Започва Коледният Пост! Ето Кое Е Позволени И Кое Не! Най-Важните Поверия
Започва от 15 ноември и приключва на 24 декември.
В навечерието на поста се означават Рождественски заговезни - с взаимно помилван и заговяване (консумиране на блажна храна), с диалози и основаване на настройка за встъпване в идния пост, отдаден на славното Христово Рождество.
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември в това число се употребява единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се позволяват безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се одобряват за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се употребява и риба.
Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е належащо авансово да посочи с изповедника си метода и степента на постене. Който е болен или има хронични болести, безусловно би трябвало да се посъветва с изповедника си, като му заяви и мнението на лекаря.
История на Рождественския пост
Утвърждаването на 40-дневния пост, обвързван с деня 25 декември, в който се празнува Рождеството на Господ Иисус Христос, станало относително късно - през ХІІ век. То било в тясна взаимозависимост от определянето датата на това събитие, по отношение на което се образува този втори по своята значителност Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).
Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви почнало към 350 година. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 година, като Антиохия последвала - през 375 година,
Александрия - през 432 година при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим - при патриарх Ювеналий (†458). Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били разнообразни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май.
Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило релативно единение в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви почнали да го честват на 25 декември.
Определен брой постни дни, директно преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил празнуван дружно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски приказва за дванадесетдневен пост по това време.
По-късно, когато цялата Църква почнала да отбелязва Рождество Христово настрана от празника Богоявление, Богоявленският пост бил редуциран до един ден. В западните църкви постът пред Рождество Христово бил от една до няколко седмици.
В беседата си в памет на страдалец Филосторгий, св. Йоан Златоуст (†407 г.) приказва за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му обаче последователно нараствал и по времето на св. Теодор Студит (†826 г.) те възлизали на четиридесет.
По този мотив Антиохийският патриарх Валсамон (†1199 г.) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай ІІІ (†1111 г.), според която преди Рождество Христово би трябвало да се пости единствено осем дни, защото само Христовото възкресение е почтено да бъде зачетено с четиридесетдневен пост.
Тази несигурност по повод времетраенето на Рождественския пост траяла до 1166 година, когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг (†1169 г.) постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово.
В навечерието на поста се означават Рождественски заговезни - с взаимно помилван и заговяване (консумиране на блажна храна), с диалози и основаване на настройка за встъпване в идния пост, отдаден на славното Христово Рождество.
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември в това число се употребява единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се позволяват безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се одобряват за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се употребява и риба.
Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е належащо авансово да посочи с изповедника си метода и степента на постене. Който е болен или има хронични болести, безусловно би трябвало да се посъветва с изповедника си, като му заяви и мнението на лекаря.
История на Рождественския пост
Утвърждаването на 40-дневния пост, обвързван с деня 25 декември, в който се празнува Рождеството на Господ Иисус Христос, станало относително късно - през ХІІ век. То било в тясна взаимозависимост от определянето датата на това събитие, по отношение на което се образува този втори по своята значителност Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).
Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви почнало към 350 година. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 година, като Антиохия последвала - през 375 година,
Александрия - през 432 година при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим - при патриарх Ювеналий (†458). Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били разнообразни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май.
Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило релативно единение в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви почнали да го честват на 25 декември.
Определен брой постни дни, директно преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил празнуван дружно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски приказва за дванадесетдневен пост по това време.
По-късно, когато цялата Църква почнала да отбелязва Рождество Христово настрана от празника Богоявление, Богоявленският пост бил редуциран до един ден. В западните църкви постът пред Рождество Христово бил от една до няколко седмици.
В беседата си в памет на страдалец Филосторгий, св. Йоан Златоуст (†407 г.) приказва за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му обаче последователно нараствал и по времето на св. Теодор Студит (†826 г.) те възлизали на четиридесет.
По този мотив Антиохийският патриарх Валсамон (†1199 г.) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай ІІІ (†1111 г.), според която преди Рождество Христово би трябвало да се пости единствено осем дни, защото само Христовото възкресение е почтено да бъде зачетено с четиридесетдневен пост.
Тази несигурност по повод времетраенето на Рождественския пост траяла до 1166 година, когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг (†1169 г.) постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ