Започнах да играя на лотарията, когато бях на 23. Дълги

Започнах да играя на лотарията, когато бях на 23. Дълги години нямах шанс и най-вече съм печелила 20-30 лева, по тази причина представете си изненадата ми, щом билетът ми се оказа печеливш. Бях толкоз разчувствана, че най-сетне ударих джакпота. По това време бях омъжена от шест години, само че не споделих на брачна половинка си, че съм спечелила доста пари. До ден сегашен единствените хора, които знаят това, са моите родители и двама близки другари.
Да живееш непретенциозен живот
Израснала съм в непретенциозно семейство. И двамата ми родители работиха интензивно, с цел да ми дадат положително обучение и удобен живот. Въпреки напъните им, в никакъв случай не си позволявахме почивки в чужбина, а мама и баща не купуваха маркови артикули.

Макар че нямахме доста във връзка с материалното и постоянно живеехме в ограничения, бяхме признателни, че имаме покрив над главите си, храна на трапезата и чисти облекла.
Бях щастлива, когато най-сетне приключих образованието си и започнах да спечелвам сама пари. Докато учех в университета, работех на повърхностен работен ден в магазина за електроника на приятеля на татко ми, а по-късно получих работа като управител. Заплатата беше добра и всеки месец спестявах огромна част от нея. Със брачна половинка ми Стан ме срещна мой сътрудник. Стан също работеше интензивно, само че също по този начин беше и с необятни пръсти. В оня миг това не ме притесняваше, тъй като въпреки всичко той самичък си печелеше заплатата. Поведението му ме тормози три години по-късно, когато към този момент бяхме семейство и имахме дете. За да се оправим финансово, брачният партньор ми приемаше спомагателни планове, което означаваше по-малко време прекарано с нас и липса на задоволително сън.

Много жертви – и по-късно огромна победа
Стан в действителност изкарваше хубави пари, само че дългите часове на работа му носеха физически и прочувствени последствия. В продължение на шест години, откогато се оженихме, той доста понижи разноските си и направи доста жертви, с цел да приведе в ред финансите си. Болеше ме, когато го виждах по какъв начин отсрочва уикендите с приятелите си. Знаех също по този начин, че желае да си купим нова кола и апартамент, само че нямахме опция за това.
Когато бях на 33 години, завоювах голяма сума от лотарията. Никога не съм виждала толкоз доста пари през живота си.

Бях разчувствана от непредвиденото си замогване, но тръпката беше къса, осъзнавайки, че евентуално ще би трябвало да запазя облагите си в загадка от Стан. Разбира се, желаех брачният партньор ми да знае за парите, които бях спечелила, само че инстинктът ми сподели да си затварям устата. Колкото и да обичах Стан, знаех, че в случай че му кажа за облагата, още на идващия ден той ще напусне работата си и ще ме накара да употребявам парите, с цел да финансирам по-комфортен метод на живот за нашето малко семейство. Не че му нямах доверие, само че брачният партньор ми е човек, който не може да има доста пари, без да ги изхарчи до стотинка. Преди да родя, на практика го принудих да бъде по-финансово виновен. Познавайки Стан, той щеше да прекара остатъка от живота си, правейки нещата лесни. т.е. да живее от облагата. Не можех да разреша това да се случи.

Трудна загадка
Няколко дни по-късно оповестих на родителите си, че съм спечелила от лотарията. Заедно създадохме обособена банкова сметка и прибрах парите там. Имам желание да ги употребявам единствено при изключителни обстановки. Чувствам се извънредно, че вардя толкоз значима загадка от Стан, само че го върша за положителното на фамилията ни. Не желая мъжът ми да напуща работа. Той е към момента млад, деятелен и работлив, тъй че, в случай че може да работи и да печели парите си по почтен и логичен метод, за какво би трябвало да си унищожава кариерата? В момента сме добре финансово. Плащаме си сметките и имаме всичко, от което се нуждаем. Понякога се усещам зле, когато Стан се прибира от работа, изтощен и уплашен, и се оплаква, че не му се живее. Вечер мечтае за местата, където бихме могли да отидем, „ единствено в случай че имахме доста пари “.

Винаги му подсещам, че парите не са всичко; че и двамата работим интензивно и би трябвало да сме признателни за това, което имаме. Знам, че в случай че му кажа за облагата доста ще подобря качеството му на живот и ще облекча част от прочувствената му тежест, само че тъкмо в този момент не мога да го направя.
Родителите ми знаят аргументите, заради които не споделям на Стан за парите и твърдо ме поддържат. Ако нещо се случи с мен, облагата ми ще отиде при тях. Все отново те заслужават почтени старини. Вероятно ще отнеса тайната си в гроба. Колкото и да е занимателно, предходната седмица, до момента в който мъжът ми разглеждаше фотоси на коли и къщи, тъжно попита дали в миналото ще можем да си позволим по-луксозен метод на живот. “ Предполагам, ще би трябвало да спечелим от лотарията. “ – добави той, без да подвига взор от списанието. “ Дай Боже. “ – отговорих аз.
Инфо: Лична драма