Западът трябва да направи повече. Да рискува, а не само

Западът би трябвало да направи повече. Да рискува, а освен да следи по какъв начин бомбите на Путин унищожават украински лечебни заведения, унищожават фамилии и трансформират деца в сираци. Просто би трябвало да бъде проявен кураж - кой не се е замислял за това най-малко един път? Защото просто е отвратително да гледаш фотосите по какъв начин мъртва майка лежи на земята с две дребни деца в обятията си. Или фрагментите на извънредно смелите хора, които се изправят невъоръжени пред дулата на съветските оръжия. И даже пеят.

Западът сподели единение и изненада даже Путин

Подобни фрагменти постоянно провокират един и същи инстикт: в случай че Западът не спре неотложно лудостта на Путин, това ще е несъвместимо с разбирането за какъвто и да е морал. Четири седмици след началото на войната обаче краят ѝ не се вижда - и западните страни са приложили съвсем всички налични средства. На страната бяха наложени най-строгите вероятни наказания. Те дават резултат - само че това ще отнеме време. Западът потвърди, че е обединен, в това число на последната среща на върха на НАТО - и това е триумф за Алианса. Понеже напълно не толкоз от дълго време военният съюз бе изправен пред тестване, причина за което надалеч не бяха единствено соловите акции на Доналд Тръмп. Сега обаче виждаме единение и увереност от Вашингтон до Варшава. Като заслугата за това е и на Путин, въпреки той в действителност да целеше тъкмо противоположното: разединение и разцепление на Запада.

Меркел едностранно заложи на Путин

За държавното управление на Германия предизвикването е изключително огромно. Три месеца след встъпването си във власт то би трябвало да дава отговор за това, което в продължение на 16 години е правено неправилно във външнополитически проект. Това, че Ангела Меркел до края на канцлерството си и то с поддръжката на доста социалдемократи поставяше ползите на стопанската система пред стратегическите цели на Германия, че едностранно заложи на Путин в областта на енергийните доставки и пренебрегва всички правила на рационалния риск, като в същото време целеустремено възпрепятстваше разширеното приложение на възобновимите енергийни източници - всичко това е част от наследството ѝ. И води до ограничаване на опциите за деяние на настоящето съдружно държавно управление. За разлика от други страни Германия не може да се откаже от съветския газ - зависимостта ѝ е прекомерно огромна. Към това се прибавя, че възможен срив на немската стопанска система може да вкара целия европейски вътрешен пазар в дълбока криза. Какво да се прави следователно?

Повече наказания, повече оръжия?

Налагането на спомагателни наказания е допустимо, както и отнемането на собствеността на още неколцина олигарси. Възможно е и на Украйна да бъдат доставени повече оръжия. Но дали това в действителност ще постави завършек на бруталната война на Путин? Не е несъмнено. По-вероятно е в последна сметка да се намеси съветският хайлайф. Онези, на които им липсва обичаният западен разкош, с който са привикнали, и още по-важното - всички тези политици и военни, които дълго време са подкрепяли Путин и които в този момент осъзнават, че тяхната страна, която трябваше да бъде доведена до историческо великолепие, в действителност е низвергната от интернационалната общественост.

Възможно е този развой на осъзнаване да продължи още известно време, само че е допустимо да се случи и напълно скоро. Никой не е в положение да предскаже това. Войната е на Путин и измежду опита, който натрупахме през първите четири военни седмици, е догатката, че най-после точно вътрешноруският напън ще е този, който фактически би могъл да постави завършек на експанзията.

Автор: Хелга Шмид