Рекорден брой научни проекти и хора на 34-тата Българска антарктическа експедиция
Започва 34-тата Българска антарктическа експедиция и 4-тата на кораба „ Свети Кирил и Методий “. Първата група учени – 9 логистици и 2 учени, отпътуват на 6 ноември рано сутринта, а ден по-късно от пристанище Варна ще отплава и българският транспортен съд. Тази година той ще е 150 дни отвън България. Очаква се да доближи българската база след към 45 дни. Общият престой на Шелдантските острови ще е сред 45 и 50 дни. „ През това време ще се осъществят над 10 плана, свързани с кинографски проучвания. Толкова наситена стратегия до момента не сме имали. Ще бъде осъществена и голяма логистична активност с кораба. Освен преместването и превозването на материали, храна и всичко належащо като екипировка, корабът ще транспорти над 80 тона разнообразни товари “, сподели Любомир Матеев, мениджърът по логистиката на българската база на Антарктида и заместник-директор на Националния център за полярни проучвания на конференция във връзка старта на тазгодишната експедиция.
Има огромен забавен план, обвързван с морските течения. Той се осъществя взаимно с Института по геология в Хамбург. На кораба към този момент е инсталиран огромен радар, който ще спомогне за проучването на теченията и вълните.
„ Колегите от Черна гора също ще работят от кораба по океаноложки планове. Чисто логистично базата ще е отворена от 15 ноември до 6 март. И общо на нея се чака да работят над 60 души, в това число логистици, учени, строители и хора, които ще дообзаведат новата лаборатория “, посочи Матеев.
Тази година дамите доминират в експедицията. „ Те ще работят за видовото многообразие в Южния океан. Трябва да се набележат ограничения по какъв начин да бъде опазена Антарктида “, сподели проф. Христо Пимпирев, ръководител на Българския антарктически институт и началник на 34-тата Българска антарктическа експедиция. „ Това е четвъртата експедиция на кораба НИК421. С тази четвърта експедиция доказахме, че сме морска нация “, сподели той.
Антарктида заема една десета от земната повърхнина — тя е общочовешко благосъстояние, само че и част от българската научна горделивост. „ Днес сме равни с нациите, които в миналото са откривали нови светове, до момента в който ние сме били под османско господство. Сега стоим един до друг с тях в научното проучване на нови територии “, посочи професорът.
