Блокирани са делата, воденени в България за обезщетение заради теча на лични данни от НАП
Запитване на Върховния административен съд (ВАС) до Съда на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург блокира всички каузи, воденени в България, за компенсации поради изтеклите от . Те ще може да продължат, откакто се произнесат европейските съдии, осведоми. В момента във Върховен административен съд, който е втора и последна инстанция по тези проблеми, висят над 100 процеса по Закона за отговорността на страната. Решенията на първата инстанция по тях са разнообразни - някои искове са отхвърлени, други са почетени напълно или отчасти. Обезщетенията са разнообразни - 200, 300, 940 лв..
Върховен административен съд сезира съда на Европейски Съюз, откакто до него стига делото на С.С. Тя апелира пред висшите съдии отхвърли на Административния съд в София (АССГ) да й присъди обезщетение за вреди поради изтеклите й персонални данни. Жената упорства да получи 1000 лв. поради бездействието на Национална агенция за приходите. Първата инстанция приема, че неразрешеният достъп до базата данни на Национална агенция за приходите е осъществен посредством хакерска офанзива, за която следствието още не е завършило.
![Окончателно: Осъдиха Национална агенция за приходите за теча на персонални данни през 2019 година]( "Окончателно: Осъдиха Национална агенция за приходите за теча на персонални данни през 2019 година")
Окончателно: Осъдиха Национална агенция за приходите за теча на персонални данни през 2019 година
Осъдиха Национална агенция за приходите за теча на персонални данни след хакерската офанзива от лятото на 2019 година Приходната организация би трябвало да заплати 500 лв. обезщетение з...
Според АССГ приходната организация не може да обезпечи такава отбрана въз основата си данни, че да не може да бъде пробита по никакъв метод , от никого и с никакви средства. Ищцата С.С. е трябвало да уточни какви механически дейности е следвало да извърши Национална агенция за приходите, само че не го е направила, или го е направила неприятно, тъй че е настъпил или е допринесено за настъпване на пробива. Първата инстанция счита също, че има доказателства, че Национална агенция за приходите не е бездействала. А С.С. не е претърпяла неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Преживеният прочувствен дискомфорт, който провокира новината за неоторизиран достъп до осведомителните масиви на Национална агенция за приходите, е естествен, само че не съставлява действително настъпила щета по смисъла на закона, изяснява съдът. Освен това дамата не е показала интерес какви тъкмо нейни персонални данни са изтекли, т.е. не е била в мощен прочувствен стрес. И общественото обявяване на хакерската офанзива не се е отразило върху живота на С.С. - самочувствие, самокритика, работа, връзки с близки хора, здравословно положение.
Питането на Върховен административен съд до Люксембург е в пет точки. Те се въртят към това дали e нарушен Регламентът за отбрана на персоналните данни (GDPR), в случай че разкриването им не е станало от чиновник на админа , т.е. Национална агенция за приходите. Това задоволително ли е да се одобри, че не са положени съответни грижи за персоналните данни, пита Върховен административен съд. И още: GDPR може ли да се пояснява, че приключването на персонални данни, в тази ситуация посредством хакерска офанзива, от лица, които не са чиновници в Национална агенция за приходите, е събитие, за което организацията по никакъв метод не е виновна? Трябва ли да е настъпила друга щета за хората с изтеклите данни с изключение на терзанието им, с цел да имат право те да получат обезщетение, пита още Върховен административен съд.
По делата, по които Върховен административен съд до момента е отсъждал в интерес на хората с изтекли персонални данни, магистратите одобряват, че Национална агенция за приходите е бездействала, не е изпълнила отговорностите си по Регламента за отбрана на персоналните данни и не е потвърдил, че е въвел подобаващи механически ограничения, които би трябвало да обезпечат уместно равнище на сигурност. Прието е, че действието на лицето, проникнало в осведомителната система на Национална агенция за приходите, не освобождава организацията от отговорност за вреди, защото не е показала доказателства, че е взела ограничения за сигурността на информацията. Затова и изпитаните от жителите терзания, боязън и неустановеност са в причинна връзка с държанието на Национална агенция за приходите.
Върховен административен съд сезира съда на Европейски Съюз, откакто до него стига делото на С.С. Тя апелира пред висшите съдии отхвърли на Административния съд в София (АССГ) да й присъди обезщетение за вреди поради изтеклите й персонални данни. Жената упорства да получи 1000 лв. поради бездействието на Национална агенция за приходите. Първата инстанция приема, че неразрешеният достъп до базата данни на Национална агенция за приходите е осъществен посредством хакерска офанзива, за която следствието още не е завършило.
Осъдиха Национална агенция за приходите за теча на персонални данни след хакерската офанзива от лятото на 2019 година Приходната организация би трябвало да заплати 500 лв. обезщетение з...
Според АССГ приходната организация не може да обезпечи такава отбрана въз основата си данни, че да не може да бъде пробита по никакъв метод , от никого и с никакви средства. Ищцата С.С. е трябвало да уточни какви механически дейности е следвало да извърши Национална агенция за приходите, само че не го е направила, или го е направила неприятно, тъй че е настъпил или е допринесено за настъпване на пробива. Първата инстанция счита също, че има доказателства, че Национална агенция за приходите не е бездействала. А С.С. не е претърпяла неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Преживеният прочувствен дискомфорт, който провокира новината за неоторизиран достъп до осведомителните масиви на Национална агенция за приходите, е естествен, само че не съставлява действително настъпила щета по смисъла на закона, изяснява съдът. Освен това дамата не е показала интерес какви тъкмо нейни персонални данни са изтекли, т.е. не е била в мощен прочувствен стрес. И общественото обявяване на хакерската офанзива не се е отразило върху живота на С.С. - самочувствие, самокритика, работа, връзки с близки хора, здравословно положение.
Питането на Върховен административен съд до Люксембург е в пет точки. Те се въртят към това дали e нарушен Регламентът за отбрана на персоналните данни (GDPR), в случай че разкриването им не е станало от чиновник на админа , т.е. Национална агенция за приходите. Това задоволително ли е да се одобри, че не са положени съответни грижи за персоналните данни, пита Върховен административен съд. И още: GDPR може ли да се пояснява, че приключването на персонални данни, в тази ситуация посредством хакерска офанзива, от лица, които не са чиновници в Национална агенция за приходите, е събитие, за което организацията по никакъв метод не е виновна? Трябва ли да е настъпила друга щета за хората с изтеклите данни с изключение на терзанието им, с цел да имат право те да получат обезщетение, пита още Върховен административен съд.
По делата, по които Върховен административен съд до момента е отсъждал в интерес на хората с изтекли персонални данни, магистратите одобряват, че Национална агенция за приходите е бездействала, не е изпълнила отговорностите си по Регламента за отбрана на персоналните данни и не е потвърдил, че е въвел подобаващи механически ограничения, които би трябвало да обезпечат уместно равнище на сигурност. Прието е, че действието на лицето, проникнало в осведомителната система на Национална агенция за приходите, не освобождава организацията от отговорност за вреди, защото не е показала доказателства, че е взела ограничения за сигурността на информацията. Затова и изпитаните от жителите терзания, боязън и неустановеност са в причинна връзка с държанието на Национална агенция за приходите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ