Минималната работна заплата от 1077 лева е под риск? КНСБ са готови да влязат в съда
Заплатите в България не престават да порастват с двуцифрени цифри като проценти. Частният бранш през това тримесечие на годишна база пораства изпреварващо по отношение на бюджетния. През предходната година в публичния растежът беше малко по-голям, само че през 2021 и 2022 година частният бранш растеше очевидно повече, компенсирайки инфлацията по-бързо от публичния. Това разяснява през днешния ден в ефира на „ Българска национална телевизия “ президентът на КНСБ Пламен Димитров .
Над 14% е растежът в частния бранш , до момента в който в публичния е под 12 на 100, сподели Димитров и посочи: „ Бизнесът води нещата, а не някой различен, т.е. няма административни ограничения и ще продължава да води пазара, тъй като той е мощно липсващ и това е повода непрекъснато да се твърди, че повдигането на приходите няма опция. “
Той уточни, че към 35-36% от хората получават размера на заплатата за прехрана, изчислявана от КНСБ на всяко тримесечие. Според Димитров разликата в заплатите в другите области е поради подвижността , която в София и по-големите градове е по-голяма. Президентът на КНСБ още веднъж уточни, че в 4-5 области в страната има картел сред работодатели , които подтискат приходите на хората.
„ Става дума за небогати региони – в Родопите, Североизточна България и други Има договореност при бизнеса на локално равнище да дават ниски заплати “ , посочи Димитров.
Той разяснява, че предизборното политическо наддаване дава своето отражение.
„ Сега това въздейства трагично върху разходната част на бюджета. Числата, които влязоха в някои закони, не са по искане на синдикатите. Това рефлектира върху милиардни разноски, които всички виждаме. Тези, които ги гласоподаваха най-много, в този момент питат какви са тези цифри, които ги дава финансовият министър. Сега сега би трябвало някой различен – с магическа пръчка – да реши уравнението, което политиците забъркаха – същите, които са в Народното събрание. Това е тяхната отговорност, би трябвало да разгласят кое е рационалното. Смятам, че нашата позиция е най-разумна – десетина % растеж за хоризонтална политика по приходите. Това би трябвало да направи България, с цел да догонва и да конвергира “ , изясни Пламен Димитров.
Според него това е политика , която би трябвало да бъде устойчива . Той добави още: „ Не да си крадем фрагментите, а да вървим напред гладко с темповете, с които можем. Пазарът го потвърждава, че можем и би трябвало да пораства приходът. Минималната заплата би трябвало да се доближава до заплатата за прехрана. “
По мотив на решението на АИКБ да нападна в съда оферти размер от 1077 лв. МРЗ от идната година Димитров съобщи: „ Ние сме подготвени да влезем в съда също като страна по това дело. “
„ МРЗ в размер от 1077 лв. не би трябвало да е под риск, защото е призната въз основата на настоящо законодателство. В България главният закон на труда – Кодексът на труда, не споделя по какъв начин се образува трудовото заплащане и по какъв начин се договаря тв предприятието на бранш отрасъл. Има го в подзаконови актове, които нормално бизнесът не чете въобще. Ако е застрашен размерът на МРЗ за следващата година, ще бъде застрашен общественият мир, без да пресилвам “, акцентира още президентът на КНСБ.
Отминали ли са краткотрайната на сивия бранш в туризма?
