Отстраниха изолацията по фасадата на Kатолическата катедрала
Започва възобновяване и реставрацията на фасадата на католическата катедрала „ Св. Лудвик”. Майстори отстраниха налепения нелегално фибран, а от през днешния ден почистват колоните и декорите. После ще се пристъпи към запълването на дупките, останали при отстраняването на изолацията. Скандалът гръмна в края на юни предходната година, когато стана ясно, че по фасадата на храма - без всевъзможни документи и координиране с виновните институции, се слага изолираност.
След намесата на администрацията на регион „ Централен” бе издадена заповед за прекъсване на строително-монтажните действия. Министерство на културата в лицето на Главна дирекция " Инспекторат за запазване на културното завещание " също излезе с наставления, откакто арх. Слави Славов посети храма.
Всички действия по фасадата бяха спрени, тъй като става дума за нелегално строителство и то за промени по фасадата на постройка монумент на културата от национално значение, регистриран през 1995 година В такива случаи ремонтът може да продължи едвам след координиране на план с НИНКН и автограф от министъра на културата.
Такъв бе направен от арх. Лидия Шилева от „ Студио архитекти Шилеви”, а с задачата да възвърне блясъка на фасадата ще се заеме един от най-авторитетните пловдивски реставратори – Никола Стоянов. Той стои зад реставрацията на знакови монументи на културата както в Пловдив, по този начин и в цяла България. Работил е на археологически обекти като Античния спектакъл, Римския стадион, Античния одеон, Римския форумен комплект „ Августа Траяна” в Стара Загора, истинския каменен строеж на тракийската могила „ Голяма Косматка” до град Шипка. Името му стои и зад реставрацията на голям брой фрески в църкви и манастири, както и на къщи в Стария град.
ХРАМЪТ " Сухопътни войски. ЛУДВИК ":
„ Св. Лудвик” е един от главните и най–големи католически храмове в България. Катедралата е издигната по план на римския проектант Алфонсо, който е един от най-хубавите познавачи на готическия жанр и архитектура. Основите ѝ се слагат през 1858 година от тогавашния свещеник Андрей Канова, а е осветена на 25 март 1861 година, когато е и дефинитивно приключена. Камбанарията е издигната със средства от папа Лъв ХIII в 1902 година
Съществува поверие, че три века по-рано на това място е имало дребна къща, където са се събирали богомолци павликяни, приели католическата религия. Това удостоверение идва от архиепископ Амбросий, който посещава мястото през 1565 година От други източници - документи на латински език, разбираме за съществуването на „ римска черква “ там през 1623 година
Постройката съставлява нещо извънредно – отличаваща се с хубав основен олтар, пример на резбарското изкуство, а също и с резбовани тавани. Пред олтара и към него е имало 30 скулптури, също по този начин там се е намирал и огромен орган с 2000 сребърни тръбички. Но всичко това е унищожено при експлоадирането на огромен пожар през 1932 година Въпреки много сполучливото възобновяване на храма, доста от полезностите му са окончателно изгубени.
Новият му образ е много моден, само че изменен. В средата на църквата са сложени надгробни плочи на председателстващия по старшинство първото съвещание на източнорумелийското Областно заседание – свещеник Франциск-Доменик Рейналди и свещеник Андрей Канова. Също скъпа движимост, която се съхранява тук, е саркофаг, изработен от известния италиански ваятел проф. Джентиле. Саркофагът e на княгиня Мария-Луиза, брачната половинка на българския княз Фердинанд, майка на цар Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Мария-Луиза е била надълбоко обвързвана с Пловдив и постоянно е посещавала града с благотворителни задачи. Тя е била извънредно вярваща и неин кръстник е самият папа Пий IX.
Днес църквата е реставрирана и архитектурата й е забележителна, което я трансформира в една от най-привлекателните постройки на града. На горната й част е подложен часовник с ярки цветове, симетрично от двете му страни са ситуирани причудливи скулптури, колони и декоративни детайли.
В двора на църквата се издига скулптура на Исус, изваяна от пловдивския ваятел Кирил Найденов. Тя е много впечатляваща и най-вероятно ще остане в съзнанието ви като част от същността и характера на Пловдив.
След намесата на администрацията на регион „ Централен” бе издадена заповед за прекъсване на строително-монтажните действия. Министерство на културата в лицето на Главна дирекция " Инспекторат за запазване на културното завещание " също излезе с наставления, откакто арх. Слави Славов посети храма.
Всички действия по фасадата бяха спрени, тъй като става дума за нелегално строителство и то за промени по фасадата на постройка монумент на културата от национално значение, регистриран през 1995 година В такива случаи ремонтът може да продължи едвам след координиране на план с НИНКН и автограф от министъра на културата.
Такъв бе направен от арх. Лидия Шилева от „ Студио архитекти Шилеви”, а с задачата да възвърне блясъка на фасадата ще се заеме един от най-авторитетните пловдивски реставратори – Никола Стоянов. Той стои зад реставрацията на знакови монументи на културата както в Пловдив, по този начин и в цяла България. Работил е на археологически обекти като Античния спектакъл, Римския стадион, Античния одеон, Римския форумен комплект „ Августа Траяна” в Стара Загора, истинския каменен строеж на тракийската могила „ Голяма Косматка” до град Шипка. Името му стои и зад реставрацията на голям брой фрески в църкви и манастири, както и на къщи в Стария град.
ХРАМЪТ " Сухопътни войски. ЛУДВИК ":
„ Св. Лудвик” е един от главните и най–големи католически храмове в България. Катедралата е издигната по план на римския проектант Алфонсо, който е един от най-хубавите познавачи на готическия жанр и архитектура. Основите ѝ се слагат през 1858 година от тогавашния свещеник Андрей Канова, а е осветена на 25 март 1861 година, когато е и дефинитивно приключена. Камбанарията е издигната със средства от папа Лъв ХIII в 1902 година
Съществува поверие, че три века по-рано на това място е имало дребна къща, където са се събирали богомолци павликяни, приели католическата религия. Това удостоверение идва от архиепископ Амбросий, който посещава мястото през 1565 година От други източници - документи на латински език, разбираме за съществуването на „ римска черква “ там през 1623 година
Постройката съставлява нещо извънредно – отличаваща се с хубав основен олтар, пример на резбарското изкуство, а също и с резбовани тавани. Пред олтара и към него е имало 30 скулптури, също по този начин там се е намирал и огромен орган с 2000 сребърни тръбички. Но всичко това е унищожено при експлоадирането на огромен пожар през 1932 година Въпреки много сполучливото възобновяване на храма, доста от полезностите му са окончателно изгубени.
Новият му образ е много моден, само че изменен. В средата на църквата са сложени надгробни плочи на председателстващия по старшинство първото съвещание на източнорумелийското Областно заседание – свещеник Франциск-Доменик Рейналди и свещеник Андрей Канова. Също скъпа движимост, която се съхранява тук, е саркофаг, изработен от известния италиански ваятел проф. Джентиле. Саркофагът e на княгиня Мария-Луиза, брачната половинка на българския княз Фердинанд, майка на цар Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Мария-Луиза е била надълбоко обвързвана с Пловдив и постоянно е посещавала града с благотворителни задачи. Тя е била извънредно вярваща и неин кръстник е самият папа Пий IX.
Днес църквата е реставрирана и архитектурата й е забележителна, което я трансформира в една от най-привлекателните постройки на града. На горната й част е подложен часовник с ярки цветове, симетрично от двете му страни са ситуирани причудливи скулптури, колони и декоративни детайли.
В двора на църквата се издига скулптура на Исус, изваяна от пловдивския ваятел Кирил Найденов. Тя е много впечатляваща и най-вероятно ще остане в съзнанието ви като част от същността и характера на Пловдив.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ