Изборите за президент в Северна Македония започнаха. Какво трябва да знаем
Започна първият кръг на президентските избори в Северна Македония . На него се състезават седем претенденти, а в основата на дебата остават присъединението на страната към Европейския съюз (ЕС) и прибавянето на българското малцинство в конституцията.
Новината идва на фона на напъните на Северна Македония да се причисли към Европейски Съюз. След сключване на френското предложение за решение на разногласието на България и Северна Македония, Скопие се ангажира с промени на конституцията си, като прибавянето на българите в конституцията е.
На 8 май, дружно с балотажа от президентските избори, ще се проведат и парламентарните избори в страната.
Макар президентът в Северна Македония да има най-вече представителни функционалности, измененията в конституцията са съществена политическа тематика.
Причината е, че който и да пристигна на власт след двойните избори, ще бъде подложен на напън от страна на Европейски Съюз да утвърди непопулярните конституционни промени като част от кандидатурата на страната за присъединение към блока.
Кои са претендентите
Основните претенденти на изборите в Северна Македония са актуалният президент на страната Стево Пендаровски от Социалдемократическата партия (СДСМ) и професорката Гордана Силяновска-Давкова от националистическата ВМРО-ДПМНЕ.
Двамата са надлежно първи и втори в изборните листи. След тях ще бъде кметът Стевчо Якимовски от Гражданска алтернатива за Македония (ГРОМ), който преди е бил част от СДСМ.
Четвърти в листата е Буяр Османи от най-голямата партия на етническите албанци в страната Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), която до неотдавна управляваше дружно със СДСМ.
Пета е професорката Биляна Ванковска-Цветковска от Левицата, след нея е Арбен Таравари от албанските опозиционни партии в страната, а седми е кметът Максим Димитриевски, претендент на ЗНАМ.
Какви са главните тематики
Президентът в Северна Македония има лимитирани пълномощия и най-вече представителни функционалности. Част от претендентите желаят смяна на това, както и смяната в метода на избор на президента.
Основната тематика на президентските избори, както и на идващите ги парламентарни обаче, е приемането на Северна Македония в Европейски Съюз и нужната смяна в конституцията на страната.
Според Пендаровски, видяно от външнополитически проект наподобява, че " една европейска страна слага условия ”, само че от вътрешнополитически проект това значи в нея да бъде добавено " едно малко българско болшинство ", дружно с още няколко етнически общности.
Според последното броене в Северна Македония публично живеят 3504 души, които са заявили, че са българи. Това е 0,19% от популацията.
Пендаровски желае и албанският език да бъде прибавен като формален език в конституцията. Официално албанците са най-голямото малцинство в страната.
" Българската концепция е ясна - напълно да приемем българския разказ и ние я отказахме. Остава единствено тези 3500 българи, едно малко българско малцинство, което живее тук, да бъдат вписани в конституцията дружно с още пет елементи от нации ", сподели Пендаровски.
Според Гордана Силяновска обаче са нужни " фундаментални конституционни промени ”. Партията, която я издига, се опълчва на настояванията за конституционни промени и постоянно приказва за " български диктат ".
Буяр Османи счита, че страната би трябвало да се възползва от отворения прозорец за присъединение към Европейски Съюз, а неговият директен опозиционер - Арбен Таравари желае гаранция, че измененията в конституцията ще са последното изискване за присъединение към Европейски Съюз.
Кой се чака да завоюва
Първоначалното очакване от президентските избори в Северна Македония беше, че Гордана Силяновска от ВМРО-ДПМНЕ ще бъде победител.
Малко преди изборния ден обаче разликата сред нея и Стево Пендаровски е покрай статистическата неточност. Това демонстрира социологическо изследване, представено от Българска телеграфна агенция.
Запитани кой претендент биха подкрепили 20,4% от интервюираните показват претендента на ВМРО-ДПМНЕ. Същевременно 16,8% споделят, че биха дали своят вот за сегашния президент Пендаровски.
Около % е разликата в поддръжката за противниците в президентската конкуренция в албанския политически блок. Арбен Таравари получава поддръжката на 7,9% от интервюираните, а Буяр Османи - 6,6%.
Според социологическите изследвания ВМРО-ДПМНЕ ще завоюва и парламентарните при започване на май. Около образуването на ръководство обаче остават доста незнайни.
Новината идва на фона на напъните на Северна Македония да се причисли към Европейски Съюз. След сключване на френското предложение за решение на разногласието на България и Северна Македония, Скопие се ангажира с промени на конституцията си, като прибавянето на българите в конституцията е.
На 8 май, дружно с балотажа от президентските избори, ще се проведат и парламентарните избори в страната.
Макар президентът в Северна Македония да има най-вече представителни функционалности, измененията в конституцията са съществена политическа тематика.
Причината е, че който и да пристигна на власт след двойните избори, ще бъде подложен на напън от страна на Европейски Съюз да утвърди непопулярните конституционни промени като част от кандидатурата на страната за присъединение към блока.
Кои са претендентите
Основните претенденти на изборите в Северна Македония са актуалният президент на страната Стево Пендаровски от Социалдемократическата партия (СДСМ) и професорката Гордана Силяновска-Давкова от националистическата ВМРО-ДПМНЕ.
Двамата са надлежно първи и втори в изборните листи. След тях ще бъде кметът Стевчо Якимовски от Гражданска алтернатива за Македония (ГРОМ), който преди е бил част от СДСМ.
Четвърти в листата е Буяр Османи от най-голямата партия на етническите албанци в страната Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), която до неотдавна управляваше дружно със СДСМ.
Пета е професорката Биляна Ванковска-Цветковска от Левицата, след нея е Арбен Таравари от албанските опозиционни партии в страната, а седми е кметът Максим Димитриевски, претендент на ЗНАМ.
Какви са главните тематики
Президентът в Северна Македония има лимитирани пълномощия и най-вече представителни функционалности. Част от претендентите желаят смяна на това, както и смяната в метода на избор на президента.
Основната тематика на президентските избори, както и на идващите ги парламентарни обаче, е приемането на Северна Македония в Европейски Съюз и нужната смяна в конституцията на страната.
Според Пендаровски, видяно от външнополитически проект наподобява, че " една европейска страна слага условия ”, само че от вътрешнополитически проект това значи в нея да бъде добавено " едно малко българско болшинство ", дружно с още няколко етнически общности.
Според последното броене в Северна Македония публично живеят 3504 души, които са заявили, че са българи. Това е 0,19% от популацията.
Пендаровски желае и албанският език да бъде прибавен като формален език в конституцията. Официално албанците са най-голямото малцинство в страната.
" Българската концепция е ясна - напълно да приемем българския разказ и ние я отказахме. Остава единствено тези 3500 българи, едно малко българско малцинство, което живее тук, да бъдат вписани в конституцията дружно с още пет елементи от нации ", сподели Пендаровски.
Според Гордана Силяновска обаче са нужни " фундаментални конституционни промени ”. Партията, която я издига, се опълчва на настояванията за конституционни промени и постоянно приказва за " български диктат ".
Буяр Османи счита, че страната би трябвало да се възползва от отворения прозорец за присъединение към Европейски Съюз, а неговият директен опозиционер - Арбен Таравари желае гаранция, че измененията в конституцията ще са последното изискване за присъединение към Европейски Съюз.
Кой се чака да завоюва
Първоначалното очакване от президентските избори в Северна Македония беше, че Гордана Силяновска от ВМРО-ДПМНЕ ще бъде победител.
Малко преди изборния ден обаче разликата сред нея и Стево Пендаровски е покрай статистическата неточност. Това демонстрира социологическо изследване, представено от Българска телеграфна агенция.
Запитани кой претендент биха подкрепили 20,4% от интервюираните показват претендента на ВМРО-ДПМНЕ. Същевременно 16,8% споделят, че биха дали своят вот за сегашния президент Пендаровски.
Около % е разликата в поддръжката за противниците в президентската конкуренция в албанския политически блок. Арбен Таравари получава поддръжката на 7,9% от интервюираните, а Буяр Османи - 6,6%.
Според социологическите изследвания ВМРО-ДПМНЕ ще завоюва и парламентарните при започване на май. Около образуването на ръководство обаче остават доста незнайни.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ