Да си подариш победата от изборите на едни случайни хора, е близо до класиката в предателството
Започвам още веднъж да се приписвам единствено на това, което направи името Вежди, което го изведе в най-хубавите галерии на света и му донесе всички международни самопризнания, трофеи, награди и почитание
Още акценти от изявлението:
Не бих се наел нито да разясня, нито да давам препоръки на хора, чиято политика се прави извън, от посолства С джендърски текстове демографският проблем ще става все по-голям Там, където отсъстват страната и държавността, там е естествената среда на хаоса и анархията Тъжно е страна на 1300 години с наслоени хилядолетни културни пластове, богата история, през днешния ден да сервилничи и да приема за свои непознати закони, изключително когато касае страни на 200 години с макдоналдска цивилизация и просвета, възвишена до хотдога
- Г-н Рашидов, върнахте се в политиката с обяснението “Хората ме желаят ”. Какво ви споделят хората в този момент, когато я напускате?
- Резултатите от последните избори за мен красноречиво приказват за това какво хората желаят. Това, че хората в една толкоз огромна регионална конструкция, каквато е Пловдивската, ми дадоха своето доверие като лидер на листа, и от 17 общини 14 да бъдат за ГЕРБ - това безапелационно приказва какво е желанието на популацията. Не мога да приема през днешния ден хората, дали своят вот ми доверие, да ме питат какви ги вършим.
- (Не)коалицията сред ГЕРБ и ПП-ДБ бе показана като нужния компромис, с цел да се излезе от рецесията. Вие обаче не си спестявахте рецензиите по тази тематика, по какъв начин оценявате постигнатото дотук?
- Да си подариш успеха от изборите на едни инцидентни хора, за мен е надалеч от компромис, а по-скоро е покрай класиката в измяната. Аз макар нежеланието ми, само че като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ нямах правото да бъда отвън общото решение. Това беше компромисът, който се наложи да направя в името на общото.
Но да се одобряват експресни закони в името на Истанбулската спогодба, ползвайки един - единствен случай на Дебора, вдигайки на крайници проведени хора с доста скъпи и хубави плакати, да се одобряват нови закони при съществуването на съществуващи, които не се ползват - аз като човек, който не приема персонифицирането на насилието, не разбирам каква е разликата сред насилието над жена, над дете, над мъж, над възрастни хора - белким останалото не е принуждение? С джендърски текстове демографският проблем ще става все по-голям. По какъв метод ще бъде възпроизвеждането на човешкия тип, за мен е неразбираемо. А всичко това е тъжно. Бог е основал мъжа и дамата не да изпитват наслаждение, бъркайки си в ушите, а да може мъжът да опложда, а дамата да износва възпроизведения човешки тип, с цел да има земя и бъдеще.
- “Има и в този момент закони. К`во чешеме езици? Всички ку*ви се разсъниха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го направиха на маймуна ” - какво тъкмо искахте да кажете с това и съжалявате ли, че го изрекохте?
- Деветдесет % от българите добре схващат какво съм желал да кажа. На всеки му е ясно, че аз като човек имам две огромни прелестни внучки, прелестна брачна половинка, прелестна снаха, прелестна щерка, прелестни приятелки и другари, че обожавам женското тяло и женската хубост и като художник, и като човек. Трябва да е вманиачен, с цел да си намерения някой, че аз бих адресирал тези думи към дамите.
В този неофициален частен диалог аз изобщо не съм персонифицирал който и да е. Извинението ми на човек с достолепие е пред тези, които биха могли да се припознаят.
А по отношение на вулгарната дума, би било хубаво хората с огромни искания за просветеност да разлистят речника на Найден Геров, тъй като няма друга българска дума, с цел да се дефинира една каста с разгулно държание, която преследва порочни цели и облаги в живота. Както и през днешния ден нямаше да можем да четем с ненаситност Ги дьо Мопасан, Кентърбърийските разкази, “Декамерон ” и доста друга литература със международна значителност.
А по отношение на образеца с американския режисьор Харви Уайнстийн - не е загадка, че доста дами в Холивуд пътеки направиха към леглата на продуценти и режисьори, с цел да са през днешния ден известни и богати и след 15-ина години се сетиха за принуждение, с цел да прикрият пошлите си стопански ползи. Бих се радвал, в случай че някой ми каже това по какъв начин се назовава.
А това, поради което аз не бих дал своя вот за въпросния закон, е това, че аз съм за главната клетка на обществото - българското семейство, а този закон, като се изключи че беше закон за текстове от Истанбулската спогодба, той ще скапе и доста фамилии, тъй като дава опция за рекет, защото всичко в живота опира до борба за оцеляване и стопански интерес. За мен е тъжно една страна на 1300 години с наслоени хилядолетни културни пластове, богата история, през днешния ден да сервилничи и да приема за свои непознати закони, изключително когато касае страни на 200 години с макдоналдска цивилизация и просвета, възвишена до хотдога.
- А в този момент накъде? Пътят напред единствено през изкуството ли е, или може да чакаме ново завръщане, в случай че ГЕРБ или обществото още веднъж ви изиска в политиката?
- Такава алтернатива в никакъв случай не е стояла пред мен. Целият ми умишлен живот е бил в моето ателие и в моя свят. Случайността в политиката ме пое в продължение на 15 години във водевила си.
Два мандата като министър почтено изпълнявах отговорностите си и създавах значително - от музеите до театрите, от археологията до паметниците. Работил съм за престижа на българската просвета през най-престижните зали в Европа и света. Осем пъти съм избиран за народен представител, председателствах два пъти откриването на Народното събрание като най-възрастен народен представител. Имах достойнството да ръководя Народното събрание и получих уважението и респекта на най-младите ми и остарели сътрудници, за което безпределно им благодаря. Правих всичко допустимо да бъда потребен на хората и на обществото. Но в последна сметка най-мъдро е времето, никой не може да избяга от ориста си.
- Започва нов парламентарен сезон, ще ви чуят ли най-накрая депутатите - да спрат с опълчването? С какво на първо време би трябвало да се захване Народно събрание?
- Не бих се наел повече нито да разясня, нито да давам препоръки на хора, чиято политика се прави извън, от посолства, където някаква си Галя може да споделя какво да се гласоподава и какво да се отстрелва. А по отношение на опълчването и наслоената в обществото ни ненавист, достигнала неподозирани размери, то аз доста от дълго време съм алармирал за това.
Позволих си лукса през 2013 година като министър да кажа на тогавашната американска посланичка Марси Рийс, че американските фондации вършат нещо безобразно - разделят обществото, по тази причина помолих това да бъде прекъснато. Слуги на такива фондации и до през днешния ден си остават кръгът “Капитал ”, безбройните грантаджии и плеяда умнокрасиви. Още тогава ѝ обясних, че това ще даде доста неприятни последствия един ден. Е, резултатите са налице и тяхната цел бях аз. Затова през днешния ден съм очевидец по какъв начин хора, лишени от каквато и да е хигиена на духа, се изживяват като моралистите на времето. Хора, които даже не схващат що е то… Е, това ми е допълнително.
- Плановете за преместването на Паметника на Съветската войска още веднъж се оказа разграничителна линия, стигна се даже до ексцесии. Кажете като създател - в този момент ли е моментът, това ли би трябвало да е ориста му? Очаквате ли и други монументи да го последват, пловдивският Альоша да вземем за пример?
- Тази нервност не може да изтрие с гумичка историята. Историята се прави с кръв и всеотдайност, а не с улични и обществени гаври на случайности. Има си институции, има си власт и в публичната среда всички решения се вземат от страната. Време е да се поучим от по-опитни страни като Германия, Австрия и други и не е неприятно някои истерици да си създадат в Берлин по една фотография пред паметника на руската войска. А там, където отсъстват страната и държавността, там е естествената среда на хаоса и анархията.
- Оценяват ли българите паметта и изкуството от предишното, или са прави тези, които настояват, че избираме да разрушавам, вместо да градим и да се учим от него, въпреки и горчиво?
- Аз считам, че от дълго време сме изгубили възприятието за памет, за време и живеем с възприятието за някакво бъдеще, неизвестно какво.
- Къде да чакаме идната ви галерия и каква ще бъде тя, може ли да е въодушевена от политическото ви съществуване?
- Да се надявам, че този прекрасен въпрос е гарниран с политическа смешка. Изкуството не търпи лицемерието. Години наред на мен ми се постановяваше да понасям и замлъквам лицемерието, само че изкуството не търпи това. Изкуството е сетивен израз на душата на актьора, който има чисто и друго отношение към живота. Затова то е доста персонално от време на време, доста интимно, доста свое. А персоналните, своите неща човек би трябвало да пази като очите си.
Предстои ми сериозна галерия дружно с огромния български художник Захари Каменов в Испания, в залите на Кралския артистичен кръг, имам предложения за изложения в Турция, Франция и Италия и България. Чака ме сериозна работа.
Започвам още веднъж да се приписвам единствено на това, което съм правил цялостен живот, това, което направи името Вежди, това, което го изведе в най-хубавите галерии на света и му донесе всички международни самопризнания, трофеи, награди и почитание. Всичко това ще бъде продължение на моя път - до последния мирис, който Господ ми подари.
Още акценти от изявлението:
Не бих се наел нито да разясня, нито да давам препоръки на хора, чиято политика се прави извън, от посолства С джендърски текстове демографският проблем ще става все по-голям Там, където отсъстват страната и държавността, там е естествената среда на хаоса и анархията Тъжно е страна на 1300 години с наслоени хилядолетни културни пластове, богата история, през днешния ден да сервилничи и да приема за свои непознати закони, изключително когато касае страни на 200 години с макдоналдска цивилизация и просвета, възвишена до хотдога
- Г-н Рашидов, върнахте се в политиката с обяснението “Хората ме желаят ”. Какво ви споделят хората в този момент, когато я напускате?
- Резултатите от последните избори за мен красноречиво приказват за това какво хората желаят. Това, че хората в една толкоз огромна регионална конструкция, каквато е Пловдивската, ми дадоха своето доверие като лидер на листа, и от 17 общини 14 да бъдат за ГЕРБ - това безапелационно приказва какво е желанието на популацията. Не мога да приема през днешния ден хората, дали своят вот ми доверие, да ме питат какви ги вършим.
- (Не)коалицията сред ГЕРБ и ПП-ДБ бе показана като нужния компромис, с цел да се излезе от рецесията. Вие обаче не си спестявахте рецензиите по тази тематика, по какъв начин оценявате постигнатото дотук?
- Да си подариш успеха от изборите на едни инцидентни хора, за мен е надалеч от компромис, а по-скоро е покрай класиката в измяната. Аз макар нежеланието ми, само че като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ нямах правото да бъда отвън общото решение. Това беше компромисът, който се наложи да направя в името на общото.
Но да се одобряват експресни закони в името на Истанбулската спогодба, ползвайки един - единствен случай на Дебора, вдигайки на крайници проведени хора с доста скъпи и хубави плакати, да се одобряват нови закони при съществуването на съществуващи, които не се ползват - аз като човек, който не приема персонифицирането на насилието, не разбирам каква е разликата сред насилието над жена, над дете, над мъж, над възрастни хора - белким останалото не е принуждение? С джендърски текстове демографският проблем ще става все по-голям. По какъв метод ще бъде възпроизвеждането на човешкия тип, за мен е неразбираемо. А всичко това е тъжно. Бог е основал мъжа и дамата не да изпитват наслаждение, бъркайки си в ушите, а да може мъжът да опложда, а дамата да износва възпроизведения човешки тип, с цел да има земя и бъдеще.
- “Има и в този момент закони. К`во чешеме езици? Всички ку*ви се разсъниха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го направиха на маймуна ” - какво тъкмо искахте да кажете с това и съжалявате ли, че го изрекохте?
- Деветдесет % от българите добре схващат какво съм желал да кажа. На всеки му е ясно, че аз като човек имам две огромни прелестни внучки, прелестна брачна половинка, прелестна снаха, прелестна щерка, прелестни приятелки и другари, че обожавам женското тяло и женската хубост и като художник, и като човек. Трябва да е вманиачен, с цел да си намерения някой, че аз бих адресирал тези думи към дамите.
В този неофициален частен диалог аз изобщо не съм персонифицирал който и да е. Извинението ми на човек с достолепие е пред тези, които биха могли да се припознаят.
А по отношение на вулгарната дума, би било хубаво хората с огромни искания за просветеност да разлистят речника на Найден Геров, тъй като няма друга българска дума, с цел да се дефинира една каста с разгулно държание, която преследва порочни цели и облаги в живота. Както и през днешния ден нямаше да можем да четем с ненаситност Ги дьо Мопасан, Кентърбърийските разкази, “Декамерон ” и доста друга литература със международна значителност.
А по отношение на образеца с американския режисьор Харви Уайнстийн - не е загадка, че доста дами в Холивуд пътеки направиха към леглата на продуценти и режисьори, с цел да са през днешния ден известни и богати и след 15-ина години се сетиха за принуждение, с цел да прикрият пошлите си стопански ползи. Бих се радвал, в случай че някой ми каже това по какъв начин се назовава.
А това, поради което аз не бих дал своя вот за въпросния закон, е това, че аз съм за главната клетка на обществото - българското семейство, а този закон, като се изключи че беше закон за текстове от Истанбулската спогодба, той ще скапе и доста фамилии, тъй като дава опция за рекет, защото всичко в живота опира до борба за оцеляване и стопански интерес. За мен е тъжно една страна на 1300 години с наслоени хилядолетни културни пластове, богата история, през днешния ден да сервилничи и да приема за свои непознати закони, изключително когато касае страни на 200 години с макдоналдска цивилизация и просвета, възвишена до хотдога.
- А в този момент накъде? Пътят напред единствено през изкуството ли е, или може да чакаме ново завръщане, в случай че ГЕРБ или обществото още веднъж ви изиска в политиката?
- Такава алтернатива в никакъв случай не е стояла пред мен. Целият ми умишлен живот е бил в моето ателие и в моя свят. Случайността в политиката ме пое в продължение на 15 години във водевила си.
Два мандата като министър почтено изпълнявах отговорностите си и създавах значително - от музеите до театрите, от археологията до паметниците. Работил съм за престижа на българската просвета през най-престижните зали в Европа и света. Осем пъти съм избиран за народен представител, председателствах два пъти откриването на Народното събрание като най-възрастен народен представител. Имах достойнството да ръководя Народното събрание и получих уважението и респекта на най-младите ми и остарели сътрудници, за което безпределно им благодаря. Правих всичко допустимо да бъда потребен на хората и на обществото. Но в последна сметка най-мъдро е времето, никой не може да избяга от ориста си.
- Започва нов парламентарен сезон, ще ви чуят ли най-накрая депутатите - да спрат с опълчването? С какво на първо време би трябвало да се захване Народно събрание?
- Не бих се наел повече нито да разясня, нито да давам препоръки на хора, чиято политика се прави извън, от посолства, където някаква си Галя може да споделя какво да се гласоподава и какво да се отстрелва. А по отношение на опълчването и наслоената в обществото ни ненавист, достигнала неподозирани размери, то аз доста от дълго време съм алармирал за това.
Позволих си лукса през 2013 година като министър да кажа на тогавашната американска посланичка Марси Рийс, че американските фондации вършат нещо безобразно - разделят обществото, по тази причина помолих това да бъде прекъснато. Слуги на такива фондации и до през днешния ден си остават кръгът “Капитал ”, безбройните грантаджии и плеяда умнокрасиви. Още тогава ѝ обясних, че това ще даде доста неприятни последствия един ден. Е, резултатите са налице и тяхната цел бях аз. Затова през днешния ден съм очевидец по какъв начин хора, лишени от каквато и да е хигиена на духа, се изживяват като моралистите на времето. Хора, които даже не схващат що е то… Е, това ми е допълнително.
- Плановете за преместването на Паметника на Съветската войска още веднъж се оказа разграничителна линия, стигна се даже до ексцесии. Кажете като създател - в този момент ли е моментът, това ли би трябвало да е ориста му? Очаквате ли и други монументи да го последват, пловдивският Альоша да вземем за пример?
- Тази нервност не може да изтрие с гумичка историята. Историята се прави с кръв и всеотдайност, а не с улични и обществени гаври на случайности. Има си институции, има си власт и в публичната среда всички решения се вземат от страната. Време е да се поучим от по-опитни страни като Германия, Австрия и други и не е неприятно някои истерици да си създадат в Берлин по една фотография пред паметника на руската войска. А там, където отсъстват страната и държавността, там е естествената среда на хаоса и анархията.
- Оценяват ли българите паметта и изкуството от предишното, или са прави тези, които настояват, че избираме да разрушавам, вместо да градим и да се учим от него, въпреки и горчиво?
- Аз считам, че от дълго време сме изгубили възприятието за памет, за време и живеем с възприятието за някакво бъдеще, неизвестно какво.
- Къде да чакаме идната ви галерия и каква ще бъде тя, може ли да е въодушевена от политическото ви съществуване?
- Да се надявам, че този прекрасен въпрос е гарниран с политическа смешка. Изкуството не търпи лицемерието. Години наред на мен ми се постановяваше да понасям и замлъквам лицемерието, само че изкуството не търпи това. Изкуството е сетивен израз на душата на актьора, който има чисто и друго отношение към живота. Затова то е доста персонално от време на време, доста интимно, доста свое. А персоналните, своите неща човек би трябвало да пази като очите си.
Предстои ми сериозна галерия дружно с огромния български художник Захари Каменов в Испания, в залите на Кралския артистичен кръг, имам предложения за изложения в Турция, Франция и Италия и България. Чака ме сериозна работа.
Започвам още веднъж да се приписвам единствено на това, което съм правил цялостен живот, това, което направи името Вежди, това, което го изведе в най-хубавите галерии на света и му донесе всички международни самопризнания, трофеи, награди и почитание. Всичко това ще бъде продължение на моя път - до последния мирис, който Господ ми подари.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ