Започвам с уточнението, че пиша този материал с огромна болка

Започвам с уточнението, че пиша този материал с голяма болежка в сърцето. Като българин и европеец, постоянно съм желал Европейският съюз (а посредством него и България) да бъде водещ геополитически фактор, индивид, а не обект на историята. И по тази причина събитията от последните дни ме изпълват с горест, въпреки в профил да наподобява като зложелателство - " аз споделях ли ви? " и така нататък

Първо, вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс " попиля " Европа на конференцията по сигурността в Мюнхен. После стана ясно, че Съединените щати и Русия стартират нещо като договаряния за реализиране на мир в Украйна - без присъединяване на самата Украйна, само че и неглижирайки Европейски Съюз. И като отговор президентът на Франция Емануел Макрон предложения европейски водачи (плюс представители на НАТО) в Париж, с цел да обсъдят най-новите геополитически действителности и мястото на Стария континент в тях.

Първата среща бе в понеделник, в много стеснен формат, а от нея излезе поръчката Европа да отделя по-високи разноски за защита. Втората среща бе в сряда и на нея участваха огромна част от непоканените на първата, а след нея Макрон съобщи, че Франция и нейните сътрудници имат " ясна и единна позиция " за дълготраен мир в Украйна. Напълно допустимо е доста скоро да се състои и следваща среща, обстановката е доста динамична, а това затруднява актуалността на сходен жанр разбори. Но не това е най-важното.

Що се отнася до България, страната ни не беше поканена в първия формат, а за втория получи покана в последния миг и присъединяване на премиера Желязков бе не на място, а по видеовръзка. Което е... хайде, да не споделям унизително, само че най-малкото неглижиращо. Но и това в тази ситуация е по-малкият проблем. Далеч по-големият е, че самите срещи в Париж се оказват сбирки на Б групата на интернационалните връзки, " клетниците " на Макрон, до момента в който А група се събира другаде (в понеделник бяха в Рияд).

Трагедията е, че каквото и да бяха решили в Париж, си остава в миманса на напъните за преустановяване на руско-украинския спор. А не би трябвало да бъде по този начин. И сякаш при започване на войната не беше.

Тъжната констатация е, че от Европейския съюз към този момент не може да се чака да се погрижи за отбраната на Украйна, тъй като съюзът се е докарал до такава степен да не се грижи даже за себе си. И да скимти детско, когато " настойникът " оттатък Атлантическия океан го гълчи, че е извънредно време да " порасне ".

Истината е, че до момента в който в столицата на Саудитска Арабия Съединени американски щати и Русия започнаха да вземат решение ориста на Украйна, в столицата на Франция се събират да осмислят личното си бъдеще.

Това, че Съединени американски щати към този момент не одобряват Европейски Съюз на съществено, не е вест. Новината е, че и Украйна е спряла да приема Европейски Съюз на съществено.

Докато пратениците на Съединени американски щати и Русия разговаряха в Рияд, ръководителят на Европейския съвет (има и такава служба, да не се бърка с ръководителя на Европейската комисия) Антониу Коща разгласи, че " Украйна може да разчита на Европа ". По същото време обаче президентът на Украйна Володимир Зеленски бе в Анкара, където търсеше (и очевидно е намерил) поддръжка от турския си сътрудник Реджеп Ердоган. И в действителност - защо може да разчита Украйна на Европа? За " остро осъждаме... " и 16-и пакет наказания, в случай, че предходните 15 " накривиха капата " на Владимир Путин...

Къде беше Европа, когато Украйна се нуждаеше от един милион снаряда?

И не е да не сме били предизвестени - още през първия си президентски мандат (2017-2021) Доналд Тръмп подсещаше за уговорката на страните членки на НАТО да отделят най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. Ангажимент, който датира от 2014 година Предупреждаваше също (в частност Германия, само че на процедура цяла Европа), че енергийните заигравки с Русия ще ни излязат през носа.

Разбира се рецензиите към Европейски Съюз не значат, че Съединени американски щати са " задачите в бяло ". До напълно скоро военната поддръжка на Вашингтон за Киев бе едвам се удържа фронтовата линия. Войната се проточи три години, в случай, е и Съединени американски щати, и Европейски Съюз поотделно, можеха да създадат по този начин, щото за три месеца украинските войски да прогонят съветските агресори. А отстъпките и реверансите на сегашната президентска администрация към Кремъл мъчно се връзват с претенцията за реализиране на дълготраен и обективен мир. Отделно, персоналното " заяждане " на Тръмп със Зеленски към този момент повдига доста съществени въпросителни.

Единственото разумно пояснение за дейностите на американците е, че Тръмп и компания гледат на постигането на мир в Украйна само като на досадно обвързване. Да се свършва тая тъга, да оставяме европейците сами да се оправят с Русия, а ние да съсредоточим повече сили против Китай, щото от там идват огромните кахъри - може би по този начин разсъждават в Белия дом. И може би ще им излязат криви сметките, само че това не е наша (на европейците) грижа. Наша грижа е по какъв начин да си стъпим на краката и да се държим като индивид на историята, а не като обект.

Понеже постоянно съм бил мощен по математика, в този момент в действителност не разбирам за какво 500 милиона европейци чакаме на 330 милиона американци да ни пазят от 140 милиона руснаци. Винаги съм бил мощен и по география, по тази причина не разбирам и по каква причина Съединените щати са длъжни да пазят Украйна, откакто последната се намира в Европа, а не в Централна Америка.

Европейският съюз би трябвало да се върне в действителността, да помогне първо на себе си и по-късно - на Украйна. Това допустимо ли е?

Според мен - да, Европейски Съюз разполага с нужните човешки, стопански и военни запаси. Но изрично няма да стане с досегашното невменяемо " водачество ".

Не е задоволително да се преживее катарзис. Нужно е виновниците за докарването до актуалното състояние да бъдат отстранени от процеса на взимане на решения.

Чистка!

Всички адепти на Зелената договорка и декарбонизацията - вън!

Всички, които са кимали утвърдително на бълнуванията на Грета Тунберг - вън!

Всички, забъркани в съсипването на нуклеарната енергетика - вън!

Всички, имали принос в слагането на Европа в енергийна взаимозависимост от Русия - вън!

Едва ли е нужно да разяснявам, че енергийната обезпеченост е също толкоз жизненоважна, колкото оръжейната...

Като начало, оставка на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която символизира деградацията на Европейския съюз и икономическото му оттегляне от Съединени американски щати (доскоро Европейски Съюз имаше общ Брутният вътрешен продукт почти колкото Съединени американски щати, а в този момент това надалеч не е така). И пречистване на брюкселските " авгиеви обори " от човеци като някогашния еврокомисар Тиери Бретон - този, дето призна, че Брюксел е в основата на анулирането на президентските избори в Румъния и, в случай че трябвало, щели да създадат същото и в Германия.

Естествено би трябвало да отчетем и обстоятелството, че по чисто механически аргументи в Европейски Съюз няма по какъв начин " от раз " да се случи смяна както в Съединени американски щати - единствено с едни президентски избори. Също по този начин, един еврокомисар по външната политика няма по какъв начин да има легитимност като тази на американски или съветски външен министър - просто тъй като постоянно ще се откри някой Орбан или Фицо, който да е несъгласен с обща европейска позиция. Но отнякъде би трябвало да се стартира.

Европа няма различен избор, с изключение на да тръгне да излиза от умопомрачението, в което е изпаднала. Умопомрачение, което не се лимитира единствено със заблудата, че някой различен (в случая - САЩ) е задължен да се грижи за нейната сигурност. А включва и това, че този различен може да има напълно разнообразни разбирания за интернационален ред, за агресор и жертва, за суверенитет, неприкосновеност на границите и така нататък

В противоположен случай, ще си останем " клетниците " на Макрон. Или на някой различен след него.