The Guardian: По-нататъшното въоръжаване на Украйна само я унищожава
Западът би трябвало да спре да напомпва Украйна с оръжие и да накара Русия да договаря, написа Guardian. Според създателя на публикацията, какъвто и да е изходът от войната, инфраструктурата на страната ще бъде изцяло унищожена, а бежанците няма да желаят да се върнат в домовете си...
Предоставяйки оръжие на Украйна, само че заобикаляйки директната военна интервенция, западните водачи удължават този колосален спор. Най-добрият излаз са договарянията. Малцина на Запад се съмняват, че Украйна се пази заслужено. Руската спецоперация не е предизвикана, счита създателят на The Guardian.
От това следва, че помощта на Украйна е вярното решение. Но въобще не е явно, че поддръжката, която предоставяме (и не предоставяме), е верният метод да спасим украинския народ и самата страна. Колкото по-дълго продължава съветската интервенция, толкоз повече украинци ще напущат родината си и толкоз повече опустошения ще бъдат нанесени на техните домове, градове, промишлености и стопански системи. Но методът, по който Западът оказва помощ на Украйна в този момент – като я упоява и заобикаля директното присъединяване – единствено удължава тази борба. Подобна поддръжка може да помогне за закъснение на триумфа на Русия, само че е малко евентуално да спре напредъка й, още по-малко да я изтласка от Украйна.
Едва ли минава ден без някой върховен западен политик да съобщи, че Украйна „ съумява “, а Русия „ се проваля “. Това несъмнено покачва морала. Но това явно е неуместно.
Факт е, че всеки ден от ден на ден и повече градове се унищожават и по-късно минават към руснаците. За два месеца територията под контрола на Русия (първоначално това бяха единствено самопровъзгласилите се републики на Донбас) набъбна, може би пет пъти. Ако Русия продължи да бъде „ побеждавана “ с този ритъм, то след още два месеца целият юг на Украйна ще бъде в руини, а градове като Одеса ще наподобяват на Мариупол и доста хиляди украинци ще загинат.
Още по-лошо, защото интервенцията продължава и от ден на ден и повече селища са унищожени, става все по-малко евентуално украинците, които са избягали в други страни, в миналото да се завърнат. Те няма да имат нито жилища, нито работа. Колко поданици на Мариупол ще бъдат още веднъж вкъщи си? Ако задачата на Русия е била унищожаването на украинската нация, то тактиката на Запада способства за това.
Разбира се, в случай че ни е грижа за живота на украинския народ, Западът би трябвало да направи нещо, с цел да спре тази специфична интервенция – и то неотложно. Призоваването на украинците да продължат военната борба, без значение какъв брой обективна е тяхната идея, е просто да създадат страната си необитаема. Проблемът е, че има единствено два метода за бързо прекъсване на военните дейности и нито един от тях не подхожда на множеството западни водачи.
Първият е влизането на НАТО във военни дейности и нанасянето на бърз, солиден и съдбоносен удар на съветските войски. За разлика от дейностите на Русия, алиансът ще има цялостното право да прави това съгласно интернационалното право. Когато Путин се намеси в спора в Сирия, той го изложи доста в детайли като отговор на искане от законното и интернационално прието държавно управление на Сирия. Западът може да направи същото в Украйна. Самият Путин няма такава оправдателна причина за специфична интервенция. Свързаният с това риск от започване на трета международна война е явен, заради което Западът отхвърля да се намеси непосредствено.
Друг метод за прекъсване на враждебните дейности е да се убеди Путин неотложно да приключи огъня, като предложения Русия на всеобхватни мирни договаряния. Да, западните водачи не желаят да договарят с някой като Путин. Но те преговаряха със сърбина Слободан Милошевич единствено месеци след клането в Сребреница и резултатът беше Дейтънското съглашение, което постави завършек на войната в Босна през 1995 година
За да седне Путин на масата за договаряния, всичко би трябвало да бъде предмет на полемика. И границите на Украйна, и вековната угриженост на Русия за сигурността, и може би даже самата логичност за маркиране на днешните интернационалните граници в тази част на Европа въз основа на някогашните вътрешни граници в Съюз на съветските социалистически републики, които комунистическите водачи начертаха тъкмо по ред да попречи на руските републики и райони да се трансфорат в жизнеспособни самостоятелни страни. Не е належащо да се предопределя резултата от договарянията. Основното нещо е да се договаря, а не да се караме.
Западните водачи не могат да се накарат да издигнат тези въпроси, което наподобява единствено ускорява желанието на Путин да преначертае картата със мощ. Те избират да се бият или по-скоро да оставят Украйна да се бие, с вярата да победят Русия. Но в случай че има едно нещо, в което можете да сте сигурни, това е, че Путин в никакъв случай няма да одобри провалянето. Той към този момент е похарчил прекалено много старания и пари за тази военна интервенция, с цел да се отдръпна, без да реализира нищо. Ако западните водачи считат, че поддръжката им на една ръка разстояние за Украйна ще докара до военна победа за украинците, тогава те вършат съдбовната неточност да поясняват неправилно желанията и решимостта на съветския водач. В името на Украйна би трябвало, по един или различен метод, неотложно да го спрем, преди да пристигна моментът, в който не е останало нищо от страната, която желаеме да защитим.
Ангъс Роксбърг е някогашен сътрудник на Би Би Си в Москва и някогашен съветник на Кремъл. Автор на Strongman: Владимир Путин и битката за Русия и предизвикването на Москва: мемоари на задграничен сътрудник.
Превод: GlasNews
Предоставяйки оръжие на Украйна, само че заобикаляйки директната военна интервенция, западните водачи удължават този колосален спор. Най-добрият излаз са договарянията. Малцина на Запад се съмняват, че Украйна се пази заслужено. Руската спецоперация не е предизвикана, счита създателят на The Guardian.
От това следва, че помощта на Украйна е вярното решение. Но въобще не е явно, че поддръжката, която предоставяме (и не предоставяме), е верният метод да спасим украинския народ и самата страна. Колкото по-дълго продължава съветската интервенция, толкоз повече украинци ще напущат родината си и толкоз повече опустошения ще бъдат нанесени на техните домове, градове, промишлености и стопански системи. Но методът, по който Западът оказва помощ на Украйна в този момент – като я упоява и заобикаля директното присъединяване – единствено удължава тази борба. Подобна поддръжка може да помогне за закъснение на триумфа на Русия, само че е малко евентуално да спре напредъка й, още по-малко да я изтласка от Украйна.
Едва ли минава ден без някой върховен западен политик да съобщи, че Украйна „ съумява “, а Русия „ се проваля “. Това несъмнено покачва морала. Но това явно е неуместно.
Факт е, че всеки ден от ден на ден и повече градове се унищожават и по-късно минават към руснаците. За два месеца територията под контрола на Русия (първоначално това бяха единствено самопровъзгласилите се републики на Донбас) набъбна, може би пет пъти. Ако Русия продължи да бъде „ побеждавана “ с този ритъм, то след още два месеца целият юг на Украйна ще бъде в руини, а градове като Одеса ще наподобяват на Мариупол и доста хиляди украинци ще загинат.
Още по-лошо, защото интервенцията продължава и от ден на ден и повече селища са унищожени, става все по-малко евентуално украинците, които са избягали в други страни, в миналото да се завърнат. Те няма да имат нито жилища, нито работа. Колко поданици на Мариупол ще бъдат още веднъж вкъщи си? Ако задачата на Русия е била унищожаването на украинската нация, то тактиката на Запада способства за това.
Разбира се, в случай че ни е грижа за живота на украинския народ, Западът би трябвало да направи нещо, с цел да спре тази специфична интервенция – и то неотложно. Призоваването на украинците да продължат военната борба, без значение какъв брой обективна е тяхната идея, е просто да създадат страната си необитаема. Проблемът е, че има единствено два метода за бързо прекъсване на военните дейности и нито един от тях не подхожда на множеството западни водачи.
Първият е влизането на НАТО във военни дейности и нанасянето на бърз, солиден и съдбоносен удар на съветските войски. За разлика от дейностите на Русия, алиансът ще има цялостното право да прави това съгласно интернационалното право. Когато Путин се намеси в спора в Сирия, той го изложи доста в детайли като отговор на искане от законното и интернационално прието държавно управление на Сирия. Западът може да направи същото в Украйна. Самият Путин няма такава оправдателна причина за специфична интервенция. Свързаният с това риск от започване на трета международна война е явен, заради което Западът отхвърля да се намеси непосредствено.
Друг метод за прекъсване на враждебните дейности е да се убеди Путин неотложно да приключи огъня, като предложения Русия на всеобхватни мирни договаряния. Да, западните водачи не желаят да договарят с някой като Путин. Но те преговаряха със сърбина Слободан Милошевич единствено месеци след клането в Сребреница и резултатът беше Дейтънското съглашение, което постави завършек на войната в Босна през 1995 година
За да седне Путин на масата за договаряния, всичко би трябвало да бъде предмет на полемика. И границите на Украйна, и вековната угриженост на Русия за сигурността, и може би даже самата логичност за маркиране на днешните интернационалните граници в тази част на Европа въз основа на някогашните вътрешни граници в Съюз на съветските социалистически републики, които комунистическите водачи начертаха тъкмо по ред да попречи на руските републики и райони да се трансфорат в жизнеспособни самостоятелни страни. Не е належащо да се предопределя резултата от договарянията. Основното нещо е да се договаря, а не да се караме.
Западните водачи не могат да се накарат да издигнат тези въпроси, което наподобява единствено ускорява желанието на Путин да преначертае картата със мощ. Те избират да се бият или по-скоро да оставят Украйна да се бие, с вярата да победят Русия. Но в случай че има едно нещо, в което можете да сте сигурни, това е, че Путин в никакъв случай няма да одобри провалянето. Той към този момент е похарчил прекалено много старания и пари за тази военна интервенция, с цел да се отдръпна, без да реализира нищо. Ако западните водачи считат, че поддръжката им на една ръка разстояние за Украйна ще докара до военна победа за украинците, тогава те вършат съдбовната неточност да поясняват неправилно желанията и решимостта на съветския водач. В името на Украйна би трябвало, по един или различен метод, неотложно да го спрем, преди да пристигна моментът, в който не е останало нищо от страната, която желаеме да защитим.
Ангъс Роксбърг е някогашен сътрудник на Би Би Си в Москва и някогашен съветник на Кремъл. Автор на Strongman: Владимир Путин и битката за Русия и предизвикването на Москва: мемоари на задграничен сътрудник.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ