Как да заобиколиш ветото на Русия в ООН - Западът се сети за резолюция от 1950 г.
Западни страни желаят да сложат завършек на продължаващата месеци наред парализа на Съвета за сигурност поради борбата с Русия за войната в Сирия и обмислят да заобиколят съветското несъгласие, като се базират на резолюция на Организация на обединените нации от 1950 година Днес тя е известна като " Обединени в името на мира " и е изиграла основна роля за военната интервенция под егидата на международната организация, с която Южна Корея е предпазена от нахлуването на армиите на комунистическия Север.
С нея се разрешава въпрос, по който 15-те страни в Съвета за сигурност не съумеят да се договорят, да бъде трансфериран със единодушието на 9 от тях към Общото заседание на международната организация. Там с гласовете на две трети от страните членки може да се вземе решение и никоя от сегашните пет страни, непрекъснати членове на Съвета за сигурност, не може да употребява ветотото си.
Защо се стига до резолюцията
Резолюция 377 A (V) от 3 ноември 1950 година е призната в миг, когато Йосиф Сталин изтегля представителя си от Съвета за сигурност за да получи единодушие за прибавянето на маоистки Китай към непрекъснатите членове на съвета. Заради натиска Москва блокира взимането на решения за спора на Корейския полуостров.
В член 27, параграф 3 на Хартата на Организация на обединените нации се дефинира, че за приемане на резолюции от Съвета за сигурност е нужно единодушието на най-малко 9 страни от съвета, в това число на постянните членове. Но през 1950г. болшинството страни в съвета считат, че отсъствието на една от тях не трябва да пречи на останалите да си свършат работата. Тази позиция е доказана по-късно и от Международния съд в Хага (International Court of Justice или ICJ).
Държавният секретар Дийн Ачесън убеждава Общото заседание, че би трябвало да изиска да поеме отговорността за интернационалния мир и сигурност, която му се разпорежда с Член 14 от Хартата. Така се стига до резолюция 377 A (V).
Кое е най-важното
Най-важната в този документ е Секция А, определяща, че когато Съветът за сигурност - заради неналичието на единогласие на непрекъснатите му членове - не успее да съблюдава главната си отговорност за поддържане на международния мир и сигурност, с това би трябвало да се заеме Общото заседание.
Следват описания на процедурата по какъв начин става това - в случай че събранието не заседава, се привиква изключителна сесия (както към този момент се е случвало 10 пъти) по искане на Съвета за сигурност или на болшинството от членовете му. Тази сесия би трябвало да бъде свикана за да бъдат отправени съответните рекомендации " за групови ограничения..., в това число използването на въоръжена мощ, в случай че се наложи ".
Става дума единствено за " рекомендации ", а не за изцяло заменяне на Съвета за сигурност. С резолюцията са основани Комисия за наблюдаване на мира (тя съществува до 1960г.) и Комисия за груповите ограничения (тя съществува единствено две години). И двете структури нямат забележителна роля през 50-те години.
Подобни изключителни сесии са свиквани както с несъгласието на Англия и Франция (първата през 1956г. поради войната за Суецкия канал), по този начин и на Съюз на съветските социалистически републики (през същата година, само че поради смазването на унгарското въстание от Червената армия).
Единственото изключение до момента, когато Общото заседание предлага използването на военна мощ е резолюция 498 (V) от 1 февруари 1951г. С нея за пръв път страна е оповестена за агресор (Китай поради военната помощ за Ким Ир Сен) и всички страни членки са призовани " да продължат да оказват всякакво подпомагане на дейностите на Организация на обединените нации в Корея ". По това време войната в Корея към този момент бушува след офанзивата на Севера на 25 юни 1950г.
Американски афиш от 1951г., изтъкващ поддръжката за войната против Северна Корея и подкрепящият я Китай. Изписано е, че резолюцията на Организация на обединените нации е подкрепена от 53 страни, в реалност " за " гласоподават 44 страни, 9 се въздържат, а 7 са " срещу ".
Заради химическите офанзиви в Сирия
Конкретният спор, към който се появява концепцията за възобновление на 377 A (V), е използването на химически оръжия в Сирия. Досега Москва 11 пъти е блокирала с несъгласие каквито и да е дейности против Сирия със глоба на Съвета за ситгурност на Организация на обединените нации. Един от най-ярките образци е отводът на Русия в края на ноември 2017г. да удължи мандата на механизма на Организация на обединените нации, с който се определяше кой е виновен за химически офанзиви в сирийската война.
Според лондонския " Гардиън " концепцията за прибягване до документ на Организация на обединените нации от преди съвсем 70 години е била повдигната преди дни на годишна среща в Швеция на представители на страните членки на Съвета за сигурност. Обсъждането ѝ продължава и тази седмица, твърди изданието.
Швеция посредничи в дипломатическа самодейност за основаване на нов механизъм за следствие на химическите удари в Сирия. Екип експерти на Организацията за възбрана на химическите оръжия посети Дума - дамаското предградие, от което има свидетелства, че е осъществена последната такава офанзива. Но те могат единствено да потвърдят дали и какво вещество е употребявано, само че не и кой го е направил.
Такъв проверяващ механизъм теоретично би могло да бъде основан с решение на Общото заседание на Организация на обединените нации. Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш предложи да се сътвори специфична комисия за Сирия по модела, употребен за следствие на всеобщи убийства в Шри Ланка, само че Русия елементарно може да го отхвърли с претекста, че сходен орган се появява единствено по искане на ръководителя на международната организация.
С нея се разрешава въпрос, по който 15-те страни в Съвета за сигурност не съумеят да се договорят, да бъде трансфериран със единодушието на 9 от тях към Общото заседание на международната организация. Там с гласовете на две трети от страните членки може да се вземе решение и никоя от сегашните пет страни, непрекъснати членове на Съвета за сигурност, не може да употребява ветотото си.
Защо се стига до резолюцията
Резолюция 377 A (V) от 3 ноември 1950 година е призната в миг, когато Йосиф Сталин изтегля представителя си от Съвета за сигурност за да получи единодушие за прибавянето на маоистки Китай към непрекъснатите членове на съвета. Заради натиска Москва блокира взимането на решения за спора на Корейския полуостров.
В член 27, параграф 3 на Хартата на Организация на обединените нации се дефинира, че за приемане на резолюции от Съвета за сигурност е нужно единодушието на най-малко 9 страни от съвета, в това число на постянните членове. Но през 1950г. болшинството страни в съвета считат, че отсъствието на една от тях не трябва да пречи на останалите да си свършат работата. Тази позиция е доказана по-късно и от Международния съд в Хага (International Court of Justice или ICJ).
Държавният секретар Дийн Ачесън убеждава Общото заседание, че би трябвало да изиска да поеме отговорността за интернационалния мир и сигурност, която му се разпорежда с Член 14 от Хартата. Така се стига до резолюция 377 A (V).
Кое е най-важното
Най-важната в този документ е Секция А, определяща, че когато Съветът за сигурност - заради неналичието на единогласие на непрекъснатите му членове - не успее да съблюдава главната си отговорност за поддържане на международния мир и сигурност, с това би трябвало да се заеме Общото заседание.
Следват описания на процедурата по какъв начин става това - в случай че събранието не заседава, се привиква изключителна сесия (както към този момент се е случвало 10 пъти) по искане на Съвета за сигурност или на болшинството от членовете му. Тази сесия би трябвало да бъде свикана за да бъдат отправени съответните рекомендации " за групови ограничения..., в това число използването на въоръжена мощ, в случай че се наложи ".
Става дума единствено за " рекомендации ", а не за изцяло заменяне на Съвета за сигурност. С резолюцията са основани Комисия за наблюдаване на мира (тя съществува до 1960г.) и Комисия за груповите ограничения (тя съществува единствено две години). И двете структури нямат забележителна роля през 50-те години.
Подобни изключителни сесии са свиквани както с несъгласието на Англия и Франция (първата през 1956г. поради войната за Суецкия канал), по този начин и на Съюз на съветските социалистически републики (през същата година, само че поради смазването на унгарското въстание от Червената армия).
Единственото изключение до момента, когато Общото заседание предлага използването на военна мощ е резолюция 498 (V) от 1 февруари 1951г. С нея за пръв път страна е оповестена за агресор (Китай поради военната помощ за Ким Ир Сен) и всички страни членки са призовани " да продължат да оказват всякакво подпомагане на дейностите на Организация на обединените нации в Корея ". По това време войната в Корея към този момент бушува след офанзивата на Севера на 25 юни 1950г.
Американски афиш от 1951г., изтъкващ поддръжката за войната против Северна Корея и подкрепящият я Китай. Изписано е, че резолюцията на Организация на обединените нации е подкрепена от 53 страни, в реалност " за " гласоподават 44 страни, 9 се въздържат, а 7 са " срещу ".
Заради химическите офанзиви в Сирия
Конкретният спор, към който се появява концепцията за възобновление на 377 A (V), е използването на химически оръжия в Сирия. Досега Москва 11 пъти е блокирала с несъгласие каквито и да е дейности против Сирия със глоба на Съвета за ситгурност на Организация на обединените нации. Един от най-ярките образци е отводът на Русия в края на ноември 2017г. да удължи мандата на механизма на Организация на обединените нации, с който се определяше кой е виновен за химически офанзиви в сирийската война.
Според лондонския " Гардиън " концепцията за прибягване до документ на Организация на обединените нации от преди съвсем 70 години е била повдигната преди дни на годишна среща в Швеция на представители на страните членки на Съвета за сигурност. Обсъждането ѝ продължава и тази седмица, твърди изданието.
Швеция посредничи в дипломатическа самодейност за основаване на нов механизъм за следствие на химическите удари в Сирия. Екип експерти на Организацията за възбрана на химическите оръжия посети Дума - дамаското предградие, от което има свидетелства, че е осъществена последната такава офанзива. Но те могат единствено да потвърдят дали и какво вещество е употребявано, само че не и кой го е направил.
Такъв проверяващ механизъм теоретично би могло да бъде основан с решение на Общото заседание на Организация на обединените нации. Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш предложи да се сътвори специфична комисия за Сирия по модела, употребен за следствие на всеобщи убийства в Шри Ланка, само че Русия елементарно може да го отхвърли с претекста, че сходен орган се появява единствено по искане на ръководителя на международната организация.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ