Каква България видяха чуждите медии покрай европредседателството
Започналото на 1 януари българско председателство на Съвета на Европейския съюз предстоящо насочи вниманието на непознатите медии към България. През последните седмици редица авторитетни издания писаха за страната, като определенията за новия ръководител на Съвета на Европейски Съюз не се различаваха изключително.
Корумпирана, само че безвредна за Европейски Съюз, най-бедната страна в съюза, в която никой не преследва политическата корупция, олигарси, преобладаващи медийния хайлайф - това са част от главните акценти в непознатите публикации, отдадени на България.
Корупция и медии
Германският в. " Ди Цайт " отбелязва, че " за пръв път най-бедната страна в Европейски Съюз поема тази позиция " и въпреки българите да са запълнили дупките по пътя сред летището в София и НДК, да са напълнили града с 3000 камери и каруците да изчезнат от улиците на столицата, те не са сложили под надзор корупцията .
Авторът Томас Розер разказва Националния замък на културата като някогашен " олющен бункер " и изяснява, че постройката, осъвременена против 22.5 млн. евро е както знак на усилието на държавното управление страната да се показа добре, по този начин и на главния ѝ проблем - корупцията, тъй като прокуратурата проверява предходния шеф за корист с държавни средства.
" Франс прес " обръща внимание, че мрежите от политически и стопански ползи са трансформирали за репортерите в България публицистиката в тичане с трудности. Влиятелният медиен хайлайф се господства от олигарха Делян Пеевски - 37-годишен магнат от тютюневия и строителния бизнес, управляващ медийна империя с размер, който е мъчно да се разбере заради прикритата благосъстоятелност. Според " Репортери без граници " той управлява съвсем 80% от разпространяването на печатни издания в страната, написа организацията.
© Юлия Лазарова
Около корупцията се върти и публикацията в английския в. " Гардиън ", който цитира отчет на Центъра за проучване на демокрацията, обрисуващ " унищожителна картина на корумпираност от върховете до низините на обществото ". Механизмът за съдействие и верификация, основан при приемането на България и Румъния през 2007 година, трябваше да работи няколко години, само че и през днешния ден двете страни са обект на особено наблюдаване дали следват европейските правила, споделя на читателите си " Гардиън ". Ефектът от годишните отчети обаче е липсващ, споделят от средите, борещи се с корупцията.
Приоритетите
На българските цели обръща внимание френският в. " Монд ", който отбелязва, че България поема от Естония председателството в Съвета на Европейски Съюз и възнамерява да ускори съдействието с балканските страни с оглед опълчване на съветското и турското въздействие там.
Под заглавие " Дали това се вписва във вашето добросъседство? " още веднъж обръщайки внимание на целите, турският вестник " Хюриет " писа, че България е изключила Турция от програмата си за шестмесечното председателство.
Когато става дума за Западните Балкани, се споделя, че те " имат потребност от ясна европейска вероятност ", че " упоритостта на Българското председателство е да реализира явен проект за деяние с съответни стъпки за всяка от страните ", тъй като " това е пътят към дълготраен мир, сигурност и разцвет в района ". За връзките с Турция през идната половин година се приказва като за продължение на работата посредством разговор и съдействие, акцентира изданието.
Френският вестник " Монд " отбелязва, че описът със дилемите на София е изключително претрупан и внимателен. Най-трудно за нея евентуално ще е постигането на съглашение по въпроса за миграцията, а различен основен въпрос ще е бюджетът на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година
Излъскване на имиджа
В преглед под заглавие " Още мнения за българското европредседателство " " Дойче веле " разяснява, че на европредседателството си България гледа и като на късмет да излъска малко имиджа си.
" Дойче веле " цитира немския в. " Ди Велт ", съгласно който " най-бедната страна членка на Европейски Съюз е твърдо решена през шестте месеца на своето председателство да усъвършенства както своя, по този начин и имиджа на целия район на Западните Балкани ". По-нататък написа, че амбициозните цели и задания, които си слага България, по никакъв метод не могат да бъдат напълно осъществени, само че те показват самочувствие . " А за българите и за други източноевропейци, които в Европа неведнъж се усещат като жители второкласен, даже единствено тази настройка е еликсир за душата ", пишат още създателите на публикацията.
За бежанците и мигрантите и българското европредседателство става дума и в публикацията в икономическия ежедневник " Ханделсблат ", която носи многозначително заглавие " Охранителят на Меркел " ( " охранител " в смисъл " защита на входа ", б.ред.): " За Бойко Борисов се сбъдва едно отдавнашно предпочитание. От началото на годината България за пръв път поема председателство на Съвета на Европейски Съюз за половин година. В това начинание българският министър-председател желае да се показа като европеец за образец ".
© Юлия Лазарова
Според в. " Нойес Дойчланд " " освен дясно-националното държавно управление, само че и мнозина българи се надяват, че председателството на Европейски Съюз ще поизлъска противоречивия имидж на страната, която се счита за изключително корумпирана и релативно изостанала. "
Подготовката на доброволците е привлякла вниманието на швейцарският " Тан ". Изданието цитира Евгения Колданова от Националния център по подготовката и провеждането на българското председателство в Съвета на Европейски Съюз, съгласно която наличието на доброволците сигурно най-добре откроява европейския порив на българите.
Има ли дух на смяна
В репортаж дни преди началото на европредседателството швейцарският вестник " Нойе цюрхер цайтунг " споделя, че призраците на предишното бродят във Варна макар настояването на локалните управляващи, че в града към този момент има дух на смяна.
Изданието отбелязва, че съвсем четири години след гибелта на Пламен Горанов, който пламна, до момента в който протестираше против тогавашния кмет Кирил Йорданов и целия Общински съвет, част от събитията към случая към момента са мистерия – да вземем за пример по какъв начин тъкмо се е запалил и за какво изчезна непринудено издигнатата камара в негова чест камара пред общината.
В диалог с изданието журналистът от " Дневник " Спас Спасов споделя, че в последното десетилетие във Варна има доста съмнителни покупко-продажби , измежду които изпъкват тези с необикновените контракти за разпродаване на общинска земя и издаването на позволение за градеж на ромски учебен център, който по този начин и не е завършен. Инвестициите в центъра възлизат на към милион лв., а той остава на равнище строителна площадка, без канализация и електричество, с половин дузина бетонни колони, останали на нея - ромите към този момент са отнесли значимите материали. " За кашата няма никакви последствия ", разяснява Спас Спасов.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (28)
Корумпирана, само че безвредна за Европейски Съюз, най-бедната страна в съюза, в която никой не преследва политическата корупция, олигарси, преобладаващи медийния хайлайф - това са част от главните акценти в непознатите публикации, отдадени на България.
Корупция и медии
Германският в. " Ди Цайт " отбелязва, че " за пръв път най-бедната страна в Европейски Съюз поема тази позиция " и въпреки българите да са запълнили дупките по пътя сред летището в София и НДК, да са напълнили града с 3000 камери и каруците да изчезнат от улиците на столицата, те не са сложили под надзор корупцията .
Авторът Томас Розер разказва Националния замък на културата като някогашен " олющен бункер " и изяснява, че постройката, осъвременена против 22.5 млн. евро е както знак на усилието на държавното управление страната да се показа добре, по този начин и на главния ѝ проблем - корупцията, тъй като прокуратурата проверява предходния шеф за корист с държавни средства.
" Франс прес " обръща внимание, че мрежите от политически и стопански ползи са трансформирали за репортерите в България публицистиката в тичане с трудности. Влиятелният медиен хайлайф се господства от олигарха Делян Пеевски - 37-годишен магнат от тютюневия и строителния бизнес, управляващ медийна империя с размер, който е мъчно да се разбере заради прикритата благосъстоятелност. Според " Репортери без граници " той управлява съвсем 80% от разпространяването на печатни издания в страната, написа организацията.
© Юлия Лазарова
Около корупцията се върти и публикацията в английския в. " Гардиън ", който цитира отчет на Центъра за проучване на демокрацията, обрисуващ " унищожителна картина на корумпираност от върховете до низините на обществото ". Механизмът за съдействие и верификация, основан при приемането на България и Румъния през 2007 година, трябваше да работи няколко години, само че и през днешния ден двете страни са обект на особено наблюдаване дали следват европейските правила, споделя на читателите си " Гардиън ". Ефектът от годишните отчети обаче е липсващ, споделят от средите, борещи се с корупцията.
Приоритетите
На българските цели обръща внимание френският в. " Монд ", който отбелязва, че България поема от Естония председателството в Съвета на Европейски Съюз и възнамерява да ускори съдействието с балканските страни с оглед опълчване на съветското и турското въздействие там.
Под заглавие " Дали това се вписва във вашето добросъседство? " още веднъж обръщайки внимание на целите, турският вестник " Хюриет " писа, че България е изключила Турция от програмата си за шестмесечното председателство.
Когато става дума за Западните Балкани, се споделя, че те " имат потребност от ясна европейска вероятност ", че " упоритостта на Българското председателство е да реализира явен проект за деяние с съответни стъпки за всяка от страните ", тъй като " това е пътят към дълготраен мир, сигурност и разцвет в района ". За връзките с Турция през идната половин година се приказва като за продължение на работата посредством разговор и съдействие, акцентира изданието.
Френският вестник " Монд " отбелязва, че описът със дилемите на София е изключително претрупан и внимателен. Най-трудно за нея евентуално ще е постигането на съглашение по въпроса за миграцията, а различен основен въпрос ще е бюджетът на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година
Излъскване на имиджа
В преглед под заглавие " Още мнения за българското европредседателство " " Дойче веле " разяснява, че на европредседателството си България гледа и като на късмет да излъска малко имиджа си.
" Дойче веле " цитира немския в. " Ди Велт ", съгласно който " най-бедната страна членка на Европейски Съюз е твърдо решена през шестте месеца на своето председателство да усъвършенства както своя, по този начин и имиджа на целия район на Западните Балкани ". По-нататък написа, че амбициозните цели и задания, които си слага България, по никакъв метод не могат да бъдат напълно осъществени, само че те показват самочувствие . " А за българите и за други източноевропейци, които в Европа неведнъж се усещат като жители второкласен, даже единствено тази настройка е еликсир за душата ", пишат още създателите на публикацията.
За бежанците и мигрантите и българското европредседателство става дума и в публикацията в икономическия ежедневник " Ханделсблат ", която носи многозначително заглавие " Охранителят на Меркел " ( " охранител " в смисъл " защита на входа ", б.ред.): " За Бойко Борисов се сбъдва едно отдавнашно предпочитание. От началото на годината България за пръв път поема председателство на Съвета на Европейски Съюз за половин година. В това начинание българският министър-председател желае да се показа като европеец за образец ".
© Юлия Лазарова
Според в. " Нойес Дойчланд " " освен дясно-националното държавно управление, само че и мнозина българи се надяват, че председателството на Европейски Съюз ще поизлъска противоречивия имидж на страната, която се счита за изключително корумпирана и релативно изостанала. "
Подготовката на доброволците е привлякла вниманието на швейцарският " Тан ". Изданието цитира Евгения Колданова от Националния център по подготовката и провеждането на българското председателство в Съвета на Европейски Съюз, съгласно която наличието на доброволците сигурно най-добре откроява европейския порив на българите.
Има ли дух на смяна
В репортаж дни преди началото на европредседателството швейцарският вестник " Нойе цюрхер цайтунг " споделя, че призраците на предишното бродят във Варна макар настояването на локалните управляващи, че в града към този момент има дух на смяна.
Изданието отбелязва, че съвсем четири години след гибелта на Пламен Горанов, който пламна, до момента в който протестираше против тогавашния кмет Кирил Йорданов и целия Общински съвет, част от събитията към случая към момента са мистерия – да вземем за пример по какъв начин тъкмо се е запалил и за какво изчезна непринудено издигнатата камара в негова чест камара пред общината.
В диалог с изданието журналистът от " Дневник " Спас Спасов споделя, че в последното десетилетие във Варна има доста съмнителни покупко-продажби , измежду които изпъкват тези с необикновените контракти за разпродаване на общинска земя и издаването на позволение за градеж на ромски учебен център, който по този начин и не е завършен. Инвестициите в центъра възлизат на към милион лв., а той остава на равнище строителна площадка, без канализация и електричество, с половин дузина бетонни колони, останали на нея - ромите към този момент са отнесли значимите материали. " За кашата няма никакви последствия ", разяснява Спас Спасов.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (28)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ