Археолози разкриха древна крепост с най-дълбокия кладенец край Златоград
Започнаха археологическите изследвания на античната цитадела на връх „ Св. Неделя “, която се намира на изящен връх сред градовете Златоград и Неделино, заяви пред Българска телеграфна агенция проф. Николай Овчаров. Извършваните от археолозите проф. Николай Овчаров и доктор Николай Бояджиев разкопки се финансират от общините Златоград и Неделино.
През първите дни от разкопките са установени ранновизантийски градежи от 5-6 век, информира доктор Николай Бояджиев. Започнало е изследване на източната крепостна стена и откриване на терена към нея. Стената е с дебелина 1,30 м, градена с камъни и хоросан. Според доктор Бояджиев е допустимо да се разкрие и феодален интервал на крепостта, с която са свързани доста митове в региона.
„ Народната памет е запазила загатна за героичната защита на тукашните замъци в трагичните времена на османското настъпление в този край. Именно на едно такова място през идващите три седмици ще се проведат археологическите изследвания “, заяви проф. Овчаров. Той прецизира, че при градежа на параклис на върха през 1916 година, от земята са извадени цели две огромни делви и фрагменти от други питоси, които се датират в ранновизантийската ера – 5-6 век.
От античната цитадела сега личат оскъдни следи, само че впечатлява непокътнатият бездънен бунар, иззидан точно с обработени камъни, изяснява проф. Овчаров.
Кладенецът е изкопан в скалата на забележима дълбочина не по-малка от 20 м. Няма подозрение съгласно проф. Овчаров, че кладенецът е бил основан в древността, с цел да дава вода за крепостта при блокада от врагове. Такива водоснабдителни уреди до момента не са регистрирани в Източните и Средните Родопи, добавя археологът.
Наред с археологическите разкопки, през идващите седмици кладенецът ще бъде напълно проучен и ще бъде замерена същинската му дълбочина, сподели проф. Овчаров. Той смята, че това ще бъде неповторим образец за сходно водоснабдително оборудване в целия регион на Родопите.
През първите дни от разкопките са установени ранновизантийски градежи от 5-6 век, информира доктор Николай Бояджиев. Започнало е изследване на източната крепостна стена и откриване на терена към нея. Стената е с дебелина 1,30 м, градена с камъни и хоросан. Според доктор Бояджиев е допустимо да се разкрие и феодален интервал на крепостта, с която са свързани доста митове в региона.
„ Народната памет е запазила загатна за героичната защита на тукашните замъци в трагичните времена на османското настъпление в този край. Именно на едно такова място през идващите три седмици ще се проведат археологическите изследвания “, заяви проф. Овчаров. Той прецизира, че при градежа на параклис на върха през 1916 година, от земята са извадени цели две огромни делви и фрагменти от други питоси, които се датират в ранновизантийската ера – 5-6 век.
От античната цитадела сега личат оскъдни следи, само че впечатлява непокътнатият бездънен бунар, иззидан точно с обработени камъни, изяснява проф. Овчаров.
Кладенецът е изкопан в скалата на забележима дълбочина не по-малка от 20 м. Няма подозрение съгласно проф. Овчаров, че кладенецът е бил основан в древността, с цел да дава вода за крепостта при блокада от врагове. Такива водоснабдителни уреди до момента не са регистрирани в Източните и Средните Родопи, добавя археологът.
Наред с археологическите разкопки, през идващите седмици кладенецът ще бъде напълно проучен и ще бъде замерена същинската му дълбочина, сподели проф. Овчаров. Той смята, че това ще бъде неповторим образец за сходно водоснабдително оборудване в целия регион на Родопите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ