Започна гневното тричане на роднините на всички стари хора от домовете за ужаси
Започна гневното тричане на роднините на всички остарели хора от домовете за ужаси.
Първо: разкритието на тези домове е резултат от медийна бомба, а не от държавен ангажимент. Такива домове, където се правят чудовищни издевателства над остарели безпомощни хора съществуват най-малко от 30 години. Нито една институция в България в никакъв случай няма да откри какъв брой от жителите им са умряли в условия по-жестоки от концлагер.
Този път дано оставим роднините на последно място във веригата на отговорността.
Накоро във Англия свекърът на моя позната на 84 години, тежко изкуфял, несъответстващ, чупи тазобедрена става. Оперират го и стартира рехабилитация, като за задачата три пъти в седмицата в дома му идват експерти, които работят с него и освен това - оказват помощ за обезопасяване на дома, тъй като на инстинкт за самозапазване в действителност не може да се разчита. И защото няма метод за хигиената му да се грижат снахата и сина, които даже не могат да го удържат физически, още веднъж обществената работа се грижи и за това със чиновници със съответната физическа мощ, помощни уреди и опит.
Затова преди да пратим в пъкъла всички кръвни родственици на настанените в ужасяващи условия старци, да посочим като главен провинен нехайната страна и надменното пренебрежение към всеки беззащитен човек в потребност.
Държавата е абдикирала от контрола на обществените действия, без значение дали се отнася до деца, ментално повредени хора, такива с физически проблеми или освидетелствани луди.
Моя близка е с родственик с доста тежки усложения след инсулт и още куп болести по-късно. Възрастна е, физически не смогва да прави това, от което мъжът се нуждае. Дневната такса на сестра, която да оказва помощ, е 160 лева 20 дни са най-малко 3200 лв.. Кой българин разполага с толкоз свободни пари месечно? Макар в обявите онлайн цените да са други, оказа се, че в действителността разноските са жестоки.
Старческите домове за хора с ментални и физиологични потребности са най-скъпи на всички места, без значение от страната. В Съединени американски щати, да вземем за пример, цената е 10-13 хиляди $ на месец. В Германия (търсих на посоки) е към 3500 евро, само че без характерна лекарска помощ.
Общото сред всички развити страни, без значение от цените, е държавният надзор.
Защо околните и роднините не може да бъдат сатанизирани и посочени с пръст? Защото никой от нас не е на тяхното място. Семейства с дребни деца, събрани в дребни жилища - постоянно гарсониери - би трябвало да избират дали да унищожат децата си в общуване с ужасяващо болен човек или да запазят душeвността им. Други сами са към този момент заболели и даже да желаят, няма какво да създадат. Трети са работещи, виновни за още хора, а отсреща им стои рисков за себе си изкуфял човек, който даже не ги познава, който прави наводнения, пали къщата и от това няма избавление (дотук единствено за познати говоря).
Преди години моя другарка живееше в двустаен апартамент в една стая с мъжа и с детето си. В прилежащата стая беше брат му с жена си и с техния наследник. В кухнята беше свекървата, а в антрето на разгъваемо легло - свекъра. Той умря пръв. Отвори се антрето. А след това свекървата се разболя от рак на дебелото черво. Нямаше институция където да я настанят за последния стадий от смъртната й мъка. Започва да повръща съдържимото от дебелото черво и да крещи - вонята из цялата къща не разясня. Всички 7 индивида употребяват една баня и тоалетна. Болната жена пищи от болки по този начин, че се чува из целия вход, а двете момченца се събират дружно под едно одеало и издават свои звуци, с цел да заглушат тези на баба си.
Това продължи към 3 месеца. Едното от децата стартира да заеква, другото става двойкаджия и не може да се концентрира в нищо в учебно заведение. И в учебното заведение никой не оказва помощ - това бил фамилен проблем. Познатата съществено обмисля да се самоубие дружно с детето.
В България напълно липсва обществената страна, липсва хуманният метод към хората в неволя и в рецесия, липсва съчувствието към хората, които нямат потребен ход.
Мнозина питат: не са ли ходили околните да ги видят?
А до каква степен им е допустимо да идат? Какво става, в случай че остарелият човек няма близки и самичък се настани на такова място и след това към този момент не може да се измъкне?
Цинично звучат заканите на политици, които се хранят единствено от нея от години, че към този момент няма да позволен нищо неприятно да се случи на " нашите майки и татковци ". Какво ви пречеше, господа и дами от огромната политика да започнете такава акция преди 20 години? А преди 10?
Ние стоим от десетилетия против държавници, които не желаят да се занимават с нищо " нормално ", нищо, което е за " простолюдието ". От десетилетия кметовете на обитаеми места " не знаят ", че нещо сходно се случва на тяхна територия и никой и в никакъв случай не би могъл да им търси отговорност. От най-дребния кмет на село до най-търсения политик на деня - всички желаят велики неща, велики инициативи, велики конференции и велико фукане!
На фотографията: австрийска пенсионерка, която снимах през днешния ден на върха на планина откъдето стартират стремглави скиорски писти. През лятото е място, където и най-немощните могат да намерят прохлада, почивка и развлечение. И не - Австрия няма да стигнем в никакъв случай.
Лияна Панденлиева
Първо: разкритието на тези домове е резултат от медийна бомба, а не от държавен ангажимент. Такива домове, където се правят чудовищни издевателства над остарели безпомощни хора съществуват най-малко от 30 години. Нито една институция в България в никакъв случай няма да откри какъв брой от жителите им са умряли в условия по-жестоки от концлагер.
Този път дано оставим роднините на последно място във веригата на отговорността.
Накоро във Англия свекърът на моя позната на 84 години, тежко изкуфял, несъответстващ, чупи тазобедрена става. Оперират го и стартира рехабилитация, като за задачата три пъти в седмицата в дома му идват експерти, които работят с него и освен това - оказват помощ за обезопасяване на дома, тъй като на инстинкт за самозапазване в действителност не може да се разчита. И защото няма метод за хигиената му да се грижат снахата и сина, които даже не могат да го удържат физически, още веднъж обществената работа се грижи и за това със чиновници със съответната физическа мощ, помощни уреди и опит.
Затова преди да пратим в пъкъла всички кръвни родственици на настанените в ужасяващи условия старци, да посочим като главен провинен нехайната страна и надменното пренебрежение към всеки беззащитен човек в потребност.
Държавата е абдикирала от контрола на обществените действия, без значение дали се отнася до деца, ментално повредени хора, такива с физически проблеми или освидетелствани луди.
Моя близка е с родственик с доста тежки усложения след инсулт и още куп болести по-късно. Възрастна е, физически не смогва да прави това, от което мъжът се нуждае. Дневната такса на сестра, която да оказва помощ, е 160 лева 20 дни са най-малко 3200 лв.. Кой българин разполага с толкоз свободни пари месечно? Макар в обявите онлайн цените да са други, оказа се, че в действителността разноските са жестоки.
Старческите домове за хора с ментални и физиологични потребности са най-скъпи на всички места, без значение от страната. В Съединени американски щати, да вземем за пример, цената е 10-13 хиляди $ на месец. В Германия (търсих на посоки) е към 3500 евро, само че без характерна лекарска помощ.
Общото сред всички развити страни, без значение от цените, е държавният надзор.
Защо околните и роднините не може да бъдат сатанизирани и посочени с пръст? Защото никой от нас не е на тяхното място. Семейства с дребни деца, събрани в дребни жилища - постоянно гарсониери - би трябвало да избират дали да унищожат децата си в общуване с ужасяващо болен човек или да запазят душeвността им. Други сами са към този момент заболели и даже да желаят, няма какво да създадат. Трети са работещи, виновни за още хора, а отсреща им стои рисков за себе си изкуфял човек, който даже не ги познава, който прави наводнения, пали къщата и от това няма избавление (дотук единствено за познати говоря).
Преди години моя другарка живееше в двустаен апартамент в една стая с мъжа и с детето си. В прилежащата стая беше брат му с жена си и с техния наследник. В кухнята беше свекървата, а в антрето на разгъваемо легло - свекъра. Той умря пръв. Отвори се антрето. А след това свекървата се разболя от рак на дебелото черво. Нямаше институция където да я настанят за последния стадий от смъртната й мъка. Започва да повръща съдържимото от дебелото черво и да крещи - вонята из цялата къща не разясня. Всички 7 индивида употребяват една баня и тоалетна. Болната жена пищи от болки по този начин, че се чува из целия вход, а двете момченца се събират дружно под едно одеало и издават свои звуци, с цел да заглушат тези на баба си.
Това продължи към 3 месеца. Едното от децата стартира да заеква, другото става двойкаджия и не може да се концентрира в нищо в учебно заведение. И в учебното заведение никой не оказва помощ - това бил фамилен проблем. Познатата съществено обмисля да се самоубие дружно с детето.
В България напълно липсва обществената страна, липсва хуманният метод към хората в неволя и в рецесия, липсва съчувствието към хората, които нямат потребен ход.
Мнозина питат: не са ли ходили околните да ги видят?
А до каква степен им е допустимо да идат? Какво става, в случай че остарелият човек няма близки и самичък се настани на такова място и след това към този момент не може да се измъкне?
Цинично звучат заканите на политици, които се хранят единствено от нея от години, че към този момент няма да позволен нищо неприятно да се случи на " нашите майки и татковци ". Какво ви пречеше, господа и дами от огромната политика да започнете такава акция преди 20 години? А преди 10?
Ние стоим от десетилетия против държавници, които не желаят да се занимават с нищо " нормално ", нищо, което е за " простолюдието ". От десетилетия кметовете на обитаеми места " не знаят ", че нещо сходно се случва на тяхна територия и никой и в никакъв случай не би могъл да им търси отговорност. От най-дребния кмет на село до най-търсения политик на деня - всички желаят велики неща, велики инициативи, велики конференции и велико фукане!
На фотографията: австрийска пенсионерка, която снимах през днешния ден на върха на планина откъдето стартират стремглави скиорски писти. През лятото е място, където и най-немощните могат да намерят прохлада, почивка и развлечение. И не - Австрия няма да стигнем в никакъв случай.
Лияна Панденлиева
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ