Нерадостна прогноза за трудовите възнаграждения у нас през 2026 г.
Заплатите в България ще продължат да се покачват, само че със доста по-бавен ритъм през идващите години, демонстрира есенната икономическа прогноза на Европейската комисия. След мощните нараствания през 2024 и първата половина на 2025 година и догонване на европейските равнища, упованията са доходният растеж да се охлади, защото икономическият напредък и потреблението ще се забавят. Пазарът на труда остава постоянен, само че икономическата картина сочи еволюционен преход към умерена динамичност, в която стопанската система към този момент не може да поддържа остарялото движение на покачванията.
Догонване и изстудяване в едно
Номиналните и действителните заплати в България набъбнаха доста през 2024 година и първата половина на 2025 година, движени от корекции поради високата инфлация в последните години, обособени обилни нараствания в браншове като сигурност, защита и обучение, както и от развой на догонване на междинните европейски приходи. Въпреки това Еврокомисията чака растежът на възнагражденията да се забави, защото бизнесът се стреми да резервира своята конкурентоспособност, до момента в който общественият бранш ще бъде стеснен от наличните фискални благоприятни условия.
Растежът на заетостта в последните години демонстрира, че фирмите интензивно търсят служащи, в това число от трети страни, изключително в нискоквалифицираните сегменти. Това разширение на трудовите запаси понижава натиска за бъдещи покачвания на заплатите, защото работодателите получават по-голям достъп до фрагменти. Анализаторите показват и друго предизвикателство — в редица браншове растежът на разноските за труд изпреварва този на продуктивността, което значи, че стопанската система към този момент усеща границата на устойчивото догонване.
Пазарът на труда обаче остава постоянен и даже по-силен от предстоящото по-рано тази година. Безработицата е на равнище 4,2% през 2024 година, а през 2025 година се чака спад до 3,5%. След това прогнозата е за умерено повишаване до 3,7% през 2026 година и 3,8% през 2027 година Но даже и по този начин индикаторите остават по-ниски по отношение на пролетните прогнози, съгласно които безработицата трябваше да бъде по-висока. Това значи, че стопанската система продължава да основава работни места, въпреки към този момент не с темповете, които подхранваха мощния растеж на заплатите.
Инфлацията - умерена, само че с възможност за ускорение
По данни на Европейска комисия инфлацията в България е била 2,6% през 2024 година През 2025 година се чака повишаването по хармонизирания показател на потребителските цени да доближи 3,5%, откакто се възстановят общоприетите ставки на Данък добавена стойност върху хляба и ресторантьорските услуги, набъбнат акцизите върху тютюневите произведения и се покачат контролираните цени на газ, отопление и електрическа енергия. Нарастването на цените на храните се дължи и на по-високите цени при вноса.
През 2026 година инфлацията би трябвало да се забави до 2,9%, само че все пак цените на услугите и храните ще останат нараснали, защото те към момента ще отразяват резултатите от растежа на заплатите през 2024-2025 година Същевременно енергийният съставен елемент се чака да се стабилизира. През 2027 година прогнозата на Европейска комисия е инфлацията още веднъж да форсира движение до 3,7%, най-вече поради възходящите енергийни разноски по отношение на въвеждането на системата за търговия с излъчвания ETS2, в случай че използването ѝ не бъде отсрочено.
Икономически напредък - от мощен старт към по-умерени години
Брутният вътрешен артикул на България през 2024 година се чака да нарасне с 3%, до момента в който в пролетната прогноза на Европейска комисия беше заложен напредък от 2%. За 2025 година Комисията планува растеж от 2,7%, а през 2027 година – закъснение до 2,1%. През актуалната година стопанската система се движи главно от частното и общественото ползване.
Инвестициите бележат ускорение през първата половина на 2025 година с помощта на увеличеното асимилиране на средства по Механизма за възобновяване и резистентност. Във втората половина на 2025 година обаче се чака потреблението и вложенията да се забавят заради по-ниски от плануваните държавни доходи и по-слаб принос на обществения бранш към растежа.
През 2026 и 2027 година растежът на частното ползване ще се успокоява редом с по-бавния напредък на заплатите и обществените прехвърляния. Частните вложения обаче ще продължат да поддържат стопанската система, защото бизнес доверието ще се покачва с приемането на еврото и ускореното осъществяване на европейски планове, което се чака да продължи и през 2027 година
Бюджет и дълг - напън от сигурността и обществените разноски
През 2025 година дефицитът се чака да остане на равнище 3% от Брутният вътрешен продукт. Той отразява както автоматизираното, по този начин и целенасоченото повишение на обществените разноски и заплатите в обществения бранш, изключително във вътрешната сигурност и защитата. Въпреки напъните за възстановяване на събираемостта на приходите, растежът на разноските ще продължи да изпреварва този на приходите.
През 2026 година този напън ще отслабне заради закъснение в разноските за заплати и пенсии и по-ниски финансови разноски за защита, което ще докара до понижаване на недостига до 2,7%. Но през 2027 година нова вълна от огромни доставки на отбранително съоръжение, оценена на 1,2% от Брутният вътрешен продукт, ще изтласка недостига до 4,3%, в случай че няма компенсиращи ограничения.
Съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт ще се увеличи от 23,8% през 2024 година до 28,5% през 2025 година, ще нарасне до 30,6% през 2026 година и ще доближи 32,6% през 2027 година Според разбора на Европейска комисия внезапният скок през 2025 година се дължи на интервенции по рефинансиране на дълга и финансови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развиване. Комисията предизвестява, че в случай че тези инжекции бъдат статистически прекласифицирани като увеличаващи недостига и в случай че непрекъснатите покачвания на заплатите и пенсиите не бъдат обезщетени с по-високи доходи, бюджетният баланс може да се утежни повече от предстоящото.
Догонване и изстудяване в едно
Номиналните и действителните заплати в България набъбнаха доста през 2024 година и първата половина на 2025 година, движени от корекции поради високата инфлация в последните години, обособени обилни нараствания в браншове като сигурност, защита и обучение, както и от развой на догонване на междинните европейски приходи. Въпреки това Еврокомисията чака растежът на възнагражденията да се забави, защото бизнесът се стреми да резервира своята конкурентоспособност, до момента в който общественият бранш ще бъде стеснен от наличните фискални благоприятни условия.
Растежът на заетостта в последните години демонстрира, че фирмите интензивно търсят служащи, в това число от трети страни, изключително в нискоквалифицираните сегменти. Това разширение на трудовите запаси понижава натиска за бъдещи покачвания на заплатите, защото работодателите получават по-голям достъп до фрагменти. Анализаторите показват и друго предизвикателство — в редица браншове растежът на разноските за труд изпреварва този на продуктивността, което значи, че стопанската система към този момент усеща границата на устойчивото догонване.
Пазарът на труда обаче остава постоянен и даже по-силен от предстоящото по-рано тази година. Безработицата е на равнище 4,2% през 2024 година, а през 2025 година се чака спад до 3,5%. След това прогнозата е за умерено повишаване до 3,7% през 2026 година и 3,8% през 2027 година Но даже и по този начин индикаторите остават по-ниски по отношение на пролетните прогнози, съгласно които безработицата трябваше да бъде по-висока. Това значи, че стопанската система продължава да основава работни места, въпреки към този момент не с темповете, които подхранваха мощния растеж на заплатите.
Инфлацията - умерена, само че с възможност за ускорение
По данни на Европейска комисия инфлацията в България е била 2,6% през 2024 година През 2025 година се чака повишаването по хармонизирания показател на потребителските цени да доближи 3,5%, откакто се възстановят общоприетите ставки на Данък добавена стойност върху хляба и ресторантьорските услуги, набъбнат акцизите върху тютюневите произведения и се покачат контролираните цени на газ, отопление и електрическа енергия. Нарастването на цените на храните се дължи и на по-високите цени при вноса.
През 2026 година инфлацията би трябвало да се забави до 2,9%, само че все пак цените на услугите и храните ще останат нараснали, защото те към момента ще отразяват резултатите от растежа на заплатите през 2024-2025 година Същевременно енергийният съставен елемент се чака да се стабилизира. През 2027 година прогнозата на Европейска комисия е инфлацията още веднъж да форсира движение до 3,7%, най-вече поради възходящите енергийни разноски по отношение на въвеждането на системата за търговия с излъчвания ETS2, в случай че използването ѝ не бъде отсрочено.
Икономически напредък - от мощен старт към по-умерени години
Брутният вътрешен артикул на България през 2024 година се чака да нарасне с 3%, до момента в който в пролетната прогноза на Европейска комисия беше заложен напредък от 2%. За 2025 година Комисията планува растеж от 2,7%, а през 2027 година – закъснение до 2,1%. През актуалната година стопанската система се движи главно от частното и общественото ползване.
Инвестициите бележат ускорение през първата половина на 2025 година с помощта на увеличеното асимилиране на средства по Механизма за възобновяване и резистентност. Във втората половина на 2025 година обаче се чака потреблението и вложенията да се забавят заради по-ниски от плануваните държавни доходи и по-слаб принос на обществения бранш към растежа.
През 2026 и 2027 година растежът на частното ползване ще се успокоява редом с по-бавния напредък на заплатите и обществените прехвърляния. Частните вложения обаче ще продължат да поддържат стопанската система, защото бизнес доверието ще се покачва с приемането на еврото и ускореното осъществяване на европейски планове, което се чака да продължи и през 2027 година
Бюджет и дълг - напън от сигурността и обществените разноски
През 2025 година дефицитът се чака да остане на равнище 3% от Брутният вътрешен продукт. Той отразява както автоматизираното, по този начин и целенасоченото повишение на обществените разноски и заплатите в обществения бранш, изключително във вътрешната сигурност и защитата. Въпреки напъните за възстановяване на събираемостта на приходите, растежът на разноските ще продължи да изпреварва този на приходите.
През 2026 година този напън ще отслабне заради закъснение в разноските за заплати и пенсии и по-ниски финансови разноски за защита, което ще докара до понижаване на недостига до 2,7%. Но през 2027 година нова вълна от огромни доставки на отбранително съоръжение, оценена на 1,2% от Брутният вътрешен продукт, ще изтласка недостига до 4,3%, в случай че няма компенсиращи ограничения.
Съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт ще се увеличи от 23,8% през 2024 година до 28,5% през 2025 година, ще нарасне до 30,6% през 2026 година и ще доближи 32,6% през 2027 година Според разбора на Европейска комисия внезапният скок през 2025 година се дължи на интервенции по рефинансиране на дълга и финансови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развиване. Комисията предизвестява, че в случай че тези инжекции бъдат статистически прекласифицирани като увеличаващи недостига и в случай че непрекъснатите покачвания на заплатите и пенсиите не бъдат обезщетени с по-високи доходи, бюджетният баланс може да се утежни повече от предстоящото.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ