да бъдат и задание на работните групи, които вършат стратегиите. Предишния път те нямаха задание, доминираше диалогът какво не може да отпадне и в последна сметка образователните стратегии станаха още по-тежки като размер познания. Това се оказа контрапродуктивно. Най-малко научава едно дете, когато натрупа дефицити и се демотивира. Това го виждаме изключително мъчително в дисциплини като математика и физика. „ Стръмните “ стратегии възпроизвеждат и културата на заучаване. Като нямат време за осмисляне, заучават. Програмите би трябвало първо да бъдат в по-голяма степен основани на компетентности и да освободят време за образуване на умения. В новите ще има повече време за извършения, в сравнение с за извличане на нови познания. Ще бъдат с доста по-силен акцент върху възпитанието и образуването на полезности и настройки. Сега те са много „ срамежливи “ във връзка с възпитанието, а то е една от главните задания на просветителната система. Програмите би трябвало да са и малко по-рамкови, да дават опция за адаптиране на равнище учебно заведение, с по-голяма независимост на учителя, в това число и при планирането на тематиките.
- Нека да дадем образец с някои от предметите, споменахте математиката като приоритет?
- По математика, да вземем за пример, може да се качат часове в 11. и 12. клас, надлежно да се облекчи наличието в предходните класове. Също по този начин да се подчертава повече върху умеенето да се трансформира практическа задача в математически израз за сметка на дълбочината на някои тематики. Виждаме по PISA, която е за 9. клас, че дилемите съдържат относително елементарни логаритми, които са познания от 6. клас, само че нашите учениците се затрудняват в превръщането на изискването на задачата в уравнение. От друга страна, в нашата образователна стратегия в 9. клас се учат много комплицирани логаритми, които учениците постоянно заучават, тъй като не схващат. Но по всеки предмет диалогът е друг. По история е значима фактологията, значими са датите, само че за някои от тях няма нищо съдбовно, в случай че ученикът не ги запомни. Много по-важно е да схванат смисъла, връзката сред събитията.
- По какъв метод възпитанието ще стане акцент през образователните стратегии - ще му отделите ли специфичен час?
- Възпитанието е във всеки час, по тази причина би трябвало да подчертаваме върху него във всяка образователна стратегия, по всеки предмет. Това, което обсъждахме в серия полемики за образованието, бе час по добродетели и религии. Такъв час от наложителния образователен проект има в множеството страни. Цел на нашата просветителна система е да създадем децата българи, положителни хора, персони. По отношение на патриотичното обучение нашата система има задоволително изразен фокус, само че това не е по този начин във връзка с възпитанието в човешки добродетели, което можем доста да усилим. Още повече, в случай че обединим старания с Българската православна черква, с вероизповеданията. Ако този час влезе в наложителните, ще има опция за избор сред разнообразни стратегии. Тези, които не желаят да учат вяра, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учи нравственос, добродетели, полезности. Но с цел да се случи това, е нужна и оптимизация в образователния проект. В момента след 4. клас учениците имат по 7 часа на ден. Беше разширено проучването на непознати езици, на компютърно моделиране, на гражданско обучение. Беше увеличена и профилираната подготовка, а в този момент би трябвало да създадем оптимизация. В момента нямаме пространство да прибавим спомагателни часове, тъй че това ще бъде част от общата промяна.
- Как съответно ще се случи тя?
- Можем да приказваме да влезе поетапно. Например в начален стадий и сега има дребна опция за това. В гимназиален и прогимназиален би трябвало да освободим време на учениците и на учителите. Оптимизацията би трябвало да стане по три линии. Едната е да понижим упоритостта на профилираното обучение. Можем да жертваме част от профилираната подготовка, да освободим часове в 11. и 12. клас, с цел да качим нагоре часове по общообразователна подготовка. Другата линия е да отрежем дълбочина на тематики и наличие, тъй като аз самият, правейки обзор, виждам, че не е належащо много неща да се учат в тази дълбочина. Третото е фактологията - това са знанията, които не са свързани с образуване на умения. Всички просветителни системи малко или доста през предишния век са били като нашата, амбициозни в даването на познания, само че през днешния ден живеем в друга осведомителна среда и по-важното е да научим децата да схващат света, да проучват.
- Предвиждате промени и в оценяването на учениците - по какъв метод?
- Ако изпитваме децата да възпроизвеждат познания и обстоятелства, те ще ги заучават. Ако ги изпитваме да мислят, те ще учат, тъй че да схващат. МОН направи крачки към мерене на умения, само че те не са задоволителни и би трябвало да продължим със усилване на тези детайли.
- Ще бъде ли въведена възбрана или ограничаване на обществени мрежи за възпитаници?
- Ограничаването може да стане със закон и не зависи единствено от мен като учебен министър. Според мен тематиката би трябвало да бъде дискутирана. Вече имаме задоволително проучвания, пък и доказателства пред очите ни, че обществените мрежи оказват доста по-негативно, в сравнение с позитивно влияние върху децата. Те водят до взаимозависимост и прекалено застояване пред екрана. Това е за сметка на ученето, физическата интензивност и развиването на редица други основни умения. Прекомерното застояване пред екрана въздейства отрицателно на зрението, съня, концентрацията и психическото здраве на децата. Мрежите подтикват повърхностното четене и възприемането на готово наличие и възпитават най-вече консуматорки полезности.
- Ще предложите ли да има смяна в образователното време?
- Не, нямаме огромна маневреност. Най-често се предлага да се понижи лятната почивка за сметка на повече дни почивка през останалото време. Но летните месеци стават все по-горещи, а учебни заведения нямат климатични съоръжения. От друга страна, нашите възпитаници учат релативно по-малко образователни дни, а учителите по всички предмети се оплакват, че часовете не доближават. Ние сме страната с най-вече дни, в които се чества или отпразнува, и с релативно дълга лятна почивка. Това, което можем да създадем, е да губим по-малко образователни дни. Например доста учебни заведения след избори не е належащо да не учат, тъй като може още вечерта след изборния ден да се изчистят. Вече имаме опит с образованието в електронна среда при грипни епидемии. Ограничихме и ученическите екскурзии в образователни дни.
- Ще продължи ли промяната на шефове на учебни заведения посредством провеждането на стотици състезания вкупом?
- Ще продължи, тъй като на година приблизително 150 шефове навлизат в пенсионна възраст. И когато няколко години не се проведат състезания, както беше до 2024 година, те се натрупват. Миналата година за не всички позиции бяха определени нови шефове и сега имаме близо 400 управителен места, които са за конкурс. Не е уместно те да се вършат в образователно време, по тази причина отново лятото ще имаме скупчване на състезания.
- Ще има ли промени в Националното външно оценяване и матурите след 12. клас?
- Системата сега отделя доста организационни, човешки и финансови запаси, с цел да провежда външно оценяване. То е по-добро огледало на успеваемостта на учениците, в сравнение с вътрешното оценяване. От друга страна, МОН и системата не употребяват задоволително данните от резултатите. И въпросът е: заслужават ли си напъните, изключително след 4. и 10. клас. Моето мнение е, че има доста по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, в сравнение с външно оценяване по български и математика в 10. клас. Един от най-големите ни проблеми е с проучването на математика. Едва 5% от избират матура по предмета. България не може да просперира без инженери и промишлености с висока добавена стойност, а те изискват проучване на математика. Затова ще предложим лист от ограничения за възстановяване на резултатите и поощряване на проучването?, като значима част от този развой е смяната на образователните стратегии. Друга мярка, която ще обсъдим, е да насърчим висшите учебни заведения да афишират кандидатстване с математика, физика и химия, като се надяваме да подтикваме повече възпитаници да учат тези профили в гимназиите и да поставят изпит по тези дисциплини.
- Казахте и че страната ще предизвиква тези университети, които завишат условията към студентите си - по какъв начин?
- Дадох анонс към висшите учебни заведения и насочих молба дружно да начертаем ограниченията. Това е едно от желанията ни - да насърчим висшите учебни заведения да завишават условията за довеждане докрай. Влошената известност на висшето обучение се дължи главно на това, че бяха занижени условията. Увеличи се търсенето на елементарно висше обучение поради дипломата, надлежно висшите учебни заведения дадоха отговор с предложение и започнаха да се конкурират със занижаване на условията. Това се случи най-вече в обществените, стопанските и правните науки, само че освен. Качественото висше обучение и задълбочено учене допуска целогодишно учене, а освен от сесия на сесия или от изпит до изпит.
- Как ще стимулирате университетите да работят в тази посока - ще продължат ли всички, влезнали в университет, да приключват?
- Приемът ще остане отворен. Ние ще продължим политиката да го преструктурираме, ще има и умерено ограничение в обществените, стопанските и правните науки, тъй като и в предходните години беше направено огромно понижение. От друга страна, системата ще продължи да се сблъсква с демографското понижение. Сега, за 2-3 години ще влязат по-големите набори - родените през 2007-2008 година, по-късно стартира трайно понижение на кандидат-студенти. Няма по какъв начин да се върнем до 1990 година, когато едвам 30% от завършващите възпитаници са влизали в системата на висшето обучение, тъй като във всички страни висшето обучение е отворено. Развитието на обществото и на стопанската система го изисква. Днешните условия изискват по-отворен вход, само че и гаранция от висшите учебни заведения, че зад дипломите стоят познания и умения. Висшите учебни заведения би трябвало да завишат условията към студентите. МОН ще ги насърчи за това, само че и те би трябвало да осъзнаят, че дълготрайно ще завоюват повече, в случай че покачат условията, в сравнение с ще изгубят краткосрочно.
- Какво ще залегне в мечтаната от Съвета на ректорите и разисквана с Вас национална стратегия за задгранични студенти от трети страни?
- Имаме капацитет да увеличим броя на задграничните студенти. Като един от инструментите за това планираме създаване на Национална стратегия за финансиране на образованието за студенти от трети страни. Чрез нея ще финансираме образованието им в български висши учебни заведения. Това ще са средства, които ще останат в България. Вероятно ще приемем програмата тази година, с бюджет 10 милиона лв., които следващата година може да се усилят. Вероятно ще има и стипендии, само че акцентът ще е върху заплащането на таксите.
- Ако се върнем на финансирането на университети съгласно качеството - при започване на есента предходната година за 18 университета имаше страхове, че са изправени пред банкрут поради финансиране по нови критерии. Ще остане ли в действие тази политика?
- Няма 18 висши учебни заведения пред банкрут, имаше 18 такива, които получиха спомагателна дотация за обезпечаване на по-високите хонорари. Университетите получават средства от страната въз основата брой студенти, оценка за качество и реализация от една страна, от друга - висшите учебни заведения заплащат заплати на преподаватели. И когато преподавателите са повече, а студентите по-малко или оценката за качество и реализация е по-ниска, се получава дефицит. МОН направи нещо вярно предходната година - увеличи тежестта на оценката за качество и реализация във финансовата формула. Политиката за обвързване с оценка за качество би трябвало да продължи и да се задълбочава. Висшето обучение е единствената система, която е обвързана с качествена оценка, само че тя не съдържа всички детайли на качеството - да вземем за пример, до каква степен в едно висше учебно заведение се учи целогодишно. Затова ние несъмнено ще прибавим индикатори в тази оценка, които са свързани и с това. Имаме доста новооткрити професионални посоки и най-вече те са с ниски оценки. Нулирахме финансирането в 30 такива посоки и концентрирахме доста повече финансиране в най-силните висши учебни заведения. Софийският университет, ТУ-София, УАСГ получиха доста висок % нарастване. Нито една оценка не е съвършена, само че дръзвам да настоявам, че тя въпреки всичко дава относително положително огледало на системата.
- За какво ще настоявате в Бюджет 2025, който чакаме да забележим до дни?
- Системата на образованието е най-голямата обществена система, с най-вече заети, надлежно разноските за хонорари са максимален дял от бюджет за обучение. Ако желаеме да имаме положителни учители, ние би трябвало да поддържаме съперници техните хонорари. Последните години имаме политически консенсус, че те би трябвало да са 125% от междинната за страната. Това беше дефинирано като политика преди години от държавното управление на Бойко Борисов, и аз ще продължа да го подкрепям. По същия метод ще желая и да се актуализират възнагражденията на университетския състав във висшите учебни заведения и научни организации, както и на останалия непедагогически личен състав. МОН осъществя голям брой национални стратегии, които са значими за системата, и ще настояваме за увеличение на средствата за тях.
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 година в София. Средното си обучение приключва в Стара Загора. Следва в Икономическия университет - Варна, където става магистър по обществени финанси. Преминава образование по “Бюджет и финансово ръководство ” в университета “Дюк ” - Съединени американски щати. От септември 2009 година до февруари 2017 година е основен секретар на Министерството на образованието и науката. Става най-младият образован министър у нас, когато през 2017 година застава отпред на МОН и ръководи министерството до 2021 година Народен представител в 46-ото, 47-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно заседание. Избиран за ръководител на Комисията по обучение и просвета и член на Комисията по бюджет и финанси. Владее британски и френски език.
Първото си изявление, откакто още веднъж пое МОН, просветният министър Красимир Вълчев дава пред „ Труд news “. Разговорът ни за идните промени и промени в образованието дава отговори на доста въпроси, както и решения на провокации, пред които системата е изправена.
Какви ще са новите образователни стратегии, по какъв начин ще се трансформират външните оценения и държавните зрелостни изпити, само че и по какъв начин висшето обучение потегля по нов път към високо качество, повишени условия за тапия и привличането на студенти - визията на министъра и политиките му са на страниците на „ “.
- Коя е промяната, която първо ще забележим в системата, откакто още веднъж заставате отпред на МОН, министър Вълчев?
- Първата промяна, по която ще стартираме разискване, е тази на образователните стратегии за учениците. Те са това, което споделя какво учат децата. Още идната седмица ще представим и ще създадем първото разискване на идея за смяната им. Идеята е тя да съдържа главните насоки и философията за смяна в образователните стратегии и образователния проект. Крайната цел на тази промяна е да променим преобладаващата просвета на учене - от заучаване и възпроизвеждане към функционалност на знанията.
- В какви периоди виждате работата по концепцията и по самите стратегии - по кое време измененията ще влязат в системата?
- Ще дадем повече време за разискване на концепцията - половин година, като в това време ще образуваме екипите, с цел да стартира работата по образователните стратегии. Тези концепции по обособените предмети би трябвало да бъдат и задание на работните групи, които вършат стратегиите. Предишния път те нямаха задание, доминираше диалогът какво не може да отпадне и в последна сметка образователните стратегии станаха още по-тежки като размер познания. Това се оказа контрапродуктивно. Най-малко научава едно дете, когато натрупа дефицити и се демотивира. Това го виждаме изключително мъчително в дисциплини като математика и физика. „ Стръмните “ стратегии възпроизвеждат и културата на заучаване. Като нямат време за осмисляне, заучават. Програмите би трябвало първо да бъдат в по-голяма степен основани на компетентности и да освободят време за образуване на умения. В новите ще има повече време за извършения, в сравнение с за извличане на нови познания. Ще бъдат с доста по-силен акцент върху възпитанието и образуването на полезности и настройки. Сега те са много „ срамежливи “ във връзка с възпитанието, а то е една от главните задания на просветителната система. Програмите би трябвало да са и малко по-рамкови, да дават опция за адаптиране на равнище учебно заведение, с по-голяма независимост на учителя, в това число и при планирането на тематиките.
- Нека да дадем образец с някои от предметите, споменахте математиката като приоритет?
- По математика, да вземем за пример, може да се качат часове в 11. и 12. клас, надлежно да се облекчи наличието в предходните класове. Също по този начин да се подчертава повече върху умеенето да се трансформира практическа задача в математически израз за сметка на дълбочината на някои тематики. Виждаме по PISA, която е за 9. клас, че дилемите съдържат относително елементарни логаритми, които са познания от 6. клас, само че нашите учениците се затрудняват в превръщането на изискването на задачата в уравнение. От друга страна, в нашата образователна стратегия в 9. клас се учат много комплицирани логаритми, които учениците постоянно заучават, тъй като не схващат. Но по всеки предмет диалогът е друг. По история е значима фактологията, значими са датите, само че за някои от тях няма нищо съдбовно, в случай че ученикът не ги запомни. Много по-важно е да схванат смисъла, връзката сред събитията.
- По какъв метод възпитанието ще стане акцент през образователните стратегии - ще му отделите ли специфичен час?
- Възпитанието е във всеки час, по тази причина би трябвало да подчертаваме върху него във всяка образователна стратегия, по всеки предмет. Това, което обсъждахме в серия полемики за образованието, бе час по добродетели и религии. Такъв час от наложителния образователен проект има в множеството страни. Цел на нашата просветителна система е да създадем децата българи, положителни хора, персони. По отношение на патриотичното обучение нашата система има задоволително изразен фокус, само че това не е по този начин във връзка с възпитанието в човешки добродетели, което можем доста да усилим. Още повече, в случай че обединим старания с Българската православна черква, с вероизповеданията. Ако този час влезе в наложителните, ще има опция за избор сред разнообразни стратегии. Тези, които не желаят да учат вяра, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учи нравственос, добродетели, полезности. Но с цел да се случи това, е нужна и оптимизация в образователния проект. В момента след 4. клас учениците имат по 7 часа на ден. Беше разширено проучването на непознати езици, на компютърно моделиране, на гражданско обучение. Беше увеличена и профилираната подготовка, а в този момент би трябвало да създадем оптимизация. В момента нямаме пространство да прибавим спомагателни часове, тъй че това ще бъде част от общата промяна.
- Как съответно ще се случи тя?
- Можем да приказваме да влезе поетапно. Например в начален стадий и сега има дребна опция за това. В гимназиален и прогимназиален би трябвало да освободим време на учениците и на учителите. Оптимизацията би трябвало да стане по три линии. Едната е да понижим упоритостта на профилираното обучение. Можем да жертваме част от профилираната подготовка, да освободим часове в 11. и 12. клас, с цел да качим нагоре часове по общообразователна подготовка. Другата линия е да отрежем дълбочина на тематики и наличие, тъй като аз самият, правейки обзор, виждам, че не е належащо много неща да се учат в тази дълбочина. Третото е фактологията - това са знанията, които не са свързани с образуване на умения. Всички просветителни системи малко или доста през предишния век са били като нашата, амбициозни в даването на познания, само че през днешния ден живеем в друга осведомителна среда и по-важното е да научим децата да схващат света, да проучват.
- Предвиждате промени и в оценяването на учениците - по какъв метод?
- Ако изпитваме децата да възпроизвеждат познания и обстоятелства, те ще ги заучават. Ако ги изпитваме да мислят, те ще учат, тъй че да схващат. МОН направи крачки към мерене на умения, само че те не са задоволителни и би трябвало да продължим със усилване на тези детайли.
- Ще бъде ли въведена възбрана или ограничаване на обществени мрежи за възпитаници?
- Ограничаването може да стане със закон и не зависи единствено от мен като учебен министър. Според мен тематиката би трябвало да бъде дискутирана. Вече имаме задоволително проучвания, пък и доказателства пред очите ни, че обществените мрежи оказват доста по-негативно, в сравнение с позитивно влияние върху децата. Те водят до взаимозависимост и прекалено застояване пред екрана. Това е за сметка на ученето, физическата интензивност и развиването на редица други основни умения. Прекомерното застояване пред екрана въздейства отрицателно на зрението, съня, концентрацията и психическото здраве на децата. Мрежите подтикват повърхностното четене и възприемането на готово наличие и възпитават най-вече консуматорки полезности.
- Ще предложите ли да има смяна в образователното време?
- Не, нямаме огромна маневреност. Най-често се предлага да се понижи лятната почивка за сметка на повече дни почивка през останалото време. Но летните месеци стават все по-горещи, а учебни заведения нямат климатични съоръжения. От друга страна, нашите възпитаници учат релативно по-малко образователни дни, а учителите по всички предмети се оплакват, че часовете не доближават. Ние сме страната с най-вече дни, в които се чества или отпразнува, и с релативно дълга лятна почивка. Това, което можем да създадем, е да губим по-малко образователни дни. Например доста учебни заведения след избори не е належащо да не учат, тъй като може още вечерта след изборния ден да се изчистят. Вече имаме опит с образованието в електронна среда при грипни епидемии. Ограничихме и ученическите екскурзии в образователни дни.
- Ще продължи ли промяната на шефове на учебни заведения посредством провеждането на стотици състезания вкупом?
- Ще продължи, тъй като на година приблизително 150 шефове навлизат в пенсионна възраст. И когато няколко години не се проведат състезания, както беше до 2024 година, те се натрупват. Миналата година за не всички позиции бяха определени нови шефове и сега имаме близо 400 управителен места, които са за конкурс. Не е уместно те да се вършат в образователно време, по тази причина отново лятото ще имаме скупчване на състезания.
- Ще има ли промени в Националното външно оценяване и матурите след 12. клас?
- Системата сега отделя доста организационни, човешки и финансови запаси, с цел да провежда външно оценяване. То е по-добро огледало на успеваемостта на учениците, в сравнение с вътрешното оценяване. От друга страна, МОН и системата не употребяват задоволително данните от резултатите. И въпросът е: заслужават ли си напъните, изключително след 4. и 10. клас. Моето мнение е, че има доста по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, в сравнение с външно оценяване по български и математика в 10. клас. Един от най-големите ни проблеми е с проучването на математика. Едва 5% от избират матура по предмета. България не може да просперира без инженери и промишлености с висока добавена стойност, а те изискват проучване на математика. Затова ще предложим лист от ограничения за възстановяване на резултатите и поощряване на проучването?, като значима част от този развой е смяната на образователните стратегии. Друга мярка, която ще обсъдим, е да насърчим висшите учебни заведения да афишират кандидатстване с математика, физика и химия, като се надяваме да подтикваме повече възпитаници да учат тези профили в гимназиите и да поставят изпит по тези дисциплини.
- Казахте и че страната ще предизвиква тези университети, които завишат условията към студентите си - по какъв начин?
- Дадох анонс към висшите учебни заведения и насочих молба дружно да начертаем ограниченията. Това е едно от желанията ни - да насърчим висшите учебни заведения да завишават условията за довеждане докрай. Влошената известност на висшето обучение се дължи главно на това, че бяха занижени условията. Увеличи се търсенето на елементарно висше обучение поради дипломата, надлежно висшите учебни заведения дадоха отговор с предложение и започнаха да се конкурират със занижаване на условията. Това се случи най-вече в обществените, стопанските и правните науки, само че освен. Качественото висше обучение и задълбочено учене допуска целогодишно учене, а освен от сесия на сесия или от изпит до изпит.
- Как ще стимулирате университетите да работят в тази посока - ще продължат ли всички, влезнали в университет, да приключват?
- Приемът ще остане отворен. Ние ще продължим политиката да го преструктурираме, ще има и умерено ограничение в обществените, стопанските и правните науки, тъй като и в предходните години беше направено огромно понижение. От друга страна, системата ще продължи да се сблъсква с демографското понижение. Сега, за 2-3 години ще влязат по-големите набори - родените през 2007-2008 година, по-късно стартира трайно понижение на кандидат-студенти. Няма по какъв начин да се върнем до 1990 година, когато едвам 30% от завършващите възпитаници са влизали в системата на висшето обучение, тъй като във всички страни висшето обучение е отворено. Развитието на обществото и на стопанската система го изисква. Днешните условия изискват по-отворен вход, само че и гаранция от висшите учебни заведения, че зад дипломите стоят познания и умения. Висшите учебни заведения би трябвало да завишат условията към студентите. МОН ще ги насърчи за това, само че и те би трябвало да осъзнаят, че дълготрайно ще завоюват повече, в случай че покачат условията, в сравнение с ще изгубят краткосрочно.
- Какво ще залегне в мечтаната от Съвета на ректорите и разисквана с Вас национална стратегия за задгранични студенти от трети страни?
- Имаме капацитет да увеличим броя на задграничните студенти. Като един от инструментите за това планираме създаване на Национална стратегия за финансиране на образованието за студенти от трети страни. Чрез нея ще финансираме образованието им в български висши учебни заведения. Това ще са средства, които ще останат в България. Вероятно ще приемем програмата тази година, с бюджет 10 милиона лв., които следващата година може да се усилят. Вероятно ще има и стипендии, само че акцентът ще е върху заплащането на таксите.
- Ако се върнем на финансирането на университети съгласно качеството - при започване на есента предходната година за 18 университета имаше страхове, че са изправени пред банкрут поради финансиране по нови критерии. Ще остане ли в действие тази политика?
- Няма 18 висши учебни заведения пред банкрут, имаше 18 такива, които получиха спомагателна дотация за обезпечаване на по-високите хонорари. Университетите получават средства от страната въз основата брой студенти, оценка за качество и реализация от една страна, от друга - висшите учебни заведения заплащат заплати на преподаватели. И когато преподавателите са повече, а студентите по-малко или оценката за качество и реализация е по-ниска, се получава дефицит. МОН направи нещо вярно предходната година - увеличи тежестта на оценката за качество и реализация във финансовата формула. Политиката за обвързване с оценка за качество би трябвало да продължи и да се задълбочава. Висшето обучение е единствената система, която е обвързана с качествена оценка, само че тя не съдържа всички детайли на качеството - да вземем за пример, до каква степен в едно висше учебно заведение се учи целогодишно. Затова ние несъмнено ще прибавим индикатори в тази оценка, които са свързани и с това. Имаме доста новооткрити професионални посоки и най-вече те са с ниски оценки. Нулирахме финансирането в 30 такива посоки и концентрирахме доста повече финансиране в най-силните висши учебни заведения. Софийският университет, ТУ-София, УАСГ получиха доста висок % нарастване. Нито една оценка не е съвършена, само че дръзвам да настоявам, че тя въпреки всичко дава относително положително огледало на системата.
- За какво ще настоявате в Бюджет 2025, който чакаме да забележим до дни?
- Системата на образованието е най-голямата обществена система, с най-вече заети, надлежно разноските за хонорари са максимален дял от бюджет за обучение. Ако желаеме да имаме положителни учители, ние би трябвало да поддържаме съперници техните хонорари. Последните години имаме политически консенсус, че те би трябвало да са 125% от междинната за страната. Това беше дефинирано като политика преди години от държавното управление на Бойко Борисов, и аз ще продължа да го подкрепям. По същия метод ще желая и да се актуализират възнагражденията на университетския състав във висшите учебни заведения и научни организации, както и на останалия непедагогически личен състав. МОН осъществя голям брой национални стратегии, които са значими за системата, и ще настояваме за увеличение на средствата за тях.
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 година в София. Средното си обучение приключва в Стара Загора. Следва в Икономическия университет - Варна, където става магистър по обществени финанси. Преминава образование по “Бюджет и финансово ръководство ” в университета “Дюк ” - Съединени американски щати. От септември 2009 година до февруари 2017 година е основен секретар на Министерството на образованието и науката. Става най-младият образован министър у нас, когато през 2017 година застава отпред на МОН и ръководи министерството до 2021 година Народен представител в 46-ото, 47-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно заседание. Избиран за ръководител на Комисията по обучение и просвета и член на Комисията по бюджет и финанси. Владее британски и френски език.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ