Заплатите в Сърбия са ниски, а пенсиите са още по-ниски.

Заплатите в Сърбия са ниски, а пенсиите са още по-ниски. Хората се опасяват от бедността. По-възрастните са изтощени и нямат илюзии, а на улицата излизат младите. Какво пишат интернационалните медии?

За пети следващ ден в Сърбия се организираха митинги против държавното управление и президента Александър Вучич. Този път те минаха относително умерено, оповестява „ Зюддойче Цайтунг “. Медиите напомнят, че

Демонстрациите започнаха като отговор на следващото блокиране на публичния живот, наложено от ръководещите поради пандемията от ковид. След бурната социална реакция и ескалацията на напрежението около митингите президентът Вучич се отхвърли от връщането на рестриктивните мерки.

Заплатите са ниски, а пенсиите - още по-ниски

Безработицата и бедността са по-важни за множеството сърби от демокрацията, написа Аделхайд Вьолфл в коментар за „ Нойе Цюрхер Цайтунг “. С актуалните демонстрации хората изричат недоволството си, че са изгубили работните си места поради пандемията. „ Заплатите са ниски, а пенсиите – още по-ниски “, напомня авторката.

В Сърбия забрани за овакантяване на дома бяха наложени през март, април и май. Гражданите бяха застрашени от съществени санкции. Жители на Димитровград и Пожаревац получиха присъди от по няколко години затвор, тъй като са нарушили самоизолирането. Преди парламентарните избори на 21 юни обаче тонът внезапно се смени. „ Сякаш вирусът се изпари във въздуха “, написа „ Нойе Цюрхер Цайтунг ". Според портала „ Балкан Инсайт ", формалните данни за броя на новозаразените, които управляващите обявяваха тогава, не дават отговор на действителността. Официалната статистика приказва за 95 доказани случая на заболели от Ковид-19.

Последните дни от предизборната акция бяха съпроводени от известия за висок брой жертви, претъпкани лечебни заведения и върнати пациенти. Въпреки това сърбите още веднъж избраха Вучич.

Армията, полицията, олигархията и тайните служби държат властта

Според проучване на „ Уестминстърската фондация за народна власт “, 80% от жителите на Сърбия декларират, че членуват в политическа партия. „ Сръбската прогресивна партия " задмина по брой членове Комунистическата партия под управлението на Тито. Хората избраха Вучич, с цел да запазят работата си, счита Аделхайд Вьолфл.

През 2000 година народът смъкна Милошевич. Армията, полицията, олигархията и тайните служби обаче задържаха властта. Когато реформистки настроеният министър-председател Зоран Джинджич отхвърли повече да се преценява с тях, той заплати с живота си. От 2012 година властническият режим се върна в ръководството. Едната част от опозицията през днешния ден е крайнодясна, другата – в демократичния и левия набор, е раздробена и неспособна да реагира.

По-възрастните се отхвърлиха от борбата за народна власт в Сърбия

Ниските приходи и загубата на работни места изкараха хората на улицата. 59% от сърбите декларират, че в страната няма политици, на които може да се има вяра. Една дребна каста от образовани хора в огромните градове не са част от тази властническа система. На улицата излизат младите, които към момента имат сила и целия живот пред себе си. Техните родители от дълго време са изтощени. Те от дълго време са абдикирали от борбата за демократизация, която водеха през 2000 година. В Белград живеят в балон, който не им разрешава да се допрян до хората в дребните обитаеми места, където гласоподават за Вучич. Изглежда, че този път недоволството в Сърбия няма да се увенчае в триумф, заключва Аделхайд Вьолфл.