Евгений Дайнов: Политическата импотентност на Слави Трифонов и ”Има такъв народ”
Започнаха да се натрупат разбори, съгласно които Слави Трифонов показва инструментално държание с " отдръпването " на " ИТН " (ИТН) от четворната коалиция. Гадае се по отношение на задачата, към която сочи това негово отдръпване. Иска да спре бързото откачане на България от Русия? Иска да няма ефикасна антикорупционна комисия (КПКОНПИ)? Иска да наследи Борисов при разпределянето на порциите в пътното дело? Не желае въвеждане на еврото?
Вероятно в държанието на Трифонов има и инструментален съставен елемент - цели се някакъв измерим резултат. Но въпреки всичко непрекъснатият нервен заряд у видните дейци на Има Такъв Народ навежда на мисълта, че тяхното държание е най-вече експресивно - че е израз на някакви вътрешни положения, както е при нервността на начинаещите младежи.
Трифонов е тъкмо толкоз популист, колкото и Борисов
Да се опитаме да проучваме Трифонов (и главните му деятели) от гледната точка на експресивността. Какви разбирания, хрумвания, настройки или стандарти показва неговото държание, откогато се намеси в политиката? Ако разберем това, може би ще можем по-точно да предвиждаме неговите дейности (ако има нужда) оттук нататък. Или най-малко - да разпознаем отрано идващия като него.
Първото, което виждаме в държанието на Трифонов, е, че той е тъкмо толкоз популист, колкото е и Бойко Борисов. При тях светът се дели на две: Аз и не-Аз. В тази бинарна реалност задачата е Аз да подчини на своята воля не-Аз - да може да стигне до ситуацията " аз издърпвам аз подреждам " и сходни. За да се стигне до това положение, е нужно Аз да има власт.
Популистът живее в доста елементарен ментален свят: " Хората са дали своят вот за мен, властта е в мен и ще става, каквото аз желая ". Борисов откровено не разбираше, за какво - т.е. откакто " хората " са му дали власт на него - би трябвало да има разделяне на управляващите, институции на страната и всевъзможни други капризи. Нали властта е в него и той взема решение всичко? Оттук насетне всевъзможни конституционни и институционални ограничавания върху волята на популиста се считат за възмутително нарушаване на волята на народа.
Че това е по този начин и при Трифонов разбрахме сега, в който той изведнъж предложи първия си проекто-премиер след първите избори от предходната година, когато Има Такъв Народ имаше 51 депутати (при изискуеми 121 за парламентарно мнозинство). При идващите избори, с към този момент 65 депутати (т.е. половината на мнозинството), Трифонов стовари върху публиката подготвен кабинет, недоговорен с никоя партия, от която да се чака да добави свои народни представители, с цел да се стигне до 121.
Интересното тук беше неговото изрично разбиране, че всички останали са длъжни да го поддържат, защото Конституцията не забранявала образуването на кабинет на малцинството. Скокът от " не не разрешава " до " задължава ", който Трифонов направи, е характерен за популиста, т.е за индивида, за който всяко ограничаване на личната му воля се усеща като персонална засегнатост.
Дълбоко незнание, само че са уверени, че знаят всичко
Позоваването на Конституцията разкрива второ вътрешно положение, на което Трифонов дава израз в политиката: толкоз надълбоко незнание, че счита научаването на нови неща за изцяло ненужно. В Конституцията няма текст, третиращ " кабинет на малцинството " по какъвто и да е метод. Но съгласно Трифонов точно тази Конституция задължава всички участници в политическия развой да поддържат неговите оферти за държавно управление и министри.
Това политическо незнание, непрекъснато споделяно пред публиката с удивителен самоувереност, е трайна характерност на главните деятели на Има Такъв Народ. То е и в основата на смайващия факт, че от момента на влизането си в политиката те демонстративно отхвърлят да се учат на уменията, присъщи за този нов за тях поминък. " Знаят си " по същия метод, както " си знае " една особена порода начинаещи студенти, които различавам по хитрите погледи, излъчващи посланието: " Ти си приказва там за Аристотел, но аз знам по какъв начин стоят игрите ". Тези студенти нормално отпадат от просветителния развой към третия си учебен срок.
В политиката сходно незнание има своите основи. Популистът е уверен, че всичко си знае, защото точно той показва щенията на народа (на " суверена " по трифоновски). Това е третото нещо, което Трифонов показва в своето политическо държание. Тук има скрита картинка, а точно, че ролята на изразител на щенията на суверена не е наложително обвързана с някакво гласоподаване от страна на суверена. Популистът по своята природа, по този начин да се каже, въплъщава народа без значение от това дали този народ е дал своя вот за него. И един глас да не е получил, популистът е непоклатимо уверен в своята роля на изразител на националните мечти - и има съответстващото държание: " всичко си знам ".
От това разбиране идва нелепото предложение на Ива Митева от политическата рецесия да се излезе с кабинет на партията на Трифонов, сега разполагаща с 25 депутата. Не е значима броя на депутатите, значимото е, че Има Такъв Народ показват националните мечти
С този нрав няма по какъв начин да се реализира триумф
Казаното до тук изяснява и четвъртата съществена характерност на държанието на Има Такъв Народ, а точно - непрекъснатият нагон да се води война с всички в близост, непрекъснато и без спиране. Ясно е от кое място идва този нрав на обсадената цитадела. След като Има Такъв Народ са по подразбиране изразители на народа, по какъв начин по този начин някакви си други политически субекти ще имат искания?
Разбира се, петата линия, която Има Такъв Народ показват в своето държание е тежко битовият нрав на жителя на дребния град или на крайния квартал. Всичко е персонално и всеки възникващ проблем се въплъщава от някаква персона, която таи злокобни планове. Оттук иде онази войнстваща клюкарска подозрителност, през призмата на която дейците на Има Такъв Народ гледат на останалите. А мнителността е импотентно държание: вместо да гледаш на другия (на не-Аз) като на евентуален сътрудник в някакво общополезно занятие, ти го оглеждаш за недостатъци и зли намерения; също така питаш кварталната клюкарка, какво неприятно се приказва за него.
С този нрав няма по какъв начин да имаш триумфи в политиката. Тя е изпитание за постигането на общото богатство, а не за атакуването на обособени персони.
Основната линия в държанието на Има Такъв Народ
И по този начин стигаме до шестата и съществена линия, която Има Такъв Народ показва в своето държание на политическата сцена: политическа импотентност. Това са хора, импотентни в политиката - нещо, което несметно показват към този момент 14 месеца. Проблемът обаче не е единствено техен. Както физическата импотентност може да унищожи фамилии и родове, по този начин политическата импотентност може да унищожи страни и общества.
Евгений Дайнов, Дойче веле
Вероятно в държанието на Трифонов има и инструментален съставен елемент - цели се някакъв измерим резултат. Но въпреки всичко непрекъснатият нервен заряд у видните дейци на Има Такъв Народ навежда на мисълта, че тяхното държание е най-вече експресивно - че е израз на някакви вътрешни положения, както е при нервността на начинаещите младежи.
Трифонов е тъкмо толкоз популист, колкото и Борисов
Да се опитаме да проучваме Трифонов (и главните му деятели) от гледната точка на експресивността. Какви разбирания, хрумвания, настройки или стандарти показва неговото държание, откогато се намеси в политиката? Ако разберем това, може би ще можем по-точно да предвиждаме неговите дейности (ако има нужда) оттук нататък. Или най-малко - да разпознаем отрано идващия като него.
Първото, което виждаме в държанието на Трифонов, е, че той е тъкмо толкоз популист, колкото е и Бойко Борисов. При тях светът се дели на две: Аз и не-Аз. В тази бинарна реалност задачата е Аз да подчини на своята воля не-Аз - да може да стигне до ситуацията " аз издърпвам аз подреждам " и сходни. За да се стигне до това положение, е нужно Аз да има власт.
Популистът живее в доста елементарен ментален свят: " Хората са дали своят вот за мен, властта е в мен и ще става, каквото аз желая ". Борисов откровено не разбираше, за какво - т.е. откакто " хората " са му дали власт на него - би трябвало да има разделяне на управляващите, институции на страната и всевъзможни други капризи. Нали властта е в него и той взема решение всичко? Оттук насетне всевъзможни конституционни и институционални ограничавания върху волята на популиста се считат за възмутително нарушаване на волята на народа.
Че това е по този начин и при Трифонов разбрахме сега, в който той изведнъж предложи първия си проекто-премиер след първите избори от предходната година, когато Има Такъв Народ имаше 51 депутати (при изискуеми 121 за парламентарно мнозинство). При идващите избори, с към този момент 65 депутати (т.е. половината на мнозинството), Трифонов стовари върху публиката подготвен кабинет, недоговорен с никоя партия, от която да се чака да добави свои народни представители, с цел да се стигне до 121.
Интересното тук беше неговото изрично разбиране, че всички останали са длъжни да го поддържат, защото Конституцията не забранявала образуването на кабинет на малцинството. Скокът от " не не разрешава " до " задължава ", който Трифонов направи, е характерен за популиста, т.е за индивида, за който всяко ограничаване на личната му воля се усеща като персонална засегнатост.
Дълбоко незнание, само че са уверени, че знаят всичко
Позоваването на Конституцията разкрива второ вътрешно положение, на което Трифонов дава израз в политиката: толкоз надълбоко незнание, че счита научаването на нови неща за изцяло ненужно. В Конституцията няма текст, третиращ " кабинет на малцинството " по какъвто и да е метод. Но съгласно Трифонов точно тази Конституция задължава всички участници в политическия развой да поддържат неговите оферти за държавно управление и министри.
Това политическо незнание, непрекъснато споделяно пред публиката с удивителен самоувереност, е трайна характерност на главните деятели на Има Такъв Народ. То е и в основата на смайващия факт, че от момента на влизането си в политиката те демонстративно отхвърлят да се учат на уменията, присъщи за този нов за тях поминък. " Знаят си " по същия метод, както " си знае " една особена порода начинаещи студенти, които различавам по хитрите погледи, излъчващи посланието: " Ти си приказва там за Аристотел, но аз знам по какъв начин стоят игрите ". Тези студенти нормално отпадат от просветителния развой към третия си учебен срок.
В политиката сходно незнание има своите основи. Популистът е уверен, че всичко си знае, защото точно той показва щенията на народа (на " суверена " по трифоновски). Това е третото нещо, което Трифонов показва в своето политическо държание. Тук има скрита картинка, а точно, че ролята на изразител на щенията на суверена не е наложително обвързана с някакво гласоподаване от страна на суверена. Популистът по своята природа, по този начин да се каже, въплъщава народа без значение от това дали този народ е дал своя вот за него. И един глас да не е получил, популистът е непоклатимо уверен в своята роля на изразител на националните мечти - и има съответстващото държание: " всичко си знам ".
От това разбиране идва нелепото предложение на Ива Митева от политическата рецесия да се излезе с кабинет на партията на Трифонов, сега разполагаща с 25 депутата. Не е значима броя на депутатите, значимото е, че Има Такъв Народ показват националните мечти
С този нрав няма по какъв начин да се реализира триумф
Казаното до тук изяснява и четвъртата съществена характерност на държанието на Има Такъв Народ, а точно - непрекъснатият нагон да се води война с всички в близост, непрекъснато и без спиране. Ясно е от кое място идва този нрав на обсадената цитадела. След като Има Такъв Народ са по подразбиране изразители на народа, по какъв начин по този начин някакви си други политически субекти ще имат искания?
Разбира се, петата линия, която Има Такъв Народ показват в своето държание е тежко битовият нрав на жителя на дребния град или на крайния квартал. Всичко е персонално и всеки възникващ проблем се въплъщава от някаква персона, която таи злокобни планове. Оттук иде онази войнстваща клюкарска подозрителност, през призмата на която дейците на Има Такъв Народ гледат на останалите. А мнителността е импотентно държание: вместо да гледаш на другия (на не-Аз) като на евентуален сътрудник в някакво общополезно занятие, ти го оглеждаш за недостатъци и зли намерения; също така питаш кварталната клюкарка, какво неприятно се приказва за него.
С този нрав няма по какъв начин да имаш триумфи в политиката. Тя е изпитание за постигането на общото богатство, а не за атакуването на обособени персони.
Основната линия в държанието на Има Такъв Народ
И по този начин стигаме до шестата и съществена линия, която Има Такъв Народ показва в своето държание на политическата сцена: политическа импотентност. Това са хора, импотентни в политиката - нещо, което несметно показват към този момент 14 месеца. Проблемът обаче не е единствено техен. Както физическата импотентност може да унищожи фамилии и родове, по този начин политическата импотентност може да унищожи страни и общества.
Евгений Дайнов, Дойче веле
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ