Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
Започвам с едно бързо самопризнание – до неотдавна за мен постенето не беше нищо повече от следващата диета, на която се подлагаш случайно в някой от трите поста през годината, с цел да се разтовариш. Винаги съм се съмнявала, че това въобще е допустимо. А и за какво да се лишаваш непринудено, откакто така и така трапезата ни е не изключително богата.
Но постите са неразлъчен детайл от религията и би трябвало, макар еднопосочната ми визия и скептицизма, да се преглеждат в неин подтекст. Отказът от храни с скотски генезис би трябвало те да очисти неприятните мисли, да те извиси над злободневните и битови детайлности. Би трябвало с течение на постите да не си толкоз алчен и нападателен, а в противен случай да си по- мил, преклонен. С две думи – да се доближаваш до Бог, постигайки вътрешна естетика, балансирайки в всекидневието. Ако ще приказваме в действителност за вяра – благодарение на лишенията да усетиш с цялостна мощ, чисто сърце и намерения, насладата от Рождеството Христово.
Всичко това е отлично на доктрина, признавам, и може би всеки човек в избран миг от живота му, тази визия за постите го притегля непреодолимо. Чувала съм също по този начин, че, с цел да постиш, би трябвало да го искаш доста мощно и вътрешно, да имаш нужда. Но каквото и да си чувал или мислил, няма по какъв начин да си изцяло сигурен, искаш ли да постиш или не. Освен, в случай че не постиш кардинално, както е по канон, и трите поста. Това беше отношението ми дотук.
Докато напълно неотдавна си говорех с една другарка по този въпрос, беше малко преди Заговезни, и тя описа, по какъв начин и за какво била постила. Имала си тя някаква вътрешна битка – да преодолее подтика да вземе на момента това, което желае, единствено тъй като може. Моментът, в който би трябвало да имаш всичко в този момент, незабавно и тук, не позволявайки си и момент съзерцаване, в което да се убедиш, че то ти е нужно и че в действителност искаш тъкмо това. Много забавно персонално предизвикателство, още повече, че през днешния ден се учим наляво и надясно – по какъв начин, но тъкмо това би трябвало да вършим – да грабим с цялостни шепи от живота, да вземаме каквото можем, единствено тъй като имаме опцията и средствата. И силата. А тъкмо силата е това доста илюзорно разбиране, което тя е укротила и преобразила, преобразявайки първо самата нея – точно посредством постите. Грабителската мощ е отстъпила на вътрешната резистентност по- скоро. Волята е победила, само че не волята, водена от егото, а тази, която го озаптява.
Пленително, нали? Започва да ми се връзва и това, че през строгия пост би трябвало да се лишиш от алкохол, секс и доста шумни забави. Вече май не съм толкоз уверена, че съм на прага на такова решение...Не, съществено, думите на приятелката ми ме замислиха за няколко дни и си споделих – може би не знам тъкмо какво върша, само че ще го направя, с цел да схвана имала ли съм потребност въобще да го върша. Малко през главата за краката, само че най-малко е някаква насочна точка.
“И по този начин, през първия ден от постите, решено е - тази година ще се пости! ”
И тъй като си мисля за храна съвсем от самото начало, в действителност изгладнявам. Обед е и закономерно отивам за бърза информация, какво мога да обядвам в новото си амплоа на постещ човек. Какво да открия – един превъзходен ориз със спанак, тъкмо във етапа, която най обичам – „ ориз на два дни ”. „ И това, в случай че не е знак?! ”, като че ли слушам приятелката си. Знак е!
Празната паница незабавно ме подсеща, че това беше всичко от ориза и би трябвало да се готви нещо за вечеря. За информация – имам две деца, на 7 година едното и на 1.8 година – другото. И двете девойки са във фаза, в която би трябвало да се хранят пълноценно – едното е в първи клас, а второто потегли наскоро на ясла. Татко им е като множеството мъже – неприкрит мръвколюбец, за който постното не е ястие, а гарнитура към сочна пържола. Предвид и това, че зимата и колебаещият ни имунитет се задават – ясно е, че челно се сблъсквам с компликация номер 1 на постещия ( фамилен ) човек.
“Трябва да си сготвям настрана. ”
За едната част от семейството по един метод, за мен – по различен. Е, в случай че най-малко и мъжът ми постеше...но това е немислимо. Дори и по този начин да беше, не мога да отнемам децата поради моите духовни трепети от обичаното кисело мляко, палачинки и филийки с масло и сладко. Но въпреки всичко – би трябвало да се готви на два пъти. Та аз едвам сколасвам въобще да сготвям, по какъв начин ще сготвям настрана за мен! Почти се паникьосвам. Нищо де, все има способи – толкоз постни предписания има в близост, все нещо ще се измисли. А и постно не значи безусловно комплицирано, в противен случай! Тук би трябвало досетливост, малко от рецептите на уеб страницата, малко от тук и там. Пък и фасул, леща, сармички лозови обичат всички. А нали е позволена риба, с изключение на през строгия пост - първата и последната седмица на поста. Но сряда и петък е позволена, ами шарана за Никулден – обрисува се същинско угощение. Така че – има разновидности доста да комбинирам моите пости със фамилното меню. Оптимизмът още веднъж надви.
Навън към този момент много хладно, през целия ден в Търново температурите не надвишават 10- 11 градуса и към този момент премислям за вечеря една топла чорба – хем за децата засищащ старт на вечерята, хем за мен главно...Сещам се за една елементарна супичка от тиква, целина...Какво ли още, би трябвало да ревизира точната рецепта. Използвам момента, до момента в който децата още ги няма, инак въобще няма да съумея да я направя.
Как тъкмо става тази вълшебна, както се оказа чорба, можете да. Мога да потвърдя, че всички останаха удовлетворени. Дори мъжът ми надникна, само че не се осмели. Нищо, има време и за него...
Вкусната супичка ме стопли най- към този момент от вътрешната страна и ме заля вълна от оптимизъм и доволство. Усещам, че съм на прав път и ще се оправя, само че какви ли още провокации ме чакат за тези 40 дни...Дори не мога да си показва.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Но постите са неразлъчен детайл от религията и би трябвало, макар еднопосочната ми визия и скептицизма, да се преглеждат в неин подтекст. Отказът от храни с скотски генезис би трябвало те да очисти неприятните мисли, да те извиси над злободневните и битови детайлности. Би трябвало с течение на постите да не си толкоз алчен и нападателен, а в противен случай да си по- мил, преклонен. С две думи – да се доближаваш до Бог, постигайки вътрешна естетика, балансирайки в всекидневието. Ако ще приказваме в действителност за вяра – благодарение на лишенията да усетиш с цялостна мощ, чисто сърце и намерения, насладата от Рождеството Христово.
Всичко това е отлично на доктрина, признавам, и може би всеки човек в избран миг от живота му, тази визия за постите го притегля непреодолимо. Чувала съм също по този начин, че, с цел да постиш, би трябвало да го искаш доста мощно и вътрешно, да имаш нужда. Но каквото и да си чувал или мислил, няма по какъв начин да си изцяло сигурен, искаш ли да постиш или не. Освен, в случай че не постиш кардинално, както е по канон, и трите поста. Това беше отношението ми дотук.
Докато напълно неотдавна си говорех с една другарка по този въпрос, беше малко преди Заговезни, и тя описа, по какъв начин и за какво била постила. Имала си тя някаква вътрешна битка – да преодолее подтика да вземе на момента това, което желае, единствено тъй като може. Моментът, в който би трябвало да имаш всичко в този момент, незабавно и тук, не позволявайки си и момент съзерцаване, в което да се убедиш, че то ти е нужно и че в действителност искаш тъкмо това. Много забавно персонално предизвикателство, още повече, че през днешния ден се учим наляво и надясно – по какъв начин, но тъкмо това би трябвало да вършим – да грабим с цялостни шепи от живота, да вземаме каквото можем, единствено тъй като имаме опцията и средствата. И силата. А тъкмо силата е това доста илюзорно разбиране, което тя е укротила и преобразила, преобразявайки първо самата нея – точно посредством постите. Грабителската мощ е отстъпила на вътрешната резистентност по- скоро. Волята е победила, само че не волята, водена от егото, а тази, която го озаптява.
Пленително, нали? Започва да ми се връзва и това, че през строгия пост би трябвало да се лишиш от алкохол, секс и доста шумни забави. Вече май не съм толкоз уверена, че съм на прага на такова решение...Не, съществено, думите на приятелката ми ме замислиха за няколко дни и си споделих – може би не знам тъкмо какво върша, само че ще го направя, с цел да схвана имала ли съм потребност въобще да го върша. Малко през главата за краката, само че най-малко е някаква насочна точка.
“И по този начин, през първия ден от постите, решено е - тази година ще се пости! ”
И тъй като си мисля за храна съвсем от самото начало, в действителност изгладнявам. Обед е и закономерно отивам за бърза информация, какво мога да обядвам в новото си амплоа на постещ човек. Какво да открия – един превъзходен ориз със спанак, тъкмо във етапа, която най обичам – „ ориз на два дни ”. „ И това, в случай че не е знак?! ”, като че ли слушам приятелката си. Знак е!
Празната паница незабавно ме подсеща, че това беше всичко от ориза и би трябвало да се готви нещо за вечеря. За информация – имам две деца, на 7 година едното и на 1.8 година – другото. И двете девойки са във фаза, в която би трябвало да се хранят пълноценно – едното е в първи клас, а второто потегли наскоро на ясла. Татко им е като множеството мъже – неприкрит мръвколюбец, за който постното не е ястие, а гарнитура към сочна пържола. Предвид и това, че зимата и колебаещият ни имунитет се задават – ясно е, че челно се сблъсквам с компликация номер 1 на постещия ( фамилен ) човек.
“Трябва да си сготвям настрана. ”
За едната част от семейството по един метод, за мен – по различен. Е, в случай че най-малко и мъжът ми постеше...но това е немислимо. Дори и по този начин да беше, не мога да отнемам децата поради моите духовни трепети от обичаното кисело мляко, палачинки и филийки с масло и сладко. Но въпреки всичко – би трябвало да се готви на два пъти. Та аз едвам сколасвам въобще да сготвям, по какъв начин ще сготвям настрана за мен! Почти се паникьосвам. Нищо де, все има способи – толкоз постни предписания има в близост, все нещо ще се измисли. А и постно не значи безусловно комплицирано, в противен случай! Тук би трябвало досетливост, малко от рецептите на уеб страницата, малко от тук и там. Пък и фасул, леща, сармички лозови обичат всички. А нали е позволена риба, с изключение на през строгия пост - първата и последната седмица на поста. Но сряда и петък е позволена, ами шарана за Никулден – обрисува се същинско угощение. Така че – има разновидности доста да комбинирам моите пости със фамилното меню. Оптимизмът още веднъж надви.
Навън към този момент много хладно, през целия ден в Търново температурите не надвишават 10- 11 градуса и към този момент премислям за вечеря една топла чорба – хем за децата засищащ старт на вечерята, хем за мен главно...Сещам се за една елементарна супичка от тиква, целина...Какво ли още, би трябвало да ревизира точната рецепта. Използвам момента, до момента в който децата още ги няма, инак въобще няма да съумея да я направя.
Как тъкмо става тази вълшебна, както се оказа чорба, можете да. Мога да потвърдя, че всички останаха удовлетворени. Дори мъжът ми надникна, само че не се осмели. Нищо, има време и за него...
Вкусната супичка ме стопли най- към този момент от вътрешната страна и ме заля вълна от оптимизъм и доволство. Усещам, че съм на прав път и ще се оправя, само че какви ли още провокации ме чакат за тези 40 дни...Дори не мога да си показва.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ