Как свършва Просвещението
Започва ли нова фаза в човешката история
Преди три години, на конференция по Трансатлантическите проблеми, въпросът за изкуствения разсъдък се появи в програмата. Говорителят разказа компютърна стратегия, която скоро щеше да се състезава с първенци от целия свят по играта Го. Бях учуден, че компютър може да усвои Го, която е по-сложна от шаха. В нея всеки състезател има 180 или 181 плочки, ситуирани срещуположно на в началото празна дъска. Победител е тази страна, която взимайки сполучливи стратегически решения, успее да обездвижи съперника.
Говорителят наблягаше, че тази дарба не може да бъде авансово програмирана. Неговата машина, сподели той, се научила да играе Го, като се упражнявала с процедура. След въвеждането на главните правила на Го, компютърът изиграл безчет игри против себе си, учейки се от личните си неточности и усъвършенствайки уместно логаритмите си. Моят опит като историк и понякога общественик, ме накара да се замисля. Какъв ще бъде резултатът от самообучаващите се машини върху историята Ще се научат ли тези машини да поддържат връзка между тях? Възможно ли е човешката история да тръгне по пътя на инките, изправени пред испанската просвета, по този начин неразбираема и даже ужасяваща за тях? Намираме ли се на ръба на нова фаза от човешката история?
До този миг софтуерният прогрес, който в най-голяма степен е повлиял на курса на модерната история, беше изобретяването на печатната машина през 15 век, което разреши устрема към емпирично знание да измести литургичната теория и Епохата на Разума последователно да заеме мястото на Епохата на Религията. Епохата на Просвещението постави начало на мисълта и дейностите, които образуваха актуалния международен ред.
Но този ред в този момент търпи дълбока смяна в резултат на нова, още по-всеобхватна софтуерна гражданска война, чиито последици ние не съумяхме да пресметнем напълно и чиято кулминационна точка може да сътвори свят, който разчита на машини, захранвани от данни и логаритми, и който не се ръководи от етични или метафизичен правила.
С огромни съкращения от theatlantic.com, превод „ Гласове “
Преди три години, на конференция по Трансатлантическите проблеми, въпросът за изкуствения разсъдък се появи в програмата. Говорителят разказа компютърна стратегия, която скоро щеше да се състезава с първенци от целия свят по играта Го. Бях учуден, че компютър може да усвои Го, която е по-сложна от шаха. В нея всеки състезател има 180 или 181 плочки, ситуирани срещуположно на в началото празна дъска. Победител е тази страна, която взимайки сполучливи стратегически решения, успее да обездвижи съперника.
Говорителят наблягаше, че тази дарба не може да бъде авансово програмирана. Неговата машина, сподели той, се научила да играе Го, като се упражнявала с процедура. След въвеждането на главните правила на Го, компютърът изиграл безчет игри против себе си, учейки се от личните си неточности и усъвършенствайки уместно логаритмите си. Моят опит като историк и понякога общественик, ме накара да се замисля. Какъв ще бъде резултатът от самообучаващите се машини върху историята Ще се научат ли тези машини да поддържат връзка между тях? Възможно ли е човешката история да тръгне по пътя на инките, изправени пред испанската просвета, по този начин неразбираема и даже ужасяваща за тях? Намираме ли се на ръба на нова фаза от човешката история?
До този миг софтуерният прогрес, който в най-голяма степен е повлиял на курса на модерната история, беше изобретяването на печатната машина през 15 век, което разреши устрема към емпирично знание да измести литургичната теория и Епохата на Разума последователно да заеме мястото на Епохата на Религията. Епохата на Просвещението постави начало на мисълта и дейностите, които образуваха актуалния международен ред.
Но този ред в този момент търпи дълбока смяна в резултат на нова, още по-всеобхватна софтуерна гражданска война, чиито последици ние не съумяхме да пресметнем напълно и чиято кулминационна точка може да сътвори свят, който разчита на машини, захранвани от данни и логаритми, и който не се ръководи от етични или метафизичен правила.
С огромни съкращения от theatlantic.com, превод „ Гласове “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ