Европарламентът предупреди за рисковете от запазването на тоталитарни паметници
Запазването в публичните пространства в някои страни членки на монументи и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите обстоятелства за последствията от Втората международна война и за разпространяването на тоталитарните политически системи. Това се показва в призната предходната седмица резолюция на Европейския парламент. Сред вносителите й са българските евродепутати Александър Йорданов (СДС/Европейска национална партия) и Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП).
В резолюцията за " европейската историческа памет за бъдещето на Европа " се приканват страните членки към ясна и учредена на правила оценка на закононарушенията и актовете на експанзия, осъществени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим.
Осъждат се всички прояви и пропагандата на тоталитарни идеологии в Европейски Съюз, като нацизма и сталинизма, както и историческия ревизионизъм и възхваляването на нацистки колаборационисти в някои страни членки на Европейски Съюз.
Европарламентът показва дълбока угриженост за възходящото приемане на радикални идеологии и връщането към фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на непоносимост в Европейски Съюз и е смутен от докладваните данни в някои страни за секрети съдействия сред политически водачи, партии и правоприлагащи органи и радикални, расистки и ксенофобски придвижвания от разнообразни политически деноминации.
Евродепутатите приканват всички страни членки да отбележат 23 август като Европейски ден за удостояване на паметта на жертвите на тоталитарните режими на ниво Европейски Съюз и на национално равнище, както и да покачат осведомеността на младото потомство по тези въпроси, като включат историята и анализът на последствията от тоталитарните режими в образователните стратегии и учебниците на всички учебни заведения в Европейски Съюз.
Призовават страните членки да поддържат документирането на тежкото минало на Европа, да вземем за пример посредством превода на производствата от Нюрнбергския развой на всички езици на Европейски Съюз.
В резолюцията се акцентира, че в подтекста на своето присъединение към Европейски Съюз и НАТО страните от Източна и Централна Европа освен се завърнаха в европейското семейство на свободните демократични страни, само че също по този начин демонстрираха триумф, благодарение на Европейски Съюз, при използването на промени и постигането на социално-икономическо развиване. При все това акцентира, че тази опция следва да остане отворена и за други европейски страни.
Потвърждава се, че Русия продължава да бъде най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм и че нейното развиване в посока към демократична страна ще бъде възпрепятствано до момента в който държавното управление, политическият хайлайф и политическата агитация не престават да оневиняват комунистическите закононарушения и да възхваляват руския тоталитарен режим. Ето за какво се приканва съветското общество да одобри осъзнаването на трагичното си минало.
Изразява се дълбока угриженост по отношение на " напъните на актуалното съветско държавно управление да изкриви историческите обстоятелства и да оневини закононарушенията, осъществени от руския тоталитарен режим ". Европарламентът ги счита " за рисков детайл от осведомителната война, водена против демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни, и заради това приканва Комисията уверено да противодейства на тези старания ".
Евродепутатите показват безпокойството си по отношение на обстоятелството, че знаците на тоталитарните режими не престават да бъдат употребявани на публични места и за търговски цели, като напомнят, че редица европейски страни са забранили потреблението както на нацистки, по този начин и на комунистически знаци.
Европарламентът приканва също така 25 май (годишнината от изтезанието на героя от Аушвиц ротмистър Витолд Пилецки) да се разгласи за Международен ден на героите в битката против тоталитаризма.
Резолюцията е призната с 535 гласа " за ", 66 " срещу " и 52 " въздържал се ".
В резолюцията за " европейската историческа памет за бъдещето на Европа " се приканват страните членки към ясна и учредена на правила оценка на закононарушенията и актовете на експанзия, осъществени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим.
Осъждат се всички прояви и пропагандата на тоталитарни идеологии в Европейски Съюз, като нацизма и сталинизма, както и историческия ревизионизъм и възхваляването на нацистки колаборационисти в някои страни членки на Европейски Съюз.
Европарламентът показва дълбока угриженост за възходящото приемане на радикални идеологии и връщането към фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на непоносимост в Европейски Съюз и е смутен от докладваните данни в някои страни за секрети съдействия сред политически водачи, партии и правоприлагащи органи и радикални, расистки и ксенофобски придвижвания от разнообразни политически деноминации.
Евродепутатите приканват всички страни членки да отбележат 23 август като Европейски ден за удостояване на паметта на жертвите на тоталитарните режими на ниво Европейски Съюз и на национално равнище, както и да покачат осведомеността на младото потомство по тези въпроси, като включат историята и анализът на последствията от тоталитарните режими в образователните стратегии и учебниците на всички учебни заведения в Европейски Съюз.
Призовават страните членки да поддържат документирането на тежкото минало на Европа, да вземем за пример посредством превода на производствата от Нюрнбергския развой на всички езици на Европейски Съюз.
В резолюцията се акцентира, че в подтекста на своето присъединение към Европейски Съюз и НАТО страните от Източна и Централна Европа освен се завърнаха в европейското семейство на свободните демократични страни, само че също по този начин демонстрираха триумф, благодарение на Европейски Съюз, при използването на промени и постигането на социално-икономическо развиване. При все това акцентира, че тази опция следва да остане отворена и за други европейски страни.
Потвърждава се, че Русия продължава да бъде най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм и че нейното развиване в посока към демократична страна ще бъде възпрепятствано до момента в който държавното управление, политическият хайлайф и политическата агитация не престават да оневиняват комунистическите закононарушения и да възхваляват руския тоталитарен режим. Ето за какво се приканва съветското общество да одобри осъзнаването на трагичното си минало.
Изразява се дълбока угриженост по отношение на " напъните на актуалното съветско държавно управление да изкриви историческите обстоятелства и да оневини закононарушенията, осъществени от руския тоталитарен режим ". Европарламентът ги счита " за рисков детайл от осведомителната война, водена против демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни, и заради това приканва Комисията уверено да противодейства на тези старания ".
Евродепутатите показват безпокойството си по отношение на обстоятелството, че знаците на тоталитарните режими не престават да бъдат употребявани на публични места и за търговски цели, като напомнят, че редица европейски страни са забранили потреблението както на нацистки, по този начин и на комунистически знаци.
Европарламентът приканва също така 25 май (годишнината от изтезанието на героя от Аушвиц ротмистър Витолд Пилецки) да се разгласи за Международен ден на героите в битката против тоталитаризма.
Резолюцията е призната с 535 гласа " за ", 66 " срещу " и 52 " въздържал се ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ