Д-р Юлиан Войнов: Не бързайте да обръщате левовете в евро
Започва осведомителна акция за еврото, създадена от Европейската комисия особено за България, посредством нея ще бъде предоставена информация за присъединение на страната ни към еврозоната и ще се отговори на най-честите въпроси за еврото, стана ясно от известието на Брюксел. Кампанията е създадена с поддръжката на Министерството на финансите и Българската национална банка. В уеб страницата на самодейността са посочени главните изгоди от присъединението на страната към валутния съюз, измежду които поощряване на интернационалната търговия, вложенията и туризма.
По силата на контракта за присъединение към Европейски Съюз, България има ангажимент да се причисли към еврозоната, когато дава отговор на условията.
Опитваме се да ви представяме обективно нещат - против участието обаче, има и опозиция, а някои от причините са, че страната ни ще загуби своя суверенитет, приемайки единната европейска валута. Д-р Юлиан Войнов, финансист и икономист, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Войнов, българското общество, може би към момента не е уверено и решително на 100%, че България би трябвало да стане част от еврозоната. Не мога да настоявам по какъв начин стоят тъкмо нещата в процентно съответствие “За " и “Против ", само че несъмнено и за двете тези има поддръжници. Вие поддържате тезата, че България би трябвало да влезе в еврозоната. Защо, съгласно вас, е значимо страната ни да се причисли към еврозоната?
Много са аргументите, несъмнено, главната от тях е, че България при присъединението си към Европейски Съюз е подписала контракта със обвързване да се причисли към еврозоната, когато дава отговор на съответните условия. Така че присъединението на България към еврозоната е неминуем развой, въпросът е по кое време да стане това. България се забави много време след влизането си в Европейски Съюз, с приемането на еврото, една от аргументите, несъмнено, беше и рецесията, която настъпи в еврозоната. Но по този начин или другояче, в продължение на много години България изпълняваше главните механически критерии за влизане в еврозоната и единствено неналичието на политическо предпочитание, в действителност, не разреши страната да одобри еврото. Втората вълна страни, след 2004 година, които одобриха еврото и влязоха в еврозоната по всички индикации, всички механически данни, всички разбори и изследвания демонстрират, че страните са подобрили извънредно доста и опцията за икономическо развиване, и приходите на популацията, в това число на доста места инфлацията се забави и спадна.
Увеличени търговски взаимоотношения с еврозоната и със света. Изобщо, позитивните характерности, които съпътстват влизането в Еврозоната, за всички останали страни, отново споделям от втората вълна, са безусловно ясни и са несъмнено доказателство, че България ще завоюва от влизането й в еврозоната. Няма никакви аргументи към сегашния миг да се счита, че с нашата страна ще се случи нещо съществено друго, което не се е случило до този миг.
Аз слушам информация от хора, може би главните терзания са, че в следствие от въвеждането на еврото, цените в България още ще се покачат. Но се приказва, че ефикасни принадлежности за наблюдаване и надзор ще намалят риска това да се случи. Но въпреки всичко, съществува някакъв риск?
Всички страни, които са приели еврото, доста малко от тях имат някакво минимално нарастване. Като споделям минимално нарастване, приказвам за десетки от % от порядъка на 0,2, 04, 0,6% нарастване, някакво такова въздействие върху инфлацията. Но в случай че се огледа, за целия интервал има задоволително доста проучвания, когато тези страни преди приемането на еврото и по-късно, статистическите данни изрично демонстрират, че инфлацията във всички страни, без изключение са спаднали. Не единствено, че инфлацията е спаднала, само че действително приходите са нарастнали фрапантно повече от инфлацията, като в някои страни това повишаване на приходите се случва още в първата година, след приемане на еврото. В някои други страни втората и третата година. Но при всички случаи, нарастването на приходите е фрапантно повече, в сравнение с нарастването на цените. Това е генерално умозаключение за всички страни, които одобряват еврото след 2004 година
Няма никаква причина към сегашния миг да считаме, че в България ще се случи нещо назад. Напротив, в случай че ние създадем съпоставяне с страни, които не са приели еврото, да вземем за пример, това е Унгария, изключително безапелационен образец, където знаете, че инфлацията е над 20%, а пък приходите изостават съществено. Полша, където също има по този начин една забележителна инфлация. Общо взето, в сегашния миг, тъкмо в последните 1-2 години се вижда, че страните, които не са в еврозоната, в действителност имат доста по-голяма инфлация и надлежно понижаване приходите на популацията, в сравнение с страните в еврозоната, отново споделям, тези, които одобриха еврото след 2004 година Така че даже и да има някакво минимално нарастване на инфлацията, отново споделям от порядъка на части от %, това нещо ще бъде обезщетено 1-2 години най-вече, след приемането на еврото, в тази ситуация от България, за това статистиката е безапелационна в това отношение.
Само преди няколко месеца интернационалната рейтингова организация “Фич Рейтингс " (Fitch Ratings) удостовери дълготрайния кредитен рейтинг на България с позитивна наклонност. Агенцията също по този начин уточни, че позицията на страната ни е подкрепена от участието в Европейски Съюз със постоянни публични финанси и дълготраен валутен ръб. В същотго време обаче, ниското равнище на вложения, демографската рецесия, политическата рецесия, също по този начин, и корупцията пречат на България да разгърне капацитета си. Говорим си обаче, за едно обозримо бъдеще, в което България може би ще стане част от еврозоната. Наш посетител през днешния ден е финансистът и икономист доктор Юлиан Войнов. Г-н Войнов, по какъв начин можете да ни убедите, че България се причисли към еврозоната, тя има капацитета да доближи едно по-високо ниво от актуалното или най-малко средноевропейското да доближи ниво?
Това е така наречен действителна конвергенция на приходите, която конвергенция се случва във всички страни приели еврото, приказваме най-много за тези от втората вълна след 2004 година, както споделих. Такова доближаване на приходите на тези страни е безусловно статистически очевидно и това изключително се вижда, примерно, в случай че се създадат съпоставения в разнообразни години, да кажем 2007, 2017, 2019 година, има такива проучвания до 2022 година Вижда се, че всички страни, които одобряват по-късно еврото, след 2004 година през всичките тези години усилват своето приблизително ниво, по отношение на средноевропейското, което значи, че ние сме очевидци на действителна конвергенция на приходите на тези страни към приблизително европейските приходи, това е без изключение.
Трябва да отбележим, несъмнено, също по този начин, че в някои от по-богатите страни в Европейски Съюз през тези години при тях има задържане на приходите, даже в някои страни понижаване на тези приходи, заради разнообразни фактори. Но по този начин или другояче, всички страни, приели еврото след 2004 година усилват своите приходи и се доближават до приблизително европейското равнище. България, при започване на този век, въз основата на статистически данни, равнището в България беше малко по-високо от междинното равнище в Румъния, по отношение на средноевропейското. За страдание, Румъния ни изпревари 2006 година и сега България се намира с най-ниското равнище на приходи, по отношение на приблизително европейските.
Но би трябвало да кажем, че това са типично български проблеми, които са свързани с ръководството на стопанската система, с вложенията и така нататък Хубавото е, че приемайки еврото, това неизбежно, което ще се случи е, че ще се усилят вложенията в стопанската система въз основата на понижения риск, до момента в който България ще стане част от една огромна общественост с идентична валута, с по-малък риск, което ще притегли вложителите и ще понижи надлежно лихвените проценти, по които вложителите притеглят средства. Това неизбежно ще се отрази на вложенията в производството, и надлежно търговията и икономическото развиване на страната. Пътят за нарастване на приходите в действителност, в случай че България желае да напредва по-бързо стопански, това е сигурно приемане на еврото.
Разбира се, ние имаме проблеми, които би трябвало да решаваме в страната, в това число и с корупцията и така нататък, които по този начин или другояче попречват бързото икономическо развиване. Но самия факт, отново споделям въз основата на доста стопански изследвания и статистически данни, че ние приемем еврото, ще докара до по-големи вложения и надлежно повишаване на икономическата сигурност и на приходите на популацията. Аз съм уверен в това нещо, тъй като това се вижда във всички останали страни, които одобряват еврото след 2004 година
Г-н Войнов, по какъв начин отговаряте на съперници на това, за което говорите, когато ви споделят, да вземем за пример, че страната ни ще загуби своя суверенитет и надали не от Европейската централна банка ще ни диктуват всичко и по този метод ние ще изгубим своята еднаквост, откакто нямаме към този момент лична валута, каквато е левът сега?
Трябва да кажем, това е доста манипулативно изказване, което постоянно се употребява от съперниците на еврото. Тук се влага избран прочувствен детайл, че ще загубим личната си валута. Но дано бъдем рационални, България действително лв., който употребява сега, това е една квитанция, която споделя на жителите, които държат тази квитанция, че този лев, против него стоят 50 евроцента, против всяко евро, което влиза в България, Българска народна банка издава 2 лв., т.е. това е една квитанция, българският лев дава отговор на половин евро, в еврозоната.
Всичко каквото се случва в еврозоната, се придвижва непосредствено в България. Вижте лихвените проценти, главният лихвен % на Българска народна банка, той автоматизирано е обвързван с главната рента на Европейската централна банка. Дълги години България имаше негативен главен лихвен %, който беше еднакъв на лихвения % в Европейската централна банка. Паричната политика, защото връзката сред лв. и еврото е директна, когато понижава надлежно предлагането в еврозоната, то непосредствено се придвижва в България и назад, когато има нарастване на парична експанзия в еврозоната, това също се отразява непосредствено в България.
Поради тази причина валутния ръб, можем да кажем, че той и процикличен темперамент, т.е. с повишаване на стопанската система, тук има прегряване много по-силно усещано в България и назад, с понижаване, със забавянае на стопанската система в еврозоната, България надлежно следва този цикъл. Така че може да се каже, че ние сме изгубили нашия суверенитет още 1997 година, когато приехме валутния ръб. България няма право на парична политика и Българска народна банка надлежно следва политиката на Европейската централна банка.
За разлика обаче, от влизането в еврозоната, тогава ние ще станем пълновръстен член на Борда на шефовете на Европейската централна банка, българският шеф на Българска народна банка ще може да взе участие в тези съвещания, и освен да бъде слушател на това, какво се случва там, само че той с неговия глас да способства за съответните решения. Знаете, че сега в Европейски Съюз, примерно има такива случаи, когато избрани страни, вземат решение, че избрана политика на ЕК не ги устройва, те си взаимодействат между тях, подписват общи писма. България постоянно става основател на такива писма за въздействие върху решенията на Европейска комисия и те имат своите резултати.
Тоест, ние имаме право да противодействаме, в случай че нещо не ни харесва, приказвам на страната, не е като да сме безгласна писмен знак.
В Европейски Съюз, тъкмо по този начин, а в Европейската централна банка това ще се случи сега, когато България одобри еврото и гуверньора на Българска народна банка част от Управителния съвет на Европейската централна банка, той ще може да въздейства върху решенията. Тоест, ние действително ще си възвърнем суверенитета, който сме изгубили 2007 година, отказвайки се от парична политика. Така, че това е моят отговор на тези съображения на съперниците на еврото.
Г-н Войнов, по какъв начин обаче стои въпроса с задълженията, които има България? Съществува ли някакъв риск там?
Имате поради външния държавен дълг?
Да, тъкмо по този начин. Ако страната ни стане част от еврозоната.
Държавният дълг на България сега е разграничен на две. Една част е в лв. - вътрешен дълг, другата част е външен дълг, главно в евро. По отношение на тази част, която е в евро, не можем да чакаме да има някаква сериозна смяна, може би минимално ще паднат лихвите, защото най-вероятно, вие съобщихте доскоро, че се чака удостоверение на кредитния рейтинг на България. Той освен е доказан, само че общо взето, анализите, които вършат главните рейтингови прогнози, е че, в случай че България одобри еврото, рейтингът на страната ще се увеличи, което автоматизирано ще докара до намаляване на лихвите.
Трябва да кажем, че ние сега имаме най-високия капиталов рейтинг от групата на " B " групата, три пъти " B ", някои от сътрудниците дори три пъти " B+ ". В момента, евентуално, когато приемем еврото, ние да влезем в така наречен Рейтингова група, където са по-развитите страни в Европейски Съюз, което автоматизирано ще докара до понижаване на рейтинга. Така че във връзка с евровия дълг на страната, най-вероятно ще забележим някакво утешение и намаляване на лихвите. Но това, което е забавно е да се каже какво ще стане с вътрешния дълг? В момента вътрешният дълг на страната, на база на аукционите на Министерството на финансите, се вижда, че с придвижване на времето, с увеличение на лихвите въобще в света, лихвите по вътрешния дълг се усилват доста съществено.
При приемането на страната в еврозоната, в действителност нашият дълг ще стане напълно в евро. Няма да го има това изкуствено разделяне сред еврови и левови дългове, което автоматизирано значи, че разноските на страната по издаването н дълг ще паднат фрапантно. Тези дни имаше изявление на финансовия министър, че може би ще спестим за страната над половин милиард лв. единствено от лихвени заплащания, тъй че от тази позиция, това е добра вероятност пред страната, по повод финансирането на държавните отговорности. Тук би трябвало да кажем, несъмнено, че още веднъж, заради обстоятелството на приемане на еврото и увеличение на кредитния рейтинг на страната, което наложително ще се случи, просто е въпрос на време, след приемането на еврото.
Ще се намалят и надлежно рисковите награди за частните вложители, тези, които излизат на пазара, към този момент те ще могат да оферират своите скъпи бумаги непосредствено в евро, където конкуренция за предложение на вложения ще има измежду всички вложители, които търсят вложения в евро. Така че най-вероятно ще станем очевидци на понижаване на кредитните разноски на частния бизнес, което автоматизирано ще докара до по-големи вложения и надлежно до по-голяма икономическа интензивност и увеличение на приходите, това, което приказвах в първата част. При всички случаи, влизането в еврозоната, ще подтиква икономическата интензивност и увеличението на приходите на популацията.
Г-н Войнов, и още малко потребни въпроси, може би свързани със самото превалутиране. Знаем, че това ще се случи по специфичен ред. Но доста хора бързат и в този момент стартират да вършат това превалутиране, отиват в банката, сменят парите и желаят да боравят в евро, т.е. техните спестявания да бъдат в евро. Трябва ли да го вършим това в този момент или да не бързаме?
В момента това, в случай че го извършите в този момент, тази интервенция ще мине през валутните курсове, които се дефинират от съответните банки или съответните обмен бюра, т.е. ще има някаква минимална загуба, за хората, които си обръщат парите от левове в евро. Когато влезе еврото и датата, когато би трябвало да бъде признато, всички влогове, които се намират, несъмнено в банката, и кешовите наличия във физическите лица, само че главно влоговете, те ще бъдат трансферирани автоматизирано към курса, който е сега закрепения курс в евро. Няма да има безусловно никаква загуба, просто един лев ще бъде конвертиран в евро по курс 1,995,83, което е закрепения курс на борда.
По отношение на кешовите наличия, това ще се случи безусловно по същия метод, като за облекчение на популацията, вместо хората да посещават банкови клонове или да вървят по чейндж-бюра да си сменят левовете, това ще се прави във всички магазини. Тоест, вие отивате в магазина, купувате с левове каквото й да е, рестото, което ще получите назад ще бъде в евро, по закрепения курс, още веднъж би трябвало да кажем.
Реално тази преработка, ще се случи безусловно безпроблемно, автоматизирано, без някакви съществени задължения на хората да си обменят левовете в евро, и най-важното ще стане по този закрепен курс. Няма да има безусловно никаква загуба за държателите на левове. Според мен, това по никакъв метод не би трябвало да плаши хората и не е належащо в сегашния миг те да бързат да си обръщат средствата в евро, тъй като най-вероятно ще понесат някакви разноски.
Г-н Войнов, и като за край да обобщим нашия диалог, съгласно вас, в случай че България стане част от еврозоната, това неизбежно ще се отрази позитивно и ще бъде от изгода за икономическото развиване, като цяло за страната ни?
Да, това е безусловно изрично мнение на хора, които се занимават с такива проучвания и с изследвания. Няма страна, която е влезнала след 2004 година в еврозоната и е приела еврото, да е посочила някакви дълготрайни проблеми, понижаване на приходите, инфлации, понижаване на икономическата интензивност, това на никое място не се е следило. Напротив, имаме тъкмо противоположните резултати за въздействие върху стопанските системи на тези страни, доста ясно изразено нарастване на приходите, както споделих още първата година в някои страни, в други страни втора-трета година.
Намаляване на инфлацията, на ценовия напън, увеличение на икономическата интензивност, увеличение на търговията, увеличение на вложенията. Това е безусловно потвърдено статистически и може да бъде тествано от всеки, който се интересува. Има задоволително доста проучвания на тази тематика. Така че България никога няма да бъде изключение, просто е нелогично да се счита, че нещо съществено, по-различно ще се случи с България и ние ще изпаднем надали не в рецесия, в случай че приемем еврото. Напротив, съгласно мен, хората да гледат рационално на нещата, без вложение на някакви страсти.
Най-вероятно, голяма част от популацията, да не кажа всички, ще изпитат много сериозен позитивен резултат, в случай че не първата година, то най-малко първите няколко години след влизане в еврозоната. Статистически статистиката ще покаже увеличение на приходите и въобще на благоденствието и най-много стандарта на живот. Може би няколко години след влизане в еврозоната, България ще доближи заветните така наречен 80% от средноевропейското равнище, което сега по този начин се показва като надали не някаква невъзможна цел от съперниците на еврото, за което би трябвало да чакаме 20 години, изрично това не е правилно.
В момента, ние сме от порядъка на 60% и над 60%, аз имам вяра, че в границите на 5-6 години, е изцяло допустимо, след влизане в еврозоната изцяло България да реализира това ниво 80% от средноевропейското равнище.
По силата на контракта за присъединение към Европейски Съюз, България има ангажимент да се причисли към еврозоната, когато дава отговор на условията.
Опитваме се да ви представяме обективно нещат - против участието обаче, има и опозиция, а някои от причините са, че страната ни ще загуби своя суверенитет, приемайки единната европейска валута. Д-р Юлиан Войнов, финансист и икономист, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Войнов, българското общество, може би към момента не е уверено и решително на 100%, че България би трябвало да стане част от еврозоната. Не мога да настоявам по какъв начин стоят тъкмо нещата в процентно съответствие “За " и “Против ", само че несъмнено и за двете тези има поддръжници. Вие поддържате тезата, че България би трябвало да влезе в еврозоната. Защо, съгласно вас, е значимо страната ни да се причисли към еврозоната?
Много са аргументите, несъмнено, главната от тях е, че България при присъединението си към Европейски Съюз е подписала контракта със обвързване да се причисли към еврозоната, когато дава отговор на съответните условия. Така че присъединението на България към еврозоната е неминуем развой, въпросът е по кое време да стане това. България се забави много време след влизането си в Европейски Съюз, с приемането на еврото, една от аргументите, несъмнено, беше и рецесията, която настъпи в еврозоната. Но по този начин или другояче, в продължение на много години България изпълняваше главните механически критерии за влизане в еврозоната и единствено неналичието на политическо предпочитание, в действителност, не разреши страната да одобри еврото. Втората вълна страни, след 2004 година, които одобриха еврото и влязоха в еврозоната по всички индикации, всички механически данни, всички разбори и изследвания демонстрират, че страните са подобрили извънредно доста и опцията за икономическо развиване, и приходите на популацията, в това число на доста места инфлацията се забави и спадна.
Увеличени търговски взаимоотношения с еврозоната и със света. Изобщо, позитивните характерности, които съпътстват влизането в Еврозоната, за всички останали страни, отново споделям от втората вълна, са безусловно ясни и са несъмнено доказателство, че България ще завоюва от влизането й в еврозоната. Няма никакви аргументи към сегашния миг да се счита, че с нашата страна ще се случи нещо съществено друго, което не се е случило до този миг.
Аз слушам информация от хора, може би главните терзания са, че в следствие от въвеждането на еврото, цените в България още ще се покачат. Но се приказва, че ефикасни принадлежности за наблюдаване и надзор ще намалят риска това да се случи. Но въпреки всичко, съществува някакъв риск?
Всички страни, които са приели еврото, доста малко от тях имат някакво минимално нарастване. Като споделям минимално нарастване, приказвам за десетки от % от порядъка на 0,2, 04, 0,6% нарастване, някакво такова въздействие върху инфлацията. Но в случай че се огледа, за целия интервал има задоволително доста проучвания, когато тези страни преди приемането на еврото и по-късно, статистическите данни изрично демонстрират, че инфлацията във всички страни, без изключение са спаднали. Не единствено, че инфлацията е спаднала, само че действително приходите са нарастнали фрапантно повече от инфлацията, като в някои страни това повишаване на приходите се случва още в първата година, след приемане на еврото. В някои други страни втората и третата година. Но при всички случаи, нарастването на приходите е фрапантно повече, в сравнение с нарастването на цените. Това е генерално умозаключение за всички страни, които одобряват еврото след 2004 година
Няма никаква причина към сегашния миг да считаме, че в България ще се случи нещо назад. Напротив, в случай че ние създадем съпоставяне с страни, които не са приели еврото, да вземем за пример, това е Унгария, изключително безапелационен образец, където знаете, че инфлацията е над 20%, а пък приходите изостават съществено. Полша, където също има по този начин една забележителна инфлация. Общо взето, в сегашния миг, тъкмо в последните 1-2 години се вижда, че страните, които не са в еврозоната, в действителност имат доста по-голяма инфлация и надлежно понижаване приходите на популацията, в сравнение с страните в еврозоната, отново споделям, тези, които одобриха еврото след 2004 година Така че даже и да има някакво минимално нарастване на инфлацията, отново споделям от порядъка на части от %, това нещо ще бъде обезщетено 1-2 години най-вече, след приемането на еврото, в тази ситуация от България, за това статистиката е безапелационна в това отношение.
Само преди няколко месеца интернационалната рейтингова организация “Фич Рейтингс " (Fitch Ratings) удостовери дълготрайния кредитен рейтинг на България с позитивна наклонност. Агенцията също по този начин уточни, че позицията на страната ни е подкрепена от участието в Европейски Съюз със постоянни публични финанси и дълготраен валутен ръб. В същотго време обаче, ниското равнище на вложения, демографската рецесия, политическата рецесия, също по този начин, и корупцията пречат на България да разгърне капацитета си. Говорим си обаче, за едно обозримо бъдеще, в което България може би ще стане част от еврозоната. Наш посетител през днешния ден е финансистът и икономист доктор Юлиан Войнов. Г-н Войнов, по какъв начин можете да ни убедите, че България се причисли към еврозоната, тя има капацитета да доближи едно по-високо ниво от актуалното или най-малко средноевропейското да доближи ниво?
Това е така наречен действителна конвергенция на приходите, която конвергенция се случва във всички страни приели еврото, приказваме най-много за тези от втората вълна след 2004 година, както споделих. Такова доближаване на приходите на тези страни е безусловно статистически очевидно и това изключително се вижда, примерно, в случай че се създадат съпоставения в разнообразни години, да кажем 2007, 2017, 2019 година, има такива проучвания до 2022 година Вижда се, че всички страни, които одобряват по-късно еврото, след 2004 година през всичките тези години усилват своето приблизително ниво, по отношение на средноевропейското, което значи, че ние сме очевидци на действителна конвергенция на приходите на тези страни към приблизително европейските приходи, това е без изключение.
Трябва да отбележим, несъмнено, също по този начин, че в някои от по-богатите страни в Европейски Съюз през тези години при тях има задържане на приходите, даже в някои страни понижаване на тези приходи, заради разнообразни фактори. Но по този начин или другояче, всички страни, приели еврото след 2004 година усилват своите приходи и се доближават до приблизително европейското равнище. България, при започване на този век, въз основата на статистически данни, равнището в България беше малко по-високо от междинното равнище в Румъния, по отношение на средноевропейското. За страдание, Румъния ни изпревари 2006 година и сега България се намира с най-ниското равнище на приходи, по отношение на приблизително европейските.
Но би трябвало да кажем, че това са типично български проблеми, които са свързани с ръководството на стопанската система, с вложенията и така нататък Хубавото е, че приемайки еврото, това неизбежно, което ще се случи е, че ще се усилят вложенията в стопанската система въз основата на понижения риск, до момента в който България ще стане част от една огромна общественост с идентична валута, с по-малък риск, което ще притегли вложителите и ще понижи надлежно лихвените проценти, по които вложителите притеглят средства. Това неизбежно ще се отрази на вложенията в производството, и надлежно търговията и икономическото развиване на страната. Пътят за нарастване на приходите в действителност, в случай че България желае да напредва по-бързо стопански, това е сигурно приемане на еврото.
Разбира се, ние имаме проблеми, които би трябвало да решаваме в страната, в това число и с корупцията и така нататък, които по този начин или другояче попречват бързото икономическо развиване. Но самия факт, отново споделям въз основата на доста стопански изследвания и статистически данни, че ние приемем еврото, ще докара до по-големи вложения и надлежно повишаване на икономическата сигурност и на приходите на популацията. Аз съм уверен в това нещо, тъй като това се вижда във всички останали страни, които одобряват еврото след 2004 година
Г-н Войнов, по какъв начин отговаряте на съперници на това, за което говорите, когато ви споделят, да вземем за пример, че страната ни ще загуби своя суверенитет и надали не от Европейската централна банка ще ни диктуват всичко и по този метод ние ще изгубим своята еднаквост, откакто нямаме към този момент лична валута, каквато е левът сега?
Трябва да кажем, това е доста манипулативно изказване, което постоянно се употребява от съперниците на еврото. Тук се влага избран прочувствен детайл, че ще загубим личната си валута. Но дано бъдем рационални, България действително лв., който употребява сега, това е една квитанция, която споделя на жителите, които държат тази квитанция, че този лев, против него стоят 50 евроцента, против всяко евро, което влиза в България, Българска народна банка издава 2 лв., т.е. това е една квитанция, българският лев дава отговор на половин евро, в еврозоната.
Всичко каквото се случва в еврозоната, се придвижва непосредствено в България. Вижте лихвените проценти, главният лихвен % на Българска народна банка, той автоматизирано е обвързван с главната рента на Европейската централна банка. Дълги години България имаше негативен главен лихвен %, който беше еднакъв на лихвения % в Европейската централна банка. Паричната политика, защото връзката сред лв. и еврото е директна, когато понижава надлежно предлагането в еврозоната, то непосредствено се придвижва в България и назад, когато има нарастване на парична експанзия в еврозоната, това също се отразява непосредствено в България.
Поради тази причина валутния ръб, можем да кажем, че той и процикличен темперамент, т.е. с повишаване на стопанската система, тук има прегряване много по-силно усещано в България и назад, с понижаване, със забавянае на стопанската система в еврозоната, България надлежно следва този цикъл. Така че може да се каже, че ние сме изгубили нашия суверенитет още 1997 година, когато приехме валутния ръб. България няма право на парична политика и Българска народна банка надлежно следва политиката на Европейската централна банка.
За разлика обаче, от влизането в еврозоната, тогава ние ще станем пълновръстен член на Борда на шефовете на Европейската централна банка, българският шеф на Българска народна банка ще може да взе участие в тези съвещания, и освен да бъде слушател на това, какво се случва там, само че той с неговия глас да способства за съответните решения. Знаете, че сега в Европейски Съюз, примерно има такива случаи, когато избрани страни, вземат решение, че избрана политика на ЕК не ги устройва, те си взаимодействат между тях, подписват общи писма. България постоянно става основател на такива писма за въздействие върху решенията на Европейска комисия и те имат своите резултати.
Тоест, ние имаме право да противодействаме, в случай че нещо не ни харесва, приказвам на страната, не е като да сме безгласна писмен знак.
В Европейски Съюз, тъкмо по този начин, а в Европейската централна банка това ще се случи сега, когато България одобри еврото и гуверньора на Българска народна банка част от Управителния съвет на Европейската централна банка, той ще може да въздейства върху решенията. Тоест, ние действително ще си възвърнем суверенитета, който сме изгубили 2007 година, отказвайки се от парична политика. Така, че това е моят отговор на тези съображения на съперниците на еврото.
Г-н Войнов, по какъв начин обаче стои въпроса с задълженията, които има България? Съществува ли някакъв риск там?
Имате поради външния държавен дълг?
Да, тъкмо по този начин. Ако страната ни стане част от еврозоната.
Държавният дълг на България сега е разграничен на две. Една част е в лв. - вътрешен дълг, другата част е външен дълг, главно в евро. По отношение на тази част, която е в евро, не можем да чакаме да има някаква сериозна смяна, може би минимално ще паднат лихвите, защото най-вероятно, вие съобщихте доскоро, че се чака удостоверение на кредитния рейтинг на България. Той освен е доказан, само че общо взето, анализите, които вършат главните рейтингови прогнози, е че, в случай че България одобри еврото, рейтингът на страната ще се увеличи, което автоматизирано ще докара до намаляване на лихвите.
Трябва да кажем, че ние сега имаме най-високия капиталов рейтинг от групата на " B " групата, три пъти " B ", някои от сътрудниците дори три пъти " B+ ". В момента, евентуално, когато приемем еврото, ние да влезем в така наречен Рейтингова група, където са по-развитите страни в Европейски Съюз, което автоматизирано ще докара до понижаване на рейтинга. Така че във връзка с евровия дълг на страната, най-вероятно ще забележим някакво утешение и намаляване на лихвите. Но това, което е забавно е да се каже какво ще стане с вътрешния дълг? В момента вътрешният дълг на страната, на база на аукционите на Министерството на финансите, се вижда, че с придвижване на времето, с увеличение на лихвите въобще в света, лихвите по вътрешния дълг се усилват доста съществено.
При приемането на страната в еврозоната, в действителност нашият дълг ще стане напълно в евро. Няма да го има това изкуствено разделяне сред еврови и левови дългове, което автоматизирано значи, че разноските на страната по издаването н дълг ще паднат фрапантно. Тези дни имаше изявление на финансовия министър, че може би ще спестим за страната над половин милиард лв. единствено от лихвени заплащания, тъй че от тази позиция, това е добра вероятност пред страната, по повод финансирането на държавните отговорности. Тук би трябвало да кажем, несъмнено, че още веднъж, заради обстоятелството на приемане на еврото и увеличение на кредитния рейтинг на страната, което наложително ще се случи, просто е въпрос на време, след приемането на еврото.
Ще се намалят и надлежно рисковите награди за частните вложители, тези, които излизат на пазара, към този момент те ще могат да оферират своите скъпи бумаги непосредствено в евро, където конкуренция за предложение на вложения ще има измежду всички вложители, които търсят вложения в евро. Така че най-вероятно ще станем очевидци на понижаване на кредитните разноски на частния бизнес, което автоматизирано ще докара до по-големи вложения и надлежно до по-голяма икономическа интензивност и увеличение на приходите, това, което приказвах в първата част. При всички случаи, влизането в еврозоната, ще подтиква икономическата интензивност и увеличението на приходите на популацията.
Г-н Войнов, и още малко потребни въпроси, може би свързани със самото превалутиране. Знаем, че това ще се случи по специфичен ред. Но доста хора бързат и в този момент стартират да вършат това превалутиране, отиват в банката, сменят парите и желаят да боравят в евро, т.е. техните спестявания да бъдат в евро. Трябва ли да го вършим това в този момент или да не бързаме?
В момента това, в случай че го извършите в този момент, тази интервенция ще мине през валутните курсове, които се дефинират от съответните банки или съответните обмен бюра, т.е. ще има някаква минимална загуба, за хората, които си обръщат парите от левове в евро. Когато влезе еврото и датата, когато би трябвало да бъде признато, всички влогове, които се намират, несъмнено в банката, и кешовите наличия във физическите лица, само че главно влоговете, те ще бъдат трансферирани автоматизирано към курса, който е сега закрепения курс в евро. Няма да има безусловно никаква загуба, просто един лев ще бъде конвертиран в евро по курс 1,995,83, което е закрепения курс на борда.
По отношение на кешовите наличия, това ще се случи безусловно по същия метод, като за облекчение на популацията, вместо хората да посещават банкови клонове или да вървят по чейндж-бюра да си сменят левовете, това ще се прави във всички магазини. Тоест, вие отивате в магазина, купувате с левове каквото й да е, рестото, което ще получите назад ще бъде в евро, по закрепения курс, още веднъж би трябвало да кажем.
Реално тази преработка, ще се случи безусловно безпроблемно, автоматизирано, без някакви съществени задължения на хората да си обменят левовете в евро, и най-важното ще стане по този закрепен курс. Няма да има безусловно никаква загуба за държателите на левове. Според мен, това по никакъв метод не би трябвало да плаши хората и не е належащо в сегашния миг те да бързат да си обръщат средствата в евро, тъй като най-вероятно ще понесат някакви разноски.
Г-н Войнов, и като за край да обобщим нашия диалог, съгласно вас, в случай че България стане част от еврозоната, това неизбежно ще се отрази позитивно и ще бъде от изгода за икономическото развиване, като цяло за страната ни?
Да, това е безусловно изрично мнение на хора, които се занимават с такива проучвания и с изследвания. Няма страна, която е влезнала след 2004 година в еврозоната и е приела еврото, да е посочила някакви дълготрайни проблеми, понижаване на приходите, инфлации, понижаване на икономическата интензивност, това на никое място не се е следило. Напротив, имаме тъкмо противоположните резултати за въздействие върху стопанските системи на тези страни, доста ясно изразено нарастване на приходите, както споделих още първата година в някои страни, в други страни втора-трета година.
Намаляване на инфлацията, на ценовия напън, увеличение на икономическата интензивност, увеличение на търговията, увеличение на вложенията. Това е безусловно потвърдено статистически и може да бъде тествано от всеки, който се интересува. Има задоволително доста проучвания на тази тематика. Така че България никога няма да бъде изключение, просто е нелогично да се счита, че нещо съществено, по-различно ще се случи с България и ние ще изпаднем надали не в рецесия, в случай че приемем еврото. Напротив, съгласно мен, хората да гледат рационално на нещата, без вложение на някакви страсти.
Най-вероятно, голяма част от популацията, да не кажа всички, ще изпитат много сериозен позитивен резултат, в случай че не първата година, то най-малко първите няколко години след влизане в еврозоната. Статистически статистиката ще покаже увеличение на приходите и въобще на благоденствието и най-много стандарта на живот. Може би няколко години след влизане в еврозоната, България ще доближи заветните така наречен 80% от средноевропейското равнище, което сега по този начин се показва като надали не някаква невъзможна цел от съперниците на еврото, за което би трябвало да чакаме 20 години, изрично това не е правилно.
В момента, ние сме от порядъка на 60% и над 60%, аз имам вяра, че в границите на 5-6 години, е изцяло допустимо, след влизане в еврозоната изцяло България да реализира това ниво 80% от средноевропейското равнище.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ