Ивайло Калфин с горещ коментар: Изобщо няма смисъл да си правим илюзията, че след 6 месеца Балканите ще са различни
Западните Балкани и присъединението им към Европейски Съюз е една от тематиките, за които България ще работи интензивно по време на българското председателство на Европейски Съюз, написа Nova.bg
Пътят за интеграцията на района минава през стопанската система и превоза, безапелационни са специалистите.
Освен страните от района, обаче към този момент има и различен геополитически състезател, който към този момент работи за своите ползи.
220 км – толкоз е дистанцията сред София и Скопие. Разстояние, което с кола се изминава за повече от 3 часа. Време, за което по въздух стигаме до Западна Европа и изминаваме 2000-е км. сред София и Париж.
„ Всеки, който приказва за вероятностите на Балканите, би трябвало да се опита да стигне с кола до Подгорица или до Тирана, или до Сараево. И по-късно към този момент да стартира да разисква по-сериозно тези проблеми ”, разяснява доктор Бисер Банчев от Института по балканистика на Българска академия на науките.
Транспортният кулоар номер 8, за който от десетилетия приказват държавните управления на България, Македония и Албания продължава да е единствено чертеж в бележниците на политиците. А до момента в който положителните планове за връзка сред Черно и Адриатическо море станат действителност, водачите в района ще продължат да чупят колите си по второкласните пътища.
„ 18 години от началото на 21 век сме, още нямаме качествени пътища сред едната и другата страна ”, разяснява Стоян Антов, някогашен ръководител на Собранието на Македония.
Македонците чакат с автомагистрала пътуването сред София и Скопие да се редуцира на 2 часа. Искат и да могат да стигат от по-бързо от Щип до Сандански и от Струмица до Петрич.
„ Доколкото знам ще се прави железопътният път, което е доста добре, в случай че се направи ”, разяснява още Стоян Антов.
Счупеният часовник на жп гарата в Скопие е друга метафора за спрялото време.
За първи път за жп линия сред Скопие и София се заговаря по време на Първата международна война. По време на Втората международна война линията е издигната на 90%. А, 100 години след първичната концепция към момента няма жп връзка сред Македония и България.
За градежа на пътища – железопътни и асфалтови, от голяма важност са парите на Европа. Кандидатките за Европейски Съюз Македония и Албания може да употребяват предприсъединителните фондове на Съюза. А ние да изградим изчезналата връзка с пари от кохезионните фондове. Политиците на Балканите са наясно – стопанската система и превозът са най-лесният път, по който може да се преодолее изоставането на Западните Балкани. Знаят го и стратегическите играчи, които движат огромната геополитика и не губят време.
„ Китайци строят автомагистрала в Черна гора. Строят и жп линия в Македония и в Сърбия, в Гърция. Значи става известно, че в Далечният изток по-добре решиха опциите на Балканите и по-бързо реагираха ”, разяснява доктор Бисер Банчев.
Проблем за България може да се окаже фактът, че оставаме настрана от коридора, за който работят китайците.
„ Големите им транспортни проекти са свързани с маршрута: Пирея-Македония-Сърбия-Будапеща ”, изясни доктор Банчев.
Ивайло Калфин, един от някогашните външни министри на България, споделя, че вероятността за свързаността на Европа със Западните Балкани не се повдига за първи път. Но поради разнообразни аргументи всички досегашни опити са се проваляли.
„ Няма въобще смисъл да си вършим илюзията, че след 6 месеца Балканите въобще ще са разнообразни. Но оттук насетне е значимо България да резервира интензивността си и откакто завърши председателството ”, съобщи Ивайло Калфин.
Дългосрочната вероятност значи да работим дружно с австрийците и румънците, които ще председателствата Съвет на Европейски Съюз след нас, с цел да се ангажира Брюксел по-активно с тематиката за Западните Балкани.
И до момента в който ние упражняваме напън върху евробюрократите, първият ръководител на македонския парламент, се надява македонското общество да продължи да държи виновни по въпроса своите политици.
От 2013 година македонците пътуват в Европейски Съюз без визи, само че нямат право да работят там. За това вземат решение казуса като аплайват за поданство в страни от Съюза.
Според Ивайло Калфин всяка възможна дата за присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз ще е нечиста сделка.
„ Жан-Клод Юнкер сподели, че вижда Македония през 2025 година член на Европейски Съюз. Защо? Никой не знае. Но при всички случаи той слага след мандата си. Между подаването на молба за участие и участието минават над 10 години ”, напомни Калфин.
Ветеранът на македонската политика Стоян Андов споделя, че в подготвителната си фаза за Европейски Съюз Македония е толкоз ефикасна, колкото е била България.
Изследователят на Балканите Бисер Банчев споделя, че моментът е неповторим, тъй като на фона на проблемите с бюджета си, Brexit и мигрантите Европейски Съюз за първи път от години слага на дневен ред тематиката за Западните Балкани.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Пътят за интеграцията на района минава през стопанската система и превоза, безапелационни са специалистите.
Освен страните от района, обаче към този момент има и различен геополитически състезател, който към този момент работи за своите ползи.
220 км – толкоз е дистанцията сред София и Скопие. Разстояние, което с кола се изминава за повече от 3 часа. Време, за което по въздух стигаме до Западна Европа и изминаваме 2000-е км. сред София и Париж.
„ Всеки, който приказва за вероятностите на Балканите, би трябвало да се опита да стигне с кола до Подгорица или до Тирана, или до Сараево. И по-късно към този момент да стартира да разисква по-сериозно тези проблеми ”, разяснява доктор Бисер Банчев от Института по балканистика на Българска академия на науките.
Транспортният кулоар номер 8, за който от десетилетия приказват държавните управления на България, Македония и Албания продължава да е единствено чертеж в бележниците на политиците. А до момента в който положителните планове за връзка сред Черно и Адриатическо море станат действителност, водачите в района ще продължат да чупят колите си по второкласните пътища.
„ 18 години от началото на 21 век сме, още нямаме качествени пътища сред едната и другата страна ”, разяснява Стоян Антов, някогашен ръководител на Собранието на Македония.
Македонците чакат с автомагистрала пътуването сред София и Скопие да се редуцира на 2 часа. Искат и да могат да стигат от по-бързо от Щип до Сандански и от Струмица до Петрич.
„ Доколкото знам ще се прави железопътният път, което е доста добре, в случай че се направи ”, разяснява още Стоян Антов.
Счупеният часовник на жп гарата в Скопие е друга метафора за спрялото време.
За първи път за жп линия сред Скопие и София се заговаря по време на Първата международна война. По време на Втората международна война линията е издигната на 90%. А, 100 години след първичната концепция към момента няма жп връзка сред Македония и България.
За градежа на пътища – железопътни и асфалтови, от голяма важност са парите на Европа. Кандидатките за Европейски Съюз Македония и Албания може да употребяват предприсъединителните фондове на Съюза. А ние да изградим изчезналата връзка с пари от кохезионните фондове. Политиците на Балканите са наясно – стопанската система и превозът са най-лесният път, по който може да се преодолее изоставането на Западните Балкани. Знаят го и стратегическите играчи, които движат огромната геополитика и не губят време.
„ Китайци строят автомагистрала в Черна гора. Строят и жп линия в Македония и в Сърбия, в Гърция. Значи става известно, че в Далечният изток по-добре решиха опциите на Балканите и по-бързо реагираха ”, разяснява доктор Бисер Банчев.
Проблем за България може да се окаже фактът, че оставаме настрана от коридора, за който работят китайците.
„ Големите им транспортни проекти са свързани с маршрута: Пирея-Македония-Сърбия-Будапеща ”, изясни доктор Банчев.
Ивайло Калфин, един от някогашните външни министри на България, споделя, че вероятността за свързаността на Европа със Западните Балкани не се повдига за първи път. Но поради разнообразни аргументи всички досегашни опити са се проваляли.
„ Няма въобще смисъл да си вършим илюзията, че след 6 месеца Балканите въобще ще са разнообразни. Но оттук насетне е значимо България да резервира интензивността си и откакто завърши председателството ”, съобщи Ивайло Калфин.
Дългосрочната вероятност значи да работим дружно с австрийците и румънците, които ще председателствата Съвет на Европейски Съюз след нас, с цел да се ангажира Брюксел по-активно с тематиката за Западните Балкани.
И до момента в който ние упражняваме напън върху евробюрократите, първият ръководител на македонския парламент, се надява македонското общество да продължи да държи виновни по въпроса своите политици.
От 2013 година македонците пътуват в Европейски Съюз без визи, само че нямат право да работят там. За това вземат решение казуса като аплайват за поданство в страни от Съюза.
Според Ивайло Калфин всяка възможна дата за присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз ще е нечиста сделка.
„ Жан-Клод Юнкер сподели, че вижда Македония през 2025 година член на Европейски Съюз. Защо? Никой не знае. Но при всички случаи той слага след мандата си. Между подаването на молба за участие и участието минават над 10 години ”, напомни Калфин.
Ветеранът на македонската политика Стоян Андов споделя, че в подготвителната си фаза за Европейски Съюз Македония е толкоз ефикасна, колкото е била България.
Изследователят на Балканите Бисер Банчев споделя, че моментът е неповторим, тъй като на фона на проблемите с бюджета си, Brexit и мигрантите Европейски Съюз за първи път от години слага на дневен ред тематиката за Западните Балкани.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ