И какво оправиха?
Започнах да върша ремонт в новозакупено жилище. И както си му е редът, извиках бригада от двама души. Мъже с положителни мнения и в действителност кадърни ръце. Но както е споделил народът, всеки строител си има недостатъци, за които той си знае и усърдно ги прикрива. В това се убедих персонално в края на предходната седмица. Историята е къса и действителна.
Отидох в петък да се разплатя – моите майстори таман завършваха следващия стадий от работата си. Разхождам се из жилището в поза писмен знак „ Ф “, а очите ми шарят като хамелеон на 360 градуса. Виждам, че бяха свършили добра работа (самият аз не запознат съм строителство и бъкел). Бавно клатя глава с глава и постепенно изговарям:
„ А ми споделиха, че сте положителни експерти “.
Чак когато го споделих, проумях: желаех да им го кажа като похвала, че „ ми споделиха, че сте положителни експерти “, да им кажа, че са създали отличен ремонт. Но този малоумен табиет да поставям преди началото на фразата едно „ Ааа “. Така репликата от одобряваща се трансформира в унищожаваща.
Не можех да промълвя нито дума повече, единствено видях по какъв начин те се спогледаха, погледнаха към пода и споделиха:
„ Да, извини ни, всичко ще оправим “.
Застинах скован. Какво, мисля си, ще поправите?
– Наясно сме, наясно сме – гладко рече единият (най-добрата отбрана е нападението). Всичко ще изправим, не се вълнувай, искахме да ти кажем, че ще дойдем и ще оправим всичко.
Бях в неразбиране, само че взех решение да се направя:
– Е, пичове, по какъв начин се получи това?
А самият аз не разбирах нищо. И сурово прибавих:
– Колко време ще ви е належащо?
В събота, споделят, ще го оправим. Добре, ще дойда в неделя, само че вижте, момчета, ще дойда със експерт и ще огледаме всичко прецизно, откакто имате такива пропуски.
Увериха ме, че „ Не, не, самичък ще видиш, всичко ще оправим “, след което си и потеглих.
Разбира се, никакъв експерт не извиках. А и какъв експерт още? Откъде да го взема?
Дойдох в неделя, видях, че строителните материали не лежат както преди. Гледах цялостен следобяд и въобще не разбрах какво бе поправено. Срещнах се вечерта с тях, и двамата сияят:
– Е, видя ли? Всичко оправихме.
И по очите им си проличава, че не лъжат.
Аз заставам и ми иде да извикам: а какво въобще имаше??? Хем не желая да си изгубвам достолепието, хем желая да схвана какво са оправили и какво не е било наред…
Опитах се да увъртам и да ги върна на тематиката, само че те, разбирайки, че това е било пропуск, по всякакъв начин бягаха от тематиката. Неприятна тематика за недостатъци, неприятна.
Вечерта още веднъж се върнах в жилището.
Огледах всеки микрон. Отново не открих нищо. Уви, няма в никакъв случай да узная тайната на строителния пропуск.
