Разкостиха първо държавата, ламтят за общинските пари и така до пълното унищожение на Родината ни
Започна лютата борба за локалните избори и мераклиите да папкат от бюджетната трапеза се активизираха. Без оглед на това кой какво може и дали има качества да се кандидатира. Партийно- листовата изборна система ни ги натрапва, тя може и магарета да подреди в своите описи, само че до момента в който си трайкаме и се снишаваме ще е по този начин.
Това изключително ясно си проличава и от постовете и мненията на трагично некомпетентни хора, които не познават нито историята, нито сегашното, маргинали, потвърдили се със своята върла гола партийщина и впрочем амбициозни неможачи. Не могат, но пък са надъхани - най-много да ненавиждат и омаскаряват всеки, който мисли друго от тях.
А пък какво се случва отвън София, в дребните обитаеми места, фикция не ви стига да си визиите всички, които живеете единствено в своя балон.
Местни феодали и семействата им дерибействат на воля и крадат като невидели и за последно.
Някои от тях първо опоскаха каквото можаха от държавния бюджет в мътните времена на престъпния преход, който унищожи и унищожи радикално дъравата и към този момент се насочиха към общинските управи.
Едни го вършат с подставени лица по места посредством близки и родственици, а други без грам срам сами се натрапват на обезверените, небогати и безразлични локални хора. Способни са безусловно даже да стъпчат жанр и Родина, да стигнат до дъното, с цел да заграбят последното, което е останало от публичната хранилка. Демек вземат и на босия цървулите, заслепени от лакомия и алчност.
И по тази причина въпреки и безсрамен Чърчил е бил доста прав в изводите си, направени по негови усещания от това, което имаме като хайлайф. Тази
политическа върхушка, която има едно несъмнено качество - постоянно да ни закопава и обрича на неприятен живот,
я има и съществува до през днешния ден, тъй като всички ние, които ни и се дефинираме като народ, електорат, разрешаваме. Такива са обстоятелствата. А когато обстоятелствата приказват и боговете мълчат.
Чърчил, 18 юли и 2 август, 1944 година:
„ Тоя народ от работливи и почтени селяни два пъти се подрежда, макар възприятията си, на страната на съперниците на Англия. За негово злощастие, той се оглавява от непозната на националните му ползи династия и се управлява от корумпирана и подкупна интелигенция… Малко време му остава, с цел да избегне нова национална злополука, от която мъчително ще може да се вдигне отново… Моментът на разкаянието още не е отминал, само че той бързо минава…Какво ще бъде мястото на България на подсъдимата пейка, когато нещастната и подла роля, която тя играе в тая война, се открие и народите на Югославия и Гърция посредством техните представители покажат на масата на примирието със съдружниците мрачната картина на делата на българската войска, осъществени в техните страни от българите като жестоки лакеи на падналата нацистка сила… Народите би трябвало да бъдат съдени предвид на ролята, която те играят… Българският народ би трябвало да бъде сурово осъден, освен тъй като е немски съдружник, само че и тъй като не е в положение да предложи на международната история нищо друго с изключение на посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали “.
Това изключително ясно си проличава и от постовете и мненията на трагично некомпетентни хора, които не познават нито историята, нито сегашното, маргинали, потвърдили се със своята върла гола партийщина и впрочем амбициозни неможачи. Не могат, но пък са надъхани - най-много да ненавиждат и омаскаряват всеки, който мисли друго от тях.
А пък какво се случва отвън София, в дребните обитаеми места, фикция не ви стига да си визиите всички, които живеете единствено в своя балон.
Местни феодали и семействата им дерибействат на воля и крадат като невидели и за последно.
Някои от тях първо опоскаха каквото можаха от държавния бюджет в мътните времена на престъпния преход, който унищожи и унищожи радикално дъравата и към този момент се насочиха към общинските управи.
Едни го вършат с подставени лица по места посредством близки и родственици, а други без грам срам сами се натрапват на обезверените, небогати и безразлични локални хора. Способни са безусловно даже да стъпчат жанр и Родина, да стигнат до дъното, с цел да заграбят последното, което е останало от публичната хранилка. Демек вземат и на босия цървулите, заслепени от лакомия и алчност.
И по тази причина въпреки и безсрамен Чърчил е бил доста прав в изводите си, направени по негови усещания от това, което имаме като хайлайф. Тази
политическа върхушка, която има едно несъмнено качество - постоянно да ни закопава и обрича на неприятен живот,
я има и съществува до през днешния ден, тъй като всички ние, които ни и се дефинираме като народ, електорат, разрешаваме. Такива са обстоятелствата. А когато обстоятелствата приказват и боговете мълчат.
Чърчил, 18 юли и 2 август, 1944 година:
„ Тоя народ от работливи и почтени селяни два пъти се подрежда, макар възприятията си, на страната на съперниците на Англия. За негово злощастие, той се оглавява от непозната на националните му ползи династия и се управлява от корумпирана и подкупна интелигенция… Малко време му остава, с цел да избегне нова национална злополука, от която мъчително ще може да се вдигне отново… Моментът на разкаянието още не е отминал, само че той бързо минава…Какво ще бъде мястото на България на подсъдимата пейка, когато нещастната и подла роля, която тя играе в тая война, се открие и народите на Югославия и Гърция посредством техните представители покажат на масата на примирието със съдружниците мрачната картина на делата на българската войска, осъществени в техните страни от българите като жестоки лакеи на падналата нацистка сила… Народите би трябвало да бъдат съдени предвид на ролята, която те играят… Българският народ би трябвало да бъде сурово осъден, освен тъй като е немски съдружник, само че и тъй като не е в положение да предложи на международната история нищо друго с изключение на посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ