Хеширане и криптиране: каква е разликата?
Запазвате пароли в браузъра си, плащате за покупки онлайн и изпращате работни документи посредством месинджъри, само че какво трансформира елементарния текст в набор от неразбираеми знаци, които не могат да бъдат прочетени от хакерите? За това са виновни два разнообразни, само че еднообразно значими криптографски процеса – хеширането и криптирането. На пръв взор те си наподобяват: данните се „ превеждат “ в нереален набор от знаци. Задачите и действието им обаче са разнообразни. Нека ги разнищим в детайли, с цел да не използваме инцидентно чук вместо отвертка.
Хеширане – необратим развой
Същност на процеса
Хеширането е необратимо превръщане на данни с случайна дължина в стилен „ пръстов отпечатък “ с закрепен размер. Алгоритъмът, който прави тази магия се назовава хеш функционалност: той слага случаен набор от знаци в строга таблица и връща неповторим автограф. Невъзможно е да се върне истинският текст, даже в случай че се познава логаритъмът.
Основни цели
Проверка на целостта. Изтеглете даден файл, изчислете хеша му и го сравнете с референтен файл – и най-малката замяна ще бъде разкрита незабавно. Удостоверяване на достоверността без откриване на тайната. Системата не съхранява паролата, а нейния хеш. При влизане в системата се пресмята нов хеш и се съпоставя със съхранения хеш, което лишава нападателя от опцията да открадне паролата в чистия ѝ тип. Сигурност на блокчейн. На всеки блок се присвоява хеш от предходния блок. Ако измененията един от тях, ще би трябвало да преизчислите цялата верига, което е съвсем нереалистично.Собствени ограничавания
Необратимостта отстрани опцията за назад декриптиране на данните. Ето за какво хеширането не е уместно, в случай че би трябвало да се възвърне истинският текст. За пароли то към момента се употребява, само че наложително се добавя „ сол “ и устойчиви функционалности като bcrypt или Argon2. Освен това остарелите логаритми като MD5 или SHA-1 са уязвими на исблъсъци – обстановки, при които два разнообразни входа дават еднакъв отпечатък.
Криптиране – обратим развой
Криптирането (наричано още кодиране или шифриране) е обратим развой, който трансформира открития текст в шифров текст и назад, като употребява ключ. Само лицето, което има ключа, може да прочете данните. Алгоритъм (напр. AES или ChaCha20) разбърква битовете на изходния текст. Уникален за всяка сесия ключ дефинира метода на безредие. Колкото по-дълъг е ключът, толкоз по-трудно е да се претърсят всички разновидности и да се декриптират данните принудително.
Симетричното криптиране употребява еднакъв ключ за криптиране и декриптиране – образец за това е AES. Асиметричното криптиране или криптирането с обществен ключ разделя ключовете на обществени и частни: това, което е криптирано с обществения ключ, може да бъде разкрито единствено с частния ключ и назад. HTTPS документите работят по този метод. Хибридното криптиране съчетава двата метода, с цел да комбинира скоростта и удобството на обмена на ключове.
Къде се среща?
Катинарчето в адресната лента на браузъра ви е резултат от протокола HTTPS, който криптира връзката сред вас и уеб страницата. VPN услугите построяват криптиран тунел за целия трафик. Резервни копия в облачни услуги, чат стаи с криптиране от край до край, криптирани архиви – на всички места работи еднакъв принцип: невероятно е да се прочетат данните без ключа.
Основни разлики
Как да разберете какво ви е належащо
Целта. Трябва да скриете наличието на даден файл? Нуждаете се от дискретност – изберете криптиране. Искате да сте сигурни, че никой не е подправил файла? Тогава ви би трябвало хеш. Жизненият цикъл на данните. Ако би трябвало да прочетете информацията още веднъж, хеширането не е уместно: то е необратимо. Само криптирането е уместно за възобновяване. Оценката на риска. За уеб трафика HTTPS с 256-битов ключ е приет за стандарт. Тайните в границите на корпоративната мрежа постоянно се пазят по комплициран метод: криптират се по време на предаването и се хешират по време на съхранението. Регулаторните условия. PCI DSS задължава да се хешират паролите и да се криптират номерата на картите, а GDPR изисква да се пазят персоналните данни по време на предаване. Петият щрих е логаритъм „ за напредък “. Всичко, което е по-слабо от SHA-256 или AES-128 през 2025 година, към този момент се смята за остаряло и няма да издържи на актуалните офанзиви.Допълнителни обстоятелства, които е по-добре да се знаят
Когато хеширате пароли, постоянно използвайте „ сол “ – неповторим низ за всеки консуматор, а от време на време и „ пипер “ – споделена загадка за цялата база данни. Алгоритмите остаряват: това, което през 90-те години се е считало за непревземаемо, в този момент се разрушава за часове. Квантовите компютри са на хоризонта – те заплашват RSA и ECC, по тази причина се тестват постквантови претенденти (Kyber, Dilithium). С
И най-после, съвсем всички модерни протоколи работят по хибридна скица: ключовете се обменят асиметрично, а данните се криптират симетрично за по-голяма експедитивност.
Заключение
Хеширането и криптирането са разнообразни принадлежности от една и съща работилница. Ако ги объркате, рискувате или да загубите данните си вечно, или да ги оставите незащитени. Хешът „ запечатва “ информацията, като я трансформира в дигитален пръстов отпечатък, до момента в който шифърът скрива наличието, до момента в който ключът не бъде наличен. Дръжте значимите файлове криптирани, проверявайте изтеглянията посредством хешове и цифровите ви секрети ще останат в сигурност.
