Саудитско издание: За да оцелее, Украйна трябва да се откаже от НАТО
Западът не се отхвърля отопитите си да отслаби Русия, което прави съюза ѝ с Китай още по-логичен
Украйна се трансформира в главно полесражение сред Русия и Запада, Москва се стреми да резервира въздействието си, до момента в който съперниците ѝ усилват помощта за Киев, което води единствено до ескалация на спора – с последствия, които ще се отразят върху геополитиката за дълъг интервал от време.
Ако авторитетният Запад (в частност водещите страни от НАТО) не смяташе Русия за зложелател, мощен съперник или явен съперник, те щяха да се стремят да я създадат член на алианса. Това е изключително значимо в светлината на обстоятелството, че след разпадането на Съветския съюз съветските водачи се застъпваха за разформироване на НАТО, следвайки образеца на Варшавския контракт (ВД), или за включване на Русия в алианса, както се случи с множеството от някогашните републики от Източния блок.
Лидерите на НАТО обаче изрично се опълчиха на разпускането на НАТО след разпадането на Варшавския контракт и Съветския съюз през 1991 година Вместо това те се концентрираха върху укрепването и разширението на алианса на изток. В резултат на това броят на членовете се усили до 28, спрямо 16 преди 1991 година Тези водачи изясняват дейностите си с обстоятелството, че Западът продължава да се сблъсква със закани от страна на политически ислям, тероризъм и страни, които не споделят западните полезности, изключително Русия, Китай, Иран, Северна Корея и други.
В исторически проект Русия постоянно е била възприемана като страна, друга от Европа, изключително от Западна Европа, макар че е евразийски колос. По-голямата част от Русия се намира в Европа. Тя е имала и продължава да има експанзионистични упоритости към Запада, по-специално към Европа. Политическите ѝ възгледи не съответстват с позициите на западните ѝ съседи. Това е трансформирало Русия във враждебна страна, по-специално към авторитетния Запад през цялата ѝ история.
Историята има образци както за съветски войски, настъпващи надълбоко в Европа, по този начин и за някои западни страни, нахлуващи в съветска територия. Нещо повече, тези армии нееднократно са достигали до Санкт Петербург и покрайнините на Москва. По този метод съществува историческа омраза сред Русия и нейните западни съседи. Тя се ускорява сред 1917 и 1991 година, когато Русия става комунистическа страна, която има отрицателно отношение към всичко западно.
Украинската рецесия също провокира засилена неприязън сред Европа и Русия. Отношенията сред Русия и Европа още веднъж се върнаха в положение на спор.
****
Руската федерация е най-голямата страна в света. Площта ѝ е 17 075 400 квадратни километра, което включва Източна Европа и към една трета от азиатския континент. Русия разполага с най-големите ресурси от естествени запаси в света. Населението ѝ е 146 милиона души. Русия се състои от 89 субекта. Конституцията на Руската федерация е призната на 12 декември 1993 година Тя е федерална президентско-парламентарна република. Президентът на Руската федерация има необятни изпълнителни пълномощия. Руският парламент се състои от две камари: горна (Съвет на федерацията) и долна (Държавна дума). Горната камара има 178 членове, а долната камара - 450 депутати.
****
След разпадането на Съветския съюз авторитетни западни страни се пробваха да отделят четиринадесет [бивши съветски] републики от Русия. Все още съществува с напрежение съревнование сред Москва и авторитетни западни страни. Западът не се отхвърля от опитите си да отслаби Русия, употребявайки всички налични средства, в това число разделяйки страната. Руският президент Владимир Путин неведнъж е посочвал това, осъждайки политиката на Запада по отношение на страната му.
Това прави съюза на Русия с Китай по-логичен, в сравнение с с Франция, Англия или Съединените щати. Без военната си мощност и впечатляващия нуклеарен боеприпас Русия би се трансформирала в маргинална страна. Тя обаче се стреми да заеме водеща позиция на международната икономическа и политическа сцена, трансформирайки се в една от основните сили, формиращи интернационална система, състояща се от няколко полюса (САЩ, Китай и Русия). По този метод връзките сред Русия и авторитетния Запад към момента се характеризират като конфликтни, а не като партньорски.
Последната демонстрация на вражески дейности бяха икономическите наказания, наложени от Запада против Москва в отговор на намесата ѝ в Украйна и освобождението на Крим и Донбас. Въпреки това Русия и други огромни западни страни споделят доста общи ползи, както и сходни възгледи по редица въпроси от съвместен интерес.
Външната политика на Русия по отношение на страните от Персийския залив и други райони може да се преглежда от позиция на метода " цели/средства ". Очевидно е, че Русия счита този район за извънредно значим както за света като цяло, по този начин и за полюсите в частност. Русия от дълго време се стреми да се укрепи в този район и да има военни бази там. Дори откакто Башар Асад напусна Сирия, упоритостите ѝ не са отшумели.
****
Политологът Джон Миършаймър, говорейки за съветската интервенция в Украйна, отбелязва следното:
" Мисля, че същността на протичащото се е, че Западът тласка Украйна към заличаване. Той поддържа желанието на Украйна да се причисли към Запада, обещавайки ѝ сигурност и разцвет, а по-късно я настройвайки против Русия. Украинските водачи се движат в тази посока. Затова приканвам за смяна в актуалната политика и прекосяване към тактика, която ще се основава на неутралитета на Украйна, поддръжката за нейната стопанска система и цялостното ѝ изключване от зоната на спор сред Запада и Русия. Това е най-хубавият избор за Украйна и нейния народ. Ако страната не поддържа неутралитет сред Запада и Русия, тя може да се окаже в унищожителен въртоп.
Ние на Запад призоваваме украинските водачи да бъдат твърди с руснаците и да упорстват за присъединение към НАТО. Създадохме им усещането, че времето е на наша страна и че в последна сметка ще победим Путинова Русия. И че рано или късно ще позволим на Украйна да се причисли към НАТО. Ако продължат да имат вяра в това, ще доведат страната си до... заличаване. Западните подтиквания единствено ще ескалират спора. В интерес на Украйна, както и в наш интерес тук на Запад, и в полза на Русия, е Украйна да не се причислява към Запада, а да остане неутрална. Това ще ѝ разреши да избегне заличаване. "
Америка и Западът не се вслушаха в този съвет и резултатът беше покруса, която става все по-катастрофална с всеки минал ден.
Превод и редакция:
Украйна се трансформира в главно полесражение сред Русия и Запада, Москва се стреми да резервира въздействието си, до момента в който съперниците ѝ усилват помощта за Киев, което води единствено до ескалация на спора – с последствия, които ще се отразят върху геополитиката за дълъг интервал от време.
Ако авторитетният Запад (в частност водещите страни от НАТО) не смяташе Русия за зложелател, мощен съперник или явен съперник, те щяха да се стремят да я създадат член на алианса. Това е изключително значимо в светлината на обстоятелството, че след разпадането на Съветския съюз съветските водачи се застъпваха за разформироване на НАТО, следвайки образеца на Варшавския контракт (ВД), или за включване на Русия в алианса, както се случи с множеството от някогашните републики от Източния блок.
Лидерите на НАТО обаче изрично се опълчиха на разпускането на НАТО след разпадането на Варшавския контракт и Съветския съюз през 1991 година Вместо това те се концентрираха върху укрепването и разширението на алианса на изток. В резултат на това броят на членовете се усили до 28, спрямо 16 преди 1991 година Тези водачи изясняват дейностите си с обстоятелството, че Западът продължава да се сблъсква със закани от страна на политически ислям, тероризъм и страни, които не споделят западните полезности, изключително Русия, Китай, Иран, Северна Корея и други.
В исторически проект Русия постоянно е била възприемана като страна, друга от Европа, изключително от Западна Европа, макар че е евразийски колос. По-голямата част от Русия се намира в Европа. Тя е имала и продължава да има експанзионистични упоритости към Запада, по-специално към Европа. Политическите ѝ възгледи не съответстват с позициите на западните ѝ съседи. Това е трансформирало Русия във враждебна страна, по-специално към авторитетния Запад през цялата ѝ история.
Историята има образци както за съветски войски, настъпващи надълбоко в Европа, по този начин и за някои западни страни, нахлуващи в съветска територия. Нещо повече, тези армии нееднократно са достигали до Санкт Петербург и покрайнините на Москва. По този метод съществува историческа омраза сред Русия и нейните западни съседи. Тя се ускорява сред 1917 и 1991 година, когато Русия става комунистическа страна, която има отрицателно отношение към всичко западно.
Украинската рецесия също провокира засилена неприязън сред Европа и Русия. Отношенията сред Русия и Европа още веднъж се върнаха в положение на спор.
****
Руската федерация е най-голямата страна в света. Площта ѝ е 17 075 400 квадратни километра, което включва Източна Европа и към една трета от азиатския континент. Русия разполага с най-големите ресурси от естествени запаси в света. Населението ѝ е 146 милиона души. Русия се състои от 89 субекта. Конституцията на Руската федерация е призната на 12 декември 1993 година Тя е федерална президентско-парламентарна република. Президентът на Руската федерация има необятни изпълнителни пълномощия. Руският парламент се състои от две камари: горна (Съвет на федерацията) и долна (Държавна дума). Горната камара има 178 членове, а долната камара - 450 депутати.
****
След разпадането на Съветския съюз авторитетни западни страни се пробваха да отделят четиринадесет [бивши съветски] републики от Русия. Все още съществува с напрежение съревнование сред Москва и авторитетни западни страни. Западът не се отхвърля от опитите си да отслаби Русия, употребявайки всички налични средства, в това число разделяйки страната. Руският президент Владимир Путин неведнъж е посочвал това, осъждайки политиката на Запада по отношение на страната му.
Това прави съюза на Русия с Китай по-логичен, в сравнение с с Франция, Англия или Съединените щати. Без военната си мощност и впечатляващия нуклеарен боеприпас Русия би се трансформирала в маргинална страна. Тя обаче се стреми да заеме водеща позиция на международната икономическа и политическа сцена, трансформирайки се в една от основните сили, формиращи интернационална система, състояща се от няколко полюса (САЩ, Китай и Русия). По този метод връзките сред Русия и авторитетния Запад към момента се характеризират като конфликтни, а не като партньорски.
Последната демонстрация на вражески дейности бяха икономическите наказания, наложени от Запада против Москва в отговор на намесата ѝ в Украйна и освобождението на Крим и Донбас. Въпреки това Русия и други огромни западни страни споделят доста общи ползи, както и сходни възгледи по редица въпроси от съвместен интерес.
Външната политика на Русия по отношение на страните от Персийския залив и други райони може да се преглежда от позиция на метода " цели/средства ". Очевидно е, че Русия счита този район за извънредно значим както за света като цяло, по този начин и за полюсите в частност. Русия от дълго време се стреми да се укрепи в този район и да има военни бази там. Дори откакто Башар Асад напусна Сирия, упоритостите ѝ не са отшумели.
****
Политологът Джон Миършаймър, говорейки за съветската интервенция в Украйна, отбелязва следното:
" Мисля, че същността на протичащото се е, че Западът тласка Украйна към заличаване. Той поддържа желанието на Украйна да се причисли към Запада, обещавайки ѝ сигурност и разцвет, а по-късно я настройвайки против Русия. Украинските водачи се движат в тази посока. Затова приканвам за смяна в актуалната политика и прекосяване към тактика, която ще се основава на неутралитета на Украйна, поддръжката за нейната стопанска система и цялостното ѝ изключване от зоната на спор сред Запада и Русия. Това е най-хубавият избор за Украйна и нейния народ. Ако страната не поддържа неутралитет сред Запада и Русия, тя може да се окаже в унищожителен въртоп.
Ние на Запад призоваваме украинските водачи да бъдат твърди с руснаците и да упорстват за присъединение към НАТО. Създадохме им усещането, че времето е на наша страна и че в последна сметка ще победим Путинова Русия. И че рано или късно ще позволим на Украйна да се причисли към НАТО. Ако продължат да имат вяра в това, ще доведат страната си до... заличаване. Западните подтиквания единствено ще ескалират спора. В интерес на Украйна, както и в наш интерес тук на Запад, и в полза на Русия, е Украйна да не се причислява към Запада, а да остане неутрална. Това ще ѝ разреши да избегне заличаване. "
Америка и Западът не се вслушаха в този съвет и резултатът беше покруса, която става все по-катастрофална с всеки минал ден.
Превод и редакция:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ