Колко е лошо българското образование
Започвам с въпрос на който ще се опитам да отговоря, тъй като ми омръзна да чета и да чувам по всички медии недоволството на българската участ- опазване на здравето, правосъдна система, стопанска система, а в този момент и образованието. Не съм от тези,които викат единствено: „ Слава “, само че въпреки всичко би трябвало да има някаква логичност или най-малко търсене на път в този обрасъл с обети и неволи български публичен буренак.
И така- за българското обучение. Вече чухме и четохме, че нашите възпитаници са функционално необразовани, толкоз необразовани, че не могат връзките на обувките да си вържат макар, че теоретически знаят по какъв начин това би трябвало да стане. Като начало ще попитам тези, които дават отговор за посочената статистика: вие можете ли да извършите разбор на това положение и до момента в който оплаквате българското обучение да кажете къде то е неприятно, къде е положително и къде е чудесно. Защото без това няма да мине- в случай че нямаме отлични възпитаници няма по какъв начин да разбираем какви са тези неземни същества, които непрестанно печелят интернационалните олимпиади по математика, физика, астрономия и химия. Откъде идват те- белким от отвратителното обучение, което колкото да съумява да покрие най-долните стандарти на PISA? Едва ли. Това са наши, български, най-обикновени възпитаници, към момента необявени за гении (дай боже в миналото да се случи!). Учещи в най-обикновени български учебни заведения. По най-обикновени стратегии, по които учат и другите деца.
Тука би трябвало да създадем обяснение, тъй като другояче ще помислите че се присмивам на проверяващите от PISA. Не, не се присмивам и считам, че тези интернационалните инспекции на знанията са доста удачни за определяне на нашето просветително равнище. Но… Работата е там, че за задачите на интернационалната стратегия този общ обзор „ по реда на надзора “ може да е функционален, само че на нас, за възстановяване на обстановката, ни би трябвало и още един анализ- този път изработен от нашето министерство и от нашите експерти. А именно- би трябвало да знаем, както споделих първоначално, в които учебни заведения учениците са за цялостна двойка, в кои имат нещо като тройка, а в кои- петици и шестици. Нека да ги отделим и да разберем, за самите нас, за възстановяване на положението кои са най-тежките проблеми, които би трябвало да преодолеем. И тогава ще се окаже, че тежките стратегии и подробните учебници не са най-голямото зло. Аз мисля (преди да съм видял анализите схваща се) че най-тежките проблеми ще бъдат там, където има доста възпитаници които не вървят на учебно заведение, които пропущат уроците или които просто не желае да учат. Има доста такива! Колко тъкмо и къде- това ще кажат експертите от министерството. Аз персонално съм се сблъсквал със следните забавни случаи. Млади хора, двайсетина годишни, които мъчно пишат и още по-трудно четат, имат свидетелства за ръководство и дипломи за осми клас. Как тъкмо са ги получили- можем единствено да гадаем. И различен случай- петнайсетина годишни младежи в едно малко градче, с които беседвам със смях ми споделят, че на техния съученик, който не може добре да написа не му би трябвало български език. На моя въпрос за какво те дават отговор: „ Той ше върви при майка си в Испания! “ Не мислете, че казусът е индивидуален. Когато приказваме за общата оценка на PISA би трябвало да знаем, че в нея влизат оценките на учениците от елитната математическа гимназия в София, от същата такава в Пловдив и на други места, както и от оценките на тези възпитаници, които както се оказва „ ше вървят в Испания “. Знаете поговорката за кацата с мед и лъжицата с катран- тука е използвана с цялостна мощ. Между другото ще вметна, че даже в Съединени американски щати, които се гордеят с най-хубавите университети в света в случай че се направи сходен опит и се вземат поради и тези учебни заведения, в които половината възпитаници мъчно приказват британски, ще се получи сходна картина като нашата оценка. Така, че да не бъдем късогледи и да погледнем на обстановката в нейната целокупност.
В една публикация, в която се разясняваше оценката на PISA се загатваше, че преди всичко са учениците от Сингапур и Естония. Не мога да разясня Естония, само че за Сингапур мога да опиша доста. Преподавал съм там и знам по какъв начин наподобява сингапурското обучение. Преди всичко то е учредено на мощна дисциплинираност и подчиненост. Няма по какъв начин да имате положително обучение без да накарате децата да слушат в час. Няма по какъв начин да имате положително обучение без да имате най-хубавите учители – което значи положително възнаграждение и почитание от страна на обществото. Няма по какъв начин да имате положително обучение без извънредно високо финансиране в материалната база - и в междинното, и във висшето обучение. И още нещо (въпреки че за това бих могъл да приказвам с часове) – в края на образователната година в университетите се провежда ден на „ отворените порти “. В разстояние на три дни представителите на обществото и бизнеса посещават университетите и избират най-хубавите студенти. Първият ден идват най-богатите корпорации, които апропо са и най-големите спонсори. Те избират единствено най-най- положителните студенти, като им оферират три и четири пъти по-високи заплати от тези на другите организации. Едва тогава тези студенти схващат за какво е имало смисъл да не спят денонощия, с цел да завършат своите планове, за какво са се старали да бъдат с най-хубавите оценки и за какво доста прецизно са изпълнявали условията на своите професори. На втория ден идват армията и полицията- за разлика от нас там тези специалности са на високо място в публичната подчиненост. И на третия ден идват всички останали организации. Така още от студентската пейка, по напълно либерален метод и без никакви измислени и нагласени състезания, най-хубавите студенти си намират работа. В Сингапур е невероятно студент, който е преписвал или плагиатствал да получи тапия, да не приказваме за работа в обществена организация. Трябва да споменем и за комплицирания път, който би трябвало да извърви един студент с цел да отбрани докторска дисертация. Докторите там са необичайност, само че те изцяло дават отговор на своята научна степен.
В Сингапур образованието не е политически приоритет, служител в изборната битка. То е висша цел на нацията!
Това са единствено някои хрумвания, които се надявам да оказват помощ на нашите анализатори да намерят най-удачните принадлежности за възстановяване на образованието в България.
Да не не помни да кажа, че напълно поддържам Министъра който желае да направи по този начин, че българското обучение да бъде по-добро и в действителност да стане съществена мощ в устрема на България към по-добро бъдеще.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед21461Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед13862Проф. Людмил Георгиев за модерните майкопродавци и за изчезналото възприятие на общественост в БългарияАлтернативен Поглед41374Мартин Карбовски: Либералофашизмът към момента може да бъде спрян с избориАлтернативен Поглед70332Мартин Карбовски: Ние
И така- за българското обучение. Вече чухме и четохме, че нашите възпитаници са функционално необразовани, толкоз необразовани, че не могат връзките на обувките да си вържат макар, че теоретически знаят по какъв начин това би трябвало да стане. Като начало ще попитам тези, които дават отговор за посочената статистика: вие можете ли да извършите разбор на това положение и до момента в който оплаквате българското обучение да кажете къде то е неприятно, къде е положително и къде е чудесно. Защото без това няма да мине- в случай че нямаме отлични възпитаници няма по какъв начин да разбираем какви са тези неземни същества, които непрестанно печелят интернационалните олимпиади по математика, физика, астрономия и химия. Откъде идват те- белким от отвратителното обучение, което колкото да съумява да покрие най-долните стандарти на PISA? Едва ли. Това са наши, български, най-обикновени възпитаници, към момента необявени за гении (дай боже в миналото да се случи!). Учещи в най-обикновени български учебни заведения. По най-обикновени стратегии, по които учат и другите деца.
Тука би трябвало да създадем обяснение, тъй като другояче ще помислите че се присмивам на проверяващите от PISA. Не, не се присмивам и считам, че тези интернационалните инспекции на знанията са доста удачни за определяне на нашето просветително равнище. Но… Работата е там, че за задачите на интернационалната стратегия този общ обзор „ по реда на надзора “ може да е функционален, само че на нас, за възстановяване на обстановката, ни би трябвало и още един анализ- този път изработен от нашето министерство и от нашите експерти. А именно- би трябвало да знаем, както споделих първоначално, в които учебни заведения учениците са за цялостна двойка, в кои имат нещо като тройка, а в кои- петици и шестици. Нека да ги отделим и да разберем, за самите нас, за възстановяване на положението кои са най-тежките проблеми, които би трябвало да преодолеем. И тогава ще се окаже, че тежките стратегии и подробните учебници не са най-голямото зло. Аз мисля (преди да съм видял анализите схваща се) че най-тежките проблеми ще бъдат там, където има доста възпитаници които не вървят на учебно заведение, които пропущат уроците или които просто не желае да учат. Има доста такива! Колко тъкмо и къде- това ще кажат експертите от министерството. Аз персонално съм се сблъсквал със следните забавни случаи. Млади хора, двайсетина годишни, които мъчно пишат и още по-трудно четат, имат свидетелства за ръководство и дипломи за осми клас. Как тъкмо са ги получили- можем единствено да гадаем. И различен случай- петнайсетина годишни младежи в едно малко градче, с които беседвам със смях ми споделят, че на техния съученик, който не може добре да написа не му би трябвало български език. На моя въпрос за какво те дават отговор: „ Той ше върви при майка си в Испания! “ Не мислете, че казусът е индивидуален. Когато приказваме за общата оценка на PISA би трябвало да знаем, че в нея влизат оценките на учениците от елитната математическа гимназия в София, от същата такава в Пловдив и на други места, както и от оценките на тези възпитаници, които както се оказва „ ше вървят в Испания “. Знаете поговорката за кацата с мед и лъжицата с катран- тука е използвана с цялостна мощ. Между другото ще вметна, че даже в Съединени американски щати, които се гордеят с най-хубавите университети в света в случай че се направи сходен опит и се вземат поради и тези учебни заведения, в които половината възпитаници мъчно приказват британски, ще се получи сходна картина като нашата оценка. Така, че да не бъдем късогледи и да погледнем на обстановката в нейната целокупност.
В една публикация, в която се разясняваше оценката на PISA се загатваше, че преди всичко са учениците от Сингапур и Естония. Не мога да разясня Естония, само че за Сингапур мога да опиша доста. Преподавал съм там и знам по какъв начин наподобява сингапурското обучение. Преди всичко то е учредено на мощна дисциплинираност и подчиненост. Няма по какъв начин да имате положително обучение без да накарате децата да слушат в час. Няма по какъв начин да имате положително обучение без да имате най-хубавите учители – което значи положително възнаграждение и почитание от страна на обществото. Няма по какъв начин да имате положително обучение без извънредно високо финансиране в материалната база - и в междинното, и във висшето обучение. И още нещо (въпреки че за това бих могъл да приказвам с часове) – в края на образователната година в университетите се провежда ден на „ отворените порти “. В разстояние на три дни представителите на обществото и бизнеса посещават университетите и избират най-хубавите студенти. Първият ден идват най-богатите корпорации, които апропо са и най-големите спонсори. Те избират единствено най-най- положителните студенти, като им оферират три и четири пъти по-високи заплати от тези на другите организации. Едва тогава тези студенти схващат за какво е имало смисъл да не спят денонощия, с цел да завършат своите планове, за какво са се старали да бъдат с най-хубавите оценки и за какво доста прецизно са изпълнявали условията на своите професори. На втория ден идват армията и полицията- за разлика от нас там тези специалности са на високо място в публичната подчиненост. И на третия ден идват всички останали организации. Така още от студентската пейка, по напълно либерален метод и без никакви измислени и нагласени състезания, най-хубавите студенти си намират работа. В Сингапур е невероятно студент, който е преписвал или плагиатствал да получи тапия, да не приказваме за работа в обществена организация. Трябва да споменем и за комплицирания път, който би трябвало да извърви един студент с цел да отбрани докторска дисертация. Докторите там са необичайност, само че те изцяло дават отговор на своята научна степен.
В Сингапур образованието не е политически приоритет, служител в изборната битка. То е висша цел на нацията!
Това са единствено някои хрумвания, които се надявам да оказват помощ на нашите анализатори да намерят най-удачните принадлежности за възстановяване на образованието в България.
Да не не помни да кажа, че напълно поддържам Министъра който желае да направи по този начин, че българското обучение да бъде по-добро и в действителност да стане съществена мощ в устрема на България към по-добро бъдеще.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед21461Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед13862Проф. Людмил Георгиев за модерните майкопродавци и за изчезналото възприятие на общественост в БългарияАлтернативен Поглед41374Мартин Карбовски: Либералофашизмът към момента може да бъде спрян с избориАлтернативен Поглед70332Мартин Карбовски: Ние
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ