Как да възпитаваме децата си още от самото раждане
Започва ли възпитанието след определана възраст и в какво се показва то? Всъщност под обобщителния термин образование се крият всички грижи още след раждането на бебето. То стартира още с образуването на взаимоотношения от първия рев до първото „ не “ и напред във времето.
Първият стадий на възпитанието е този на създаване връзката сред родителите и новороденото. Отглеждането с ежедневната родителска грижа разрешава и доверие в близките на по-късен стадий от развиването. Затова даже отношението ни през тези първи месеци от акомодацията на бебето имат значение.
Така и в родителите се образува интуитивно чувство за желанията на детето – надлежно по-лесно се ориентират за аргументите в държанието му.
Важно е да се означи, че възпитанието еволюира и се видоизменя, като се нагажда към изменящата се обстановка в фамилията и обособените стадии на детското развиване .
Упорството
Детето постоянно има тъкмо избрана настройка по какъв начин да се случи нещо, което си е наумило. Но в случай че възрастните се опитат да повлияят на неговите избори – следва неприемане или държание, познато ни като твърдоглавие. С други думи казано, децата обичат откритите от тях практики да не бъдат променяни и надлежно показват своя дебелоглав или твърдоглавие при опит за интервенция от родителите.
На този стадий това, което могат да създадат родителите, е да се покаже на детето какво държание се чака от него и какви са границите на толеранс и надлежно последствията при неспазването им. Но по-трудната задача се оказва поредното съблюдаване на тези граници. Това не е индивидуален акт, а развой, който се организира дружно с детето.
Колкото по-дълбока е връзката, построена по времето на първите месеци от развъждането, толкоз по-строги могат да бъдат границите, които позволяваме пред детето. А то се усеща по-сигурно, когато усеща по какъв начин границите са тъкмо и ясно избрани.
Родителите не би трябвало да се плашат от изразената воля на детето, която стартира да бъде по-осезаема към 9-месечна възраст. Точно този вид твърдоглавие разрешава оправянето на детето с последващите компликации в самостоятелното му развиване. В противоположен случай след всяко попречване и рухване, желанието за следващо изправяне би клоняло към нула.
На двегодишна възраст детето към момента няма опция да премисля, осъзнава и запаметява нашите възпитателни способи. Поради тази причина доста от нашите неведнъж изказвани забележки – като че ли остават да висят в пространството. За разлика от това на 3 години – тези възпитателни „ заръки “ оставят щемпел в съзнанието на детето и то пробва да се придържа към тях.
Същевременно е значимо да не направляваме децата като кукли на конци. Родителите не би трябвало да се усещат застрашени от независимостта на децата, а по-скоро да насочи държанието в мечтаната посока.
Възпитанието се реализира посредством продължителни старания и непримиримост. Ако детето, да вземем за пример вземе предмет, който му е неразрешен, то значимо е с изключение на вербално да му напомним възбраната, също по този начин да му хванем ръката и гледайки го право в очите да му разбираем, че това държание е неуместно. Чрез тези дейности вниманието му остава напълно приковано към възрастния.
След възбраната е значимо да се дава и опция – на това, с което може да играе детето. Ако детето усеща доброжелателност в гласа на родителя – то мъчно би се възпротивило на подчинението.
Значение има и елементарният изказ – прекомерно дългите фрази могат да объркат детето и то няма да може да си извади заключения за това какво държание чака родителят от него.
Възпитанието би трябвало да е премерено, с цел да може детето да има опция за неточности, от които придобива опит и се учи. Твърде изкъсото образование не разрешава детето да се учи от неуспехите. Подходящо е позволението за правене на разнообразни неща, които детето желае да опита, само че с слагането от родителите на границите, които да обезпечават и зона на сигурност за детето.
Източник: Puls.bg
Първият стадий на възпитанието е този на създаване връзката сред родителите и новороденото. Отглеждането с ежедневната родителска грижа разрешава и доверие в близките на по-късен стадий от развиването. Затова даже отношението ни през тези първи месеци от акомодацията на бебето имат значение.
Така и в родителите се образува интуитивно чувство за желанията на детето – надлежно по-лесно се ориентират за аргументите в държанието му.
Важно е да се означи, че възпитанието еволюира и се видоизменя, като се нагажда към изменящата се обстановка в фамилията и обособените стадии на детското развиване .
Упорството
Детето постоянно има тъкмо избрана настройка по какъв начин да се случи нещо, което си е наумило. Но в случай че възрастните се опитат да повлияят на неговите избори – следва неприемане или държание, познато ни като твърдоглавие. С други думи казано, децата обичат откритите от тях практики да не бъдат променяни и надлежно показват своя дебелоглав или твърдоглавие при опит за интервенция от родителите.
На този стадий това, което могат да създадат родителите, е да се покаже на детето какво държание се чака от него и какви са границите на толеранс и надлежно последствията при неспазването им. Но по-трудната задача се оказва поредното съблюдаване на тези граници. Това не е индивидуален акт, а развой, който се организира дружно с детето.
Колкото по-дълбока е връзката, построена по времето на първите месеци от развъждането, толкоз по-строги могат да бъдат границите, които позволяваме пред детето. А то се усеща по-сигурно, когато усеща по какъв начин границите са тъкмо и ясно избрани.
Родителите не би трябвало да се плашат от изразената воля на детето, която стартира да бъде по-осезаема към 9-месечна възраст. Точно този вид твърдоглавие разрешава оправянето на детето с последващите компликации в самостоятелното му развиване. В противоположен случай след всяко попречване и рухване, желанието за следващо изправяне би клоняло към нула.
На двегодишна възраст детето към момента няма опция да премисля, осъзнава и запаметява нашите възпитателни способи. Поради тази причина доста от нашите неведнъж изказвани забележки – като че ли остават да висят в пространството. За разлика от това на 3 години – тези възпитателни „ заръки “ оставят щемпел в съзнанието на детето и то пробва да се придържа към тях.
Същевременно е значимо да не направляваме децата като кукли на конци. Родителите не би трябвало да се усещат застрашени от независимостта на децата, а по-скоро да насочи държанието в мечтаната посока.
Възпитанието се реализира посредством продължителни старания и непримиримост. Ако детето, да вземем за пример вземе предмет, който му е неразрешен, то значимо е с изключение на вербално да му напомним възбраната, също по този начин да му хванем ръката и гледайки го право в очите да му разбираем, че това държание е неуместно. Чрез тези дейности вниманието му остава напълно приковано към възрастния.
След възбраната е значимо да се дава и опция – на това, с което може да играе детето. Ако детето усеща доброжелателност в гласа на родителя – то мъчно би се възпротивило на подчинението.
Значение има и елементарният изказ – прекомерно дългите фрази могат да объркат детето и то няма да може да си извади заключения за това какво държание чака родителят от него.
Възпитанието би трябвало да е премерено, с цел да може детето да има опция за неточности, от които придобива опит и се учи. Твърде изкъсото образование не разрешава детето да се учи от неуспехите. Подходящо е позволението за правене на разнообразни неща, които детето желае да опита, само че с слагането от родителите на границите, които да обезпечават и зона на сигурност за детето.
Източник: Puls.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ