Велики понеделник поставя начало на Страстната седмица
Започва Страстната седмица
Дните от последната седмица преди Великден носят в себе си бездънен смисъл. Това са дни на терзания – каквото в действителност от старобългарски и значи думата пристрастеност.
Смята се, че по време на Страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, с цел да слязат при нас за 40 дни, тъй като това е време, когато вратата сред нашия и техния свят е отворена. През всеки от дните на Великата седмица в църквата, в избрани часове, се прави четене на Евангелието и се споделя за разнообразни персони, събития, притчи. През първите три дни се съблюдава още веднъж непоколебим пост.
Всеки ден от Страстната седмица християните назовават Велик. По традиция в първия ден от седмицата в българския дом стартира огромно Великденско разчистване – на дома, на градинките, с цел да се посрещне идния празник уместно.
На Велики понеделник Христос влезнал в храма в Йерусалим и разгонил хората, които търгуват в него. В църквата в този ден се споделя за положителния патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си е Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието.
На Велики вторник Христос споделя разнообразни нравствени поуки на своите възпитаници. В църквата научаваме за 10-те девици – 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях, а по този метод пренебрегвали многото дребни други неща. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото умен е този човек, който осъзнава, че е добър, не в случай че има единствено една добродетел, а доста такива.
На Велика сряда литургията споделя за една развратница, счупила алабастрен съд с миро, с което поляла Христос, за която той споделя, че го е помазала за заравяне. На Велика сряда Иуда /Юда/ уговаря да съобщи Исус за 30 сребърника. Това е ден, в който можем да се замислим за хората към нас, някои даже и неверни желаят да изкупят греховете си, само че ние не им даваме опция, други наши другари вършат покупко-продажби с любовта ни.
Велики четвъртък крие доста символика. На този ден предците ни не работели и правили доста обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. Първото постоянно е алено, като знак на Христовата кръв. В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата, а от там – и тялото.
По време на литургията се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред който и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Иуда /Юда/. Това е денят в който можем да се замислим за безрезервната обич на околните ни или цената на нечия целувка.
Велики, Разпети Петък е денят в който Исус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът споделя, че на този ден и пиле не пее. Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата върху, която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се слага върху украсена маса. През целия ден и вечерта се може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и религия. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно свещенодействие и с нея се обикаля храма като алегорично заравяне на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.
Велика Събота е последният ден от Страстната седмица, в която се споделя по какъв начин Христос слязъл в Ада. Обикновено на този ден се пече великденския самун – знак на христовата плът /днес най-често козунак/, а който не е съумял да боядиса яйца в четвъртък може да го направи в този момент. На този ден се върви на гробищата, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и самун, с цел да споменем душите на околните. На вечерната литургия вярващите носят самун и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и дружно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма. В среднощ свещеникът известява трикратно възкресението с думите „ Христос Воскресе “, а хората му дават отговор три пъти „ во истина воскресе ”.
Източник: Hera.bg
Дните от последната седмица преди Великден носят в себе си бездънен смисъл. Това са дни на терзания – каквото в действителност от старобългарски и значи думата пристрастеност.
Смята се, че по време на Страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, с цел да слязат при нас за 40 дни, тъй като това е време, когато вратата сред нашия и техния свят е отворена. През всеки от дните на Великата седмица в църквата, в избрани часове, се прави четене на Евангелието и се споделя за разнообразни персони, събития, притчи. През първите три дни се съблюдава още веднъж непоколебим пост.
Всеки ден от Страстната седмица християните назовават Велик. По традиция в първия ден от седмицата в българския дом стартира огромно Великденско разчистване – на дома, на градинките, с цел да се посрещне идния празник уместно.
На Велики понеделник Христос влезнал в храма в Йерусалим и разгонил хората, които търгуват в него. В църквата в този ден се споделя за положителния патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си е Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието.
На Велики вторник Христос споделя разнообразни нравствени поуки на своите възпитаници. В църквата научаваме за 10-те девици – 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях, а по този метод пренебрегвали многото дребни други неща. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото умен е този човек, който осъзнава, че е добър, не в случай че има единствено една добродетел, а доста такива.
На Велика сряда литургията споделя за една развратница, счупила алабастрен съд с миро, с което поляла Христос, за която той споделя, че го е помазала за заравяне. На Велика сряда Иуда /Юда/ уговаря да съобщи Исус за 30 сребърника. Това е ден, в който можем да се замислим за хората към нас, някои даже и неверни желаят да изкупят греховете си, само че ние не им даваме опция, други наши другари вършат покупко-продажби с любовта ни.
Велики четвъртък крие доста символика. На този ден предците ни не работели и правили доста обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. Първото постоянно е алено, като знак на Христовата кръв. В четвъртък вечер в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Извършва се помазване на болните с елей, който лекува душата, а от там – и тялото.
По време на литургията се четат 12 избрани фрагмента от Евангелието, сред който и тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Иуда /Юда/. Това е денят в който можем да се замислим за безрезервната обич на околните ни или цената на нечия целувка.
Велики, Разпети Петък е денят в който Исус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът споделя, че на този ден и пиле не пее. Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата върху, която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се слага върху украсена маса. През целия ден и вечерта се може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и религия. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно свещенодействие и с нея се обикаля храма като алегорично заравяне на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.
Велика Събота е последният ден от Страстната седмица, в която се споделя по какъв начин Христос слязъл в Ада. Обикновено на този ден се пече великденския самун – знак на христовата плът /днес най-често козунак/, а който не е съумял да боядиса яйца в четвъртък може да го направи в този момент. На този ден се върви на гробищата, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и самун, с цел да споменем душите на околните. На вечерната литургия вярващите носят самун и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и дружно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма. В среднощ свещеникът известява трикратно възкресението с думите „ Христос Воскресе “, а хората му дават отговор три пъти „ во истина воскресе ”.
Източник: Hera.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ