Кирил Буданов, началник на ГУР: Удържането на Бахмут ни дава възможност за за сдържане на руснаците
Запасите от артилерийски снаряди в Русия са спаднали до 30%, остатъците от ракети са съвсем изчерпани, а оптималното съветско произвеждане е към 40 крилати ракети на месец. Всичко това принуди Москва да се откаже от амбициозните проекти за завладяване на Киев и да пренасочи напъните си към опит за окупиране на цялата Луганска и Донецка области.
За това, обобщавайки резултатите от годината на огромната война в Украйна, сподели в изявление за Forbes ръководителят на Главното ръководство на разузнаването (ГУР) на Минестерството на защитата (МО) на Украйна Кирил Буданов
37-годишният Кирил Буданов е един от най-медийните военни в Украйна, дал е десетки изявленията за украински и интернационалните медии. Разузнавачът е безапелационен в отговорите си: Русия е съвсем изтощена, Украйна скоро ще завоюва.
Подобни прогнози звучат като успокоително за изтощените от войната украинци, само че имат наклонност се сбъдват. Буданов беше един от дребното публични лица, които предизвестиха за нахлуването на Русия в 5 часа сутринта на 24 февруари. Той предвижда първите победи на украинските бранители при деокупацията на Харков и Херсон.
Думите на Буданов, който стана началник на ГУР на 34-годишна възраст, имат тежест за президента.
Източници на " Форбс " от " Банкова " настояват, че основният шпионин е един от дребното в страната, който има директен достъп до Зеленски.
Буданов се среща с публицисти от " Форбс " в полутъмния си офис. По стените има фотоси. Те са задачата на ГУР, която изтегля хората от Афганистан по време на рухването на Кабул през 2021 година, и бранителите на " Азовстал " по време на оглушителното обграждане от руснаците. Зад Буданов към този момент я няма картата на Русия, разграничена на части. Тя лежи сгъната на масата. " Сега я режем ", майтапи се шефът на ГУР.
В изявление за " Форбс " той сподели дали човек би трябвало да се опасява от атака против Киев, от кое място ГУР получава информация и какъв брой дълго Украйна е подготвена да задържи Бахмут.
Руска атака и готовност
- Сега има съветска атака по съвсем целия източен фронт. Това ли е огромната атака, за която се приказва доста през последните два месеца, или би трябвало да чакаме нещо друго от Русия през март?
- Голямата атака на Русия, която те си сложиха за цел, към този момент е в ход. Но тя трае толкоз дълго, че даже не всички я виждат – това е качеството на тази атака. Те имат стратегическа задача - да стигнат до административните граници на Донецка и Луганска области до 31 март.
- Смятате ли, че това е максимумът, който могат да анонсират? Анонсите нормално са по-амбициозни от действителните благоприятни условия.
- Не мисля, знам. За това мечтаят, няма да могат да го създадат.
- Западните медии интензивно пишеха за обстоятелството, че всеобщата готовност ще стартира в Русия в края на януари или началото на февруари. Те предвидиха числа до 500 000 души. Сега не наподобява, че е почнала.
- И кой ви сподели, че не е? Скрита е.
- Възможно ли е скрито да се наберат толкоз доста хора?
- В страна, в която популацията е повече от 100 милиона, какъв е казусът с набирането на 500 000.
- Какво знаем в този момент за мобилизацията в Русия, тъй като числата варират?
- По време на първата открита вълна на готовност те набраха малко над 316 000. Въпросът тук е: в случай че всичко в Русия е наред и те са призовали още 316 000, тогава за какво да не престават да активизират? Така че, не всичко е наред. Това ще ни докара до един елементарен извод: какъв брой загуби има Руската федерация? Тази цифра е заоблачна.
- От тези 316 000, какъв брой към този момент са директно на фронта?
- Повече от 90% са изпратени незабавно. Никой не ги е обучавал – незабавно на фронта.
- Няма ли конвенционален запас?
- Малък % отиде за образуването на нови подразделения, само че по-голямата част отиде за възобновяване на засегнатите подразделения, всички те са на фронта.
- Има съмнение, че би трябвало да се вгледаме доста деликатно в новините за мобилизацията. Ако Русия успее да вербува 300 000 или 500 000 души, тогава фронтовата линия ще стане прекомерно къса за толкоз доста хора на тяхна страна, а по-късно може да се чака атака към Киев. Какво мислите за това?
- Това е съмнителна логичност, не споделям това мнение. Атаката в една или друга посока по никакъв метод не е лимитирана от броя на хората, които желаете или можете да разположите някъде.
- Но това усилва опциите на Русия.
- Води се открита война. Чудно ли е, че има такава опция? Освен опция, има и действителност. Реалността е, че те имат за цел да доближат административните граници на Донецка и Луганска области до 31 март. Можете да усетите разликата: да превземете Киев за три дни и да стигнете в миналото до някои граници.
- Има схващане какъв брой могат да призоват не във връзка с броя на хората, а на какъв брой могат да дадат автомати, бронирани машини, танкове?
- Автоматите ще стигнат за всякакво количество, бронираните машини не стигат и в този момент, само че това въобще не ги тормози. Сега има доста подразделения, образувани от нулата. Те отиват без техника, на " Урал " и " Камаз ". Те към този момент нямат в щата си БМП или БТР. Цялата техника се снема от дълготрайно предпазване, те към този момент са свалили повече от 60%, остават към 35%, които могат бързо да бъдат възобновени. Производството е единично, и не покрива потребностите.
- Какво ще кажете за изказването на Медведев за 800 танка годишно?
- 800 танка годишно те не могат да произведат освен във военно време, а в най-хубавите години.
- За Бахмут
- Не за пръв път в задгранични медии излизат материали, където ни поучават да понижим наличието си в Бахмут, с цел да запазим силите си за възможна контраатака на юг, и споделят, че смисъла на града не толкоз е стратегическо, колкото политическо.
Бих желал да видя по какъв начин ще бъде направено такова предложение на президента на Франция. Да кажем, че има проблем, напуснете град Марсилия, не е толкоз стратегически.
- Повече политическа или военна целенасоченост има в удържането на Бахмут в този момент?
- Можете ли да си визиите на президента на Съединени американски щати да бъде казано: " Нека краткотрайно предадем Ню Йорк, това би трябвало да бъде направено "?
Ако си напомним Втората международна война, на Сталин е казано, че Киев би трябвало да бъде зарязан. Той също е споделил: " Как може човек да се отстъпи от майката на съветските градове ". Знаем до каква степен докара това.
- Ако отидем по-далеч съгласно вашата логичност, това докара до успеха на Съветския съюз.
- Но 400 000 души бяха убити и пленени в хода на тази интервенция.
За мен, като родолюбец и боен, предаването даже на милиметър територия е злополука. Това е моята персонална логичност, можете да се съгласите с нея, можете - не. От военна позиция удържането на Бахмут ни дава опция за въздържане на руснаците в региона и им предизвиква пагубни загуби.
- По подобен метод ние ги изтощаваме?
- Ние ги изтощаваме и пазиме нашата територия, която никога не може да бъде оценена в подтекста: оправдано или нецелесъобразно е да се напусне.
- Става дума за преразпределяне на силите, а освен за предаване на града. Може би е по-ефективно да се употребяват хората в други посоки?
- Не съм склонен с тази логичност.
За остатъците от въоръжението на Руската федерация
- По-рано споменахте, че запасите на Русия от техника и снаряди, в това число 152-калибър, значително се изтощават. Че имат снаряди на прага на 30% от общото количество. Как с такова количество снаряди и с такова доставяне те могат да преминат в нахлуване?
- Никак. Затова тази " голяма атака " даже не се вижда от всички. Що се отнася до оръжейните ресурси, в този момент те основават всеобщо произвеждане на артилерийски снаряди. Това още един път удостоверява, че няма ресурси от снаряди, те не са задоволителни.
Вече два месеца съветските групировки, настоящи у нас, живеят в режим на оптимално икономисване на муниции. Повече или по-малко обикновено боеприпасите в този момент се употребяват извънредно в Бахмут и на Лиманското направление. Те се пробваха няколко пъти да щурмуват Угледар и ще продължат да се пробват, тъй че се прибави и тази локация. Във всички останали региони има режим на икономисване на муниции.
- Колко от тях се създават в Русия в този момент?
- Те създават доста по-малко, в сравнение с употребяват.
- Кога и ще могат ли да разпрострат задоволително продукция за осъществяване на артилерийска война?
- Никога няма да стане. Русия не е Съветският съюз. Те към този момент са го усетили и разбрали, това е реалност.
- Но снарядът не е дрон, не е належащо да се внася електроника.
- Не е толкоз елементарно, нужни са доста промишлености, които са били унищожени за 30 години. В продължение на 30 години Русия, сходно на доста други страни от постсъветското пространство, продаваше запаси.
- Имат ли опция да намерят тези снаряди в Северна Корея?
- Теоретично има опция. Транспортират ли оттова? По мотив Северна Корея доказани случаи няма. От Иран е импортирана пробна партида, в този момент те се пробват да внесат друга, към този момент не пробна партида, която е към 20 000 снаряда. Това е нищо спрямо употребяваните цифри.
Ние и нашите сътрудници също имаме дефицит на снаряди.
Разбира се, че има. Невъзможно е да се съпостави военно-промишленият комплекс на Съветския съюз, нашият и на множеството западни страни с мощностите, съществували по време на Студената война.
- Какво значи това? Ще премине ли войната от артилерийска към друга тактичност?
- Всеки вижда прехода към друга тактичност в Бахмут. Угледар беше отличен образец за това. В Бахмут, вълна след вълна, единствено пехота. Артилерията единствено поддържа, бронираните машини като цяло са единици. В Угледар бяха употребявани бронирани машини, само че те бяха унищожени в първите часове и всичко също се трансформира в стрелкови борби.
- По-рано вие казвахте, че на Русия са останали ракети за три или четири залпа, а по-късно ще би трябвало да стреля от конвейера. Настъпи ли този миг?
- Остават дребни проценти от общия брой. Произвеждат се по-малко, в сравнение с се употребяват в един залп, производството не съумява. Русия не е Съветският съюз.
- Говорихте за техния конвенционален най-много – да създават 50 ракети на месец.
- По-малко. Общо те създават от време на време 20, а от време на време 22 ракети " Калибър " на месец. Това са тези, които се изстрелват от морето. Около 15, от време на време до 20, ракети от вида " X-101 ". Ето за какво при всеки залп броят на ракетите понижава. Интензивността на обстрела спада. Първо, имаше всеобщи ракетни офанзиви всеки понеделник, по-късно на всеки осем дни, в този момент на всеки 10 дни, две седмици. Те понижават броя на ракетите и усилват интервала от време.
- Какво пречи на руснаците да усилят производството на ракети?
- Нямат мощности, това е сапунен балон. Невъзможно е, в случай че не сте правили нищо в продължение на 30 години, в един ден, в изискванията на война и действието на глобите, да извършите каквото желаете.
- Вносът на електроника от Китай е повишен с 500%, шест пъти през последната година. Има съставни елементи, нужни за производството на ракети. От наша страна вършим ли нещо и можем ли да създадем нещо, с цел да предотвратим достигането на тези съставни елементи до Русия?
- Това са извънредно цивилен артикули и микросхеми, които могат да имат двойно приложение. Това е проблем. Ако внасяте прахосмукачка, това е прахосмукачка. Въз основа на действителностите, в които живее Русия, те би трябвало да купуват милиони такава техника и да я разглобяват за микросхеми.
Това е огромен позор даже за съветската идеология, тъй като те са стигнали до това да купуват перални, прахосмукачки и да ги разглобяват за микросхеми, които по-късно ще слагат в ракети.
- В медиите беше обявено за построяването на иранско-руски цех за произвеждане на " шахиди " в Татарстан.
- Кой анонсира?
- " Файненшъл таймс ", " Ню Йорк таймс ", уважавани медии.
- Ако стартира да подлагам на критика уважаваните медии, ще бъда подложен на критика и аз. Нямам какво да кажа. Може би просто не знам отговора.
- Нямате тази информация сега?
- Нямам никаква доказана информация, че " шахед " е бил събран в Татарстан и съществува някъде. Може би просто още не съм го видял.
- Вашият заместител сподели, че те имат източници измежду олигарси, предприемачи, вътрешния кръг на Путин. Ако ги имаме, за какво да приказваме за това?
- Той сподели ли фамилия или нещо, което може да провокира отговор? В Русия има повече от 100 олигарси, има друга степен на приближеност. Някои са близки до Патрушев, други до Бортников, някои близки до условния президент, други до Кириенко. И по този начин, за кого приказваме?
Преди 2,5 години извършихме следено приключване на информация по един въпрос, като очертахме кръга, от кое място е могла да постъпи такава информация. Знаете ли каква беше реакцията на руснаците? Те започнаха да ревизират всички, които попадаха в този кръг. Те го ограничиха до към 30 души. После стигнаха до това, че един от тези 30 несъмнено би трябвало да бъде. Започнаха да ревизират всички на полиграф и да търсят фамилни връзки.
В резултат на това всички 30 души попаднаха под " раздача " - избран брой бяха уволнени, а избран брой вкараха в пандиза. Тъй като всеки от тях имаше родствени връзки в Украйна, по този начин се е получило, че нашите страни са тясно свързани. Ако следват същата логичност, целият свят ще ръкопляска.
Русия като че ли води тази война онлайн, става надали не анонсиране на военните интервенции. Руската федерация преди сякаш по този начин не е воювала.
Това е осведомителна война. Как Русия правеше това от самото начало? Дори да вземем за образец Бахмут. Ако четете формалните източници на Руската федерация, не приказвам за неофициалните, те към този момент са го завладяли 10 пъти от юни. Февруари е, а те споделят: още малко.
- Изглежда необичайно да анонсират офанзивите си.
- Ако приказваме за тази страна, би трябвало да помним, че няма лимит за нелепостите на руснаците. Освен това, не забравяйте, макар че Русия е максиламно отвесно насочена конструкция, надали може да се назова страна, там на първо място има две кули. Две кули на Кремъл, които се сблъскват между тях, която победи, и анонсира авансово.
- Помагат украинците в Русия?
- Защо единствено украинци? Бих споделил следното: парите вършат чудеса.
- Имате известност в Украйна като основен и добър прогностик. Човек, чиито прогнози се сбъдват по-често, в сравнение с не се сбъдват.
- Не съм прогностик и в никакъв случай не съм бил. Правим заключения, а не прогнози, това са разнообразни неща.
- Вашите заключения за боевете до края на пролетта и края на годината.
- Нищо не се е трансформирало. От средата до края на пролетта ще има решителни борби.
- Ще решат ли ориста на войната?
- Да, това е повратен миг.
- Ако наложите футболна прилика на 12 месеца огромна война. Какъв е резултатът в този момент и коя минута от мача?
- Резултатът е 1-1, а минутата е 70-та. Това е субективно виждане.
- Три аргументи, заради които успяхме да оцелеем.
- Ако кажа, че Бог е с нас, ще приемете ли отговора? (Смее се, намеквайки за разказа на съветската агитация – ред.). Второто е, че пазиме земята си, това оказва помощ. По-лесно е да играеш на личен терен. Третата причина е, че целият цивилизован свят се бори дружно с нас, ние не сме сами.
- А в случай че вземем трите най-големи победи и провали?
- Аз ще приказвам субективно. Първото огромно проваляне е краткотрайното проваляне на Украйна в региона на Северодонецк. Второто е първият интервал на войната, когато линията в региона на Волноваха беше пробита. И третото, това ще бъде общ отговор – това е, че допуснахме през 2014 година краткотрайната окупация на Донецка и Луганска област, Автономна република Крим. Ето трите ни най-големи провали, само че всички те са поправими.
- А успехите?
- Победите са - отхвърлянето на врага от Киевското направление, дейностите в Харковското направление и връщането на контрола над град Херсон.
- Да поговорим за бъдещето. Да си представим обстановката, че в близко бъдеще сме освободили окупираните територии, съумели сме да освободим Крим и да стигнем до границата с Русия. Ще продължим ли?
- Това е въпрос извънредно към висшия главнокомандващ, а не към мен. Според мен би трябвало да създадем условия за зона за сигурност към нашата граница. Как да реализираме това, има доста благоприятни условия. Зона от 100 км е оправдана, само че 40 км ще бъдат повече или по-малко обикновено.
За да разберете вярно логиката ми. Дали би трябвало да продължим нататък не е въпрос към мен, само че основаването на зона за сигурност към границата е неободимост. Има доста разновидности по какъв начин да се реализира тази цел.
- Как би трябвало да наподобява тази зона?
- Демилитаризирана зона, без никакви оръжия, с естествен надзор. За да имаме постоянно време за реагиране.
- Ето, достигнали сме границите от 1991 година, и в обществото има чувство, че това е краят на войната. Но това не е реалност. Какво ще принуди Русия да постави завършек на войната?
- Абсолютно сте прави, това може да значи край, може да не значи край. Може да трансферира войната в напълно друг формат, може да премине към непроменяща се отбранителна интервенция. Добър образец е Израел, който непрекъснато живее в положение на война, организира отбранителна интервенция по границите си. Най-вероятно това ще ни докара до решаването на вътрешните в окупираните преди този момент територии, това е голям блок от въпроси.
- Какво може да постави завършек на войната? Какви са изискванията за това и от двете страни?
- Имаме едно изискване - да стигнем до административните граници от 1991 година, всичко останало ще решаваме по-късно.
Катерина Рещук, Борис Давиденко, Forbes
Източник: Meduza.io
За това, обобщавайки резултатите от годината на огромната война в Украйна, сподели в изявление за Forbes ръководителят на Главното ръководство на разузнаването (ГУР) на Минестерството на защитата (МО) на Украйна Кирил Буданов
37-годишният Кирил Буданов е един от най-медийните военни в Украйна, дал е десетки изявленията за украински и интернационалните медии. Разузнавачът е безапелационен в отговорите си: Русия е съвсем изтощена, Украйна скоро ще завоюва.
Подобни прогнози звучат като успокоително за изтощените от войната украинци, само че имат наклонност се сбъдват. Буданов беше един от дребното публични лица, които предизвестиха за нахлуването на Русия в 5 часа сутринта на 24 февруари. Той предвижда първите победи на украинските бранители при деокупацията на Харков и Херсон.
Думите на Буданов, който стана началник на ГУР на 34-годишна възраст, имат тежест за президента.
Източници на " Форбс " от " Банкова " настояват, че основният шпионин е един от дребното в страната, който има директен достъп до Зеленски.
Буданов се среща с публицисти от " Форбс " в полутъмния си офис. По стените има фотоси. Те са задачата на ГУР, която изтегля хората от Афганистан по време на рухването на Кабул през 2021 година, и бранителите на " Азовстал " по време на оглушителното обграждане от руснаците. Зад Буданов към този момент я няма картата на Русия, разграничена на части. Тя лежи сгъната на масата. " Сега я режем ", майтапи се шефът на ГУР.
В изявление за " Форбс " той сподели дали човек би трябвало да се опасява от атака против Киев, от кое място ГУР получава информация и какъв брой дълго Украйна е подготвена да задържи Бахмут.
Руска атака и готовност
- Сега има съветска атака по съвсем целия източен фронт. Това ли е огромната атака, за която се приказва доста през последните два месеца, или би трябвало да чакаме нещо друго от Русия през март?
- Голямата атака на Русия, която те си сложиха за цел, към този момент е в ход. Но тя трае толкоз дълго, че даже не всички я виждат – това е качеството на тази атака. Те имат стратегическа задача - да стигнат до административните граници на Донецка и Луганска области до 31 март.
- Смятате ли, че това е максимумът, който могат да анонсират? Анонсите нормално са по-амбициозни от действителните благоприятни условия.
- Не мисля, знам. За това мечтаят, няма да могат да го създадат.
- Западните медии интензивно пишеха за обстоятелството, че всеобщата готовност ще стартира в Русия в края на януари или началото на февруари. Те предвидиха числа до 500 000 души. Сега не наподобява, че е почнала.
- И кой ви сподели, че не е? Скрита е.
- Възможно ли е скрито да се наберат толкоз доста хора?
- В страна, в която популацията е повече от 100 милиона, какъв е казусът с набирането на 500 000.
- Какво знаем в този момент за мобилизацията в Русия, тъй като числата варират?
- По време на първата открита вълна на готовност те набраха малко над 316 000. Въпросът тук е: в случай че всичко в Русия е наред и те са призовали още 316 000, тогава за какво да не престават да активизират? Така че, не всичко е наред. Това ще ни докара до един елементарен извод: какъв брой загуби има Руската федерация? Тази цифра е заоблачна.
- От тези 316 000, какъв брой към този момент са директно на фронта?
- Повече от 90% са изпратени незабавно. Никой не ги е обучавал – незабавно на фронта.
- Няма ли конвенционален запас?
- Малък % отиде за образуването на нови подразделения, само че по-голямата част отиде за възобновяване на засегнатите подразделения, всички те са на фронта.
- Има съмнение, че би трябвало да се вгледаме доста деликатно в новините за мобилизацията. Ако Русия успее да вербува 300 000 или 500 000 души, тогава фронтовата линия ще стане прекомерно къса за толкоз доста хора на тяхна страна, а по-късно може да се чака атака към Киев. Какво мислите за това?
- Това е съмнителна логичност, не споделям това мнение. Атаката в една или друга посока по никакъв метод не е лимитирана от броя на хората, които желаете или можете да разположите някъде.
- Но това усилва опциите на Русия.
- Води се открита война. Чудно ли е, че има такава опция? Освен опция, има и действителност. Реалността е, че те имат за цел да доближат административните граници на Донецка и Луганска области до 31 март. Можете да усетите разликата: да превземете Киев за три дни и да стигнете в миналото до някои граници.
- Има схващане какъв брой могат да призоват не във връзка с броя на хората, а на какъв брой могат да дадат автомати, бронирани машини, танкове?
- Автоматите ще стигнат за всякакво количество, бронираните машини не стигат и в този момент, само че това въобще не ги тормози. Сега има доста подразделения, образувани от нулата. Те отиват без техника, на " Урал " и " Камаз ". Те към този момент нямат в щата си БМП или БТР. Цялата техника се снема от дълготрайно предпазване, те към този момент са свалили повече от 60%, остават към 35%, които могат бързо да бъдат възобновени. Производството е единично, и не покрива потребностите.
- Какво ще кажете за изказването на Медведев за 800 танка годишно?
- 800 танка годишно те не могат да произведат освен във военно време, а в най-хубавите години.
- За Бахмут
- Не за пръв път в задгранични медии излизат материали, където ни поучават да понижим наличието си в Бахмут, с цел да запазим силите си за възможна контраатака на юг, и споделят, че смисъла на града не толкоз е стратегическо, колкото политическо.
Бих желал да видя по какъв начин ще бъде направено такова предложение на президента на Франция. Да кажем, че има проблем, напуснете град Марсилия, не е толкоз стратегически.
- Повече политическа или военна целенасоченост има в удържането на Бахмут в този момент?
- Можете ли да си визиите на президента на Съединени американски щати да бъде казано: " Нека краткотрайно предадем Ню Йорк, това би трябвало да бъде направено "?
Ако си напомним Втората международна война, на Сталин е казано, че Киев би трябвало да бъде зарязан. Той също е споделил: " Как може човек да се отстъпи от майката на съветските градове ". Знаем до каква степен докара това.
- Ако отидем по-далеч съгласно вашата логичност, това докара до успеха на Съветския съюз.
- Но 400 000 души бяха убити и пленени в хода на тази интервенция.
За мен, като родолюбец и боен, предаването даже на милиметър територия е злополука. Това е моята персонална логичност, можете да се съгласите с нея, можете - не. От военна позиция удържането на Бахмут ни дава опция за въздържане на руснаците в региона и им предизвиква пагубни загуби.
- По подобен метод ние ги изтощаваме?
- Ние ги изтощаваме и пазиме нашата територия, която никога не може да бъде оценена в подтекста: оправдано или нецелесъобразно е да се напусне.
- Става дума за преразпределяне на силите, а освен за предаване на града. Може би е по-ефективно да се употребяват хората в други посоки?
- Не съм склонен с тази логичност.
За остатъците от въоръжението на Руската федерация
- По-рано споменахте, че запасите на Русия от техника и снаряди, в това число 152-калибър, значително се изтощават. Че имат снаряди на прага на 30% от общото количество. Как с такова количество снаряди и с такова доставяне те могат да преминат в нахлуване?
- Никак. Затова тази " голяма атака " даже не се вижда от всички. Що се отнася до оръжейните ресурси, в този момент те основават всеобщо произвеждане на артилерийски снаряди. Това още един път удостоверява, че няма ресурси от снаряди, те не са задоволителни.
Вече два месеца съветските групировки, настоящи у нас, живеят в режим на оптимално икономисване на муниции. Повече или по-малко обикновено боеприпасите в този момент се употребяват извънредно в Бахмут и на Лиманското направление. Те се пробваха няколко пъти да щурмуват Угледар и ще продължат да се пробват, тъй че се прибави и тази локация. Във всички останали региони има режим на икономисване на муниции.
- Колко от тях се създават в Русия в този момент?
- Те създават доста по-малко, в сравнение с употребяват.
- Кога и ще могат ли да разпрострат задоволително продукция за осъществяване на артилерийска война?
- Никога няма да стане. Русия не е Съветският съюз. Те към този момент са го усетили и разбрали, това е реалност.
- Но снарядът не е дрон, не е належащо да се внася електроника.
- Не е толкоз елементарно, нужни са доста промишлености, които са били унищожени за 30 години. В продължение на 30 години Русия, сходно на доста други страни от постсъветското пространство, продаваше запаси.
- Имат ли опция да намерят тези снаряди в Северна Корея?
- Теоретично има опция. Транспортират ли оттова? По мотив Северна Корея доказани случаи няма. От Иран е импортирана пробна партида, в този момент те се пробват да внесат друга, към този момент не пробна партида, която е към 20 000 снаряда. Това е нищо спрямо употребяваните цифри.
Ние и нашите сътрудници също имаме дефицит на снаряди.
Разбира се, че има. Невъзможно е да се съпостави военно-промишленият комплекс на Съветския съюз, нашият и на множеството западни страни с мощностите, съществували по време на Студената война.
- Какво значи това? Ще премине ли войната от артилерийска към друга тактичност?
- Всеки вижда прехода към друга тактичност в Бахмут. Угледар беше отличен образец за това. В Бахмут, вълна след вълна, единствено пехота. Артилерията единствено поддържа, бронираните машини като цяло са единици. В Угледар бяха употребявани бронирани машини, само че те бяха унищожени в първите часове и всичко също се трансформира в стрелкови борби.
- По-рано вие казвахте, че на Русия са останали ракети за три или четири залпа, а по-късно ще би трябвало да стреля от конвейера. Настъпи ли този миг?
- Остават дребни проценти от общия брой. Произвеждат се по-малко, в сравнение с се употребяват в един залп, производството не съумява. Русия не е Съветският съюз.
- Говорихте за техния конвенционален най-много – да създават 50 ракети на месец.
- По-малко. Общо те създават от време на време 20, а от време на време 22 ракети " Калибър " на месец. Това са тези, които се изстрелват от морето. Около 15, от време на време до 20, ракети от вида " X-101 ". Ето за какво при всеки залп броят на ракетите понижава. Интензивността на обстрела спада. Първо, имаше всеобщи ракетни офанзиви всеки понеделник, по-късно на всеки осем дни, в този момент на всеки 10 дни, две седмици. Те понижават броя на ракетите и усилват интервала от време.
- Какво пречи на руснаците да усилят производството на ракети?
- Нямат мощности, това е сапунен балон. Невъзможно е, в случай че не сте правили нищо в продължение на 30 години, в един ден, в изискванията на война и действието на глобите, да извършите каквото желаете.
- Вносът на електроника от Китай е повишен с 500%, шест пъти през последната година. Има съставни елементи, нужни за производството на ракети. От наша страна вършим ли нещо и можем ли да създадем нещо, с цел да предотвратим достигането на тези съставни елементи до Русия?
- Това са извънредно цивилен артикули и микросхеми, които могат да имат двойно приложение. Това е проблем. Ако внасяте прахосмукачка, това е прахосмукачка. Въз основа на действителностите, в които живее Русия, те би трябвало да купуват милиони такава техника и да я разглобяват за микросхеми.
Това е огромен позор даже за съветската идеология, тъй като те са стигнали до това да купуват перални, прахосмукачки и да ги разглобяват за микросхеми, които по-късно ще слагат в ракети.
- В медиите беше обявено за построяването на иранско-руски цех за произвеждане на " шахиди " в Татарстан.
- Кой анонсира?
- " Файненшъл таймс ", " Ню Йорк таймс ", уважавани медии.
- Ако стартира да подлагам на критика уважаваните медии, ще бъда подложен на критика и аз. Нямам какво да кажа. Може би просто не знам отговора.
- Нямате тази информация сега?
- Нямам никаква доказана информация, че " шахед " е бил събран в Татарстан и съществува някъде. Може би просто още не съм го видял.
- Вашият заместител сподели, че те имат източници измежду олигарси, предприемачи, вътрешния кръг на Путин. Ако ги имаме, за какво да приказваме за това?
- Той сподели ли фамилия или нещо, което може да провокира отговор? В Русия има повече от 100 олигарси, има друга степен на приближеност. Някои са близки до Патрушев, други до Бортников, някои близки до условния президент, други до Кириенко. И по този начин, за кого приказваме?
Преди 2,5 години извършихме следено приключване на информация по един въпрос, като очертахме кръга, от кое място е могла да постъпи такава информация. Знаете ли каква беше реакцията на руснаците? Те започнаха да ревизират всички, които попадаха в този кръг. Те го ограничиха до към 30 души. После стигнаха до това, че един от тези 30 несъмнено би трябвало да бъде. Започнаха да ревизират всички на полиграф и да търсят фамилни връзки.
В резултат на това всички 30 души попаднаха под " раздача " - избран брой бяха уволнени, а избран брой вкараха в пандиза. Тъй като всеки от тях имаше родствени връзки в Украйна, по този начин се е получило, че нашите страни са тясно свързани. Ако следват същата логичност, целият свят ще ръкопляска.
Русия като че ли води тази война онлайн, става надали не анонсиране на военните интервенции. Руската федерация преди сякаш по този начин не е воювала.
Това е осведомителна война. Как Русия правеше това от самото начало? Дори да вземем за образец Бахмут. Ако четете формалните източници на Руската федерация, не приказвам за неофициалните, те към този момент са го завладяли 10 пъти от юни. Февруари е, а те споделят: още малко.
- Изглежда необичайно да анонсират офанзивите си.
- Ако приказваме за тази страна, би трябвало да помним, че няма лимит за нелепостите на руснаците. Освен това, не забравяйте, макар че Русия е максиламно отвесно насочена конструкция, надали може да се назова страна, там на първо място има две кули. Две кули на Кремъл, които се сблъскват между тях, която победи, и анонсира авансово.
- Помагат украинците в Русия?
- Защо единствено украинци? Бих споделил следното: парите вършат чудеса.
- Имате известност в Украйна като основен и добър прогностик. Човек, чиито прогнози се сбъдват по-често, в сравнение с не се сбъдват.
- Не съм прогностик и в никакъв случай не съм бил. Правим заключения, а не прогнози, това са разнообразни неща.
- Вашите заключения за боевете до края на пролетта и края на годината.
- Нищо не се е трансформирало. От средата до края на пролетта ще има решителни борби.
- Ще решат ли ориста на войната?
- Да, това е повратен миг.
- Ако наложите футболна прилика на 12 месеца огромна война. Какъв е резултатът в този момент и коя минута от мача?
- Резултатът е 1-1, а минутата е 70-та. Това е субективно виждане.
- Три аргументи, заради които успяхме да оцелеем.
- Ако кажа, че Бог е с нас, ще приемете ли отговора? (Смее се, намеквайки за разказа на съветската агитация – ред.). Второто е, че пазиме земята си, това оказва помощ. По-лесно е да играеш на личен терен. Третата причина е, че целият цивилизован свят се бори дружно с нас, ние не сме сами.
- А в случай че вземем трите най-големи победи и провали?
- Аз ще приказвам субективно. Първото огромно проваляне е краткотрайното проваляне на Украйна в региона на Северодонецк. Второто е първият интервал на войната, когато линията в региона на Волноваха беше пробита. И третото, това ще бъде общ отговор – това е, че допуснахме през 2014 година краткотрайната окупация на Донецка и Луганска област, Автономна република Крим. Ето трите ни най-големи провали, само че всички те са поправими.
- А успехите?
- Победите са - отхвърлянето на врага от Киевското направление, дейностите в Харковското направление и връщането на контрола над град Херсон.
- Да поговорим за бъдещето. Да си представим обстановката, че в близко бъдеще сме освободили окупираните територии, съумели сме да освободим Крим и да стигнем до границата с Русия. Ще продължим ли?
- Това е въпрос извънредно към висшия главнокомандващ, а не към мен. Според мен би трябвало да създадем условия за зона за сигурност към нашата граница. Как да реализираме това, има доста благоприятни условия. Зона от 100 км е оправдана, само че 40 км ще бъдат повече или по-малко обикновено.
За да разберете вярно логиката ми. Дали би трябвало да продължим нататък не е въпрос към мен, само че основаването на зона за сигурност към границата е неободимост. Има доста разновидности по какъв начин да се реализира тази цел.
- Как би трябвало да наподобява тази зона?
- Демилитаризирана зона, без никакви оръжия, с естествен надзор. За да имаме постоянно време за реагиране.
- Ето, достигнали сме границите от 1991 година, и в обществото има чувство, че това е краят на войната. Но това не е реалност. Какво ще принуди Русия да постави завършек на войната?
- Абсолютно сте прави, това може да значи край, може да не значи край. Може да трансферира войната в напълно друг формат, може да премине към непроменяща се отбранителна интервенция. Добър образец е Израел, който непрекъснато живее в положение на война, организира отбранителна интервенция по границите си. Най-вероятно това ще ни докара до решаването на вътрешните в окупираните преди този момент територии, това е голям блок от въпроси.
- Какво може да постави завършек на войната? Какви са изискванията за това и от двете страни?
- Имаме едно изискване - да стигнем до административните граници от 1991 година, всичко останало ще решаваме по-късно.
Катерина Рещук, Борис Давиденко, Forbes
Източник: Meduza.io
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ