Срещу Русия е открит “втори фронт”. Но Западът не знае как да го нахрани
Западът гръмко разгласи основаването на " втори фронт " против Русия. Така гръмко - " Втори фронт " - е наречена публикацията в печатната версия на списание “Економист ”, което е идеологическият рупор на западните либерали. По някаква причина в електронната версия тази хаплива фраза беше сменена с по-скромно, само че също разкриващо заглавие: „ Перо и меч “.
Не, не, не става въпрос за западен десант на съветското крайбрежие, както загатна президентът на Украйна Владимир Зеленски, когато приказва на срещата на Г-20, която той назова Г-19. Редакторите на “Економист ”, постоянно захласнати от нуждата да се борят против съветската страна, назовават нашата пета колона, маргиналните опозиционери, които най-вече избягаха от страната си, „ втори фронт “. Явно списанието си е спомнило формулата на Сент-Екзюпери: „ Ние сме виновни за тези, които сме опитомили “. Никому незнайни фигури в Русия са били отглеждани там толкоз дълго, че в този момент са решили най-малко по някакъв метод да припомнят на груповия Запад за техните проблеми.
Неслучайно избягалите на Запад непознати сътрудници с наслада се втурнаха да предлагат тази публикация за четене. Нищо чудно, че в края на краищата най-малко някой си спомни за потребностите на вегетиращата демократична партия, която напусна Русия и е много изпосталяла зад граница. И към този момент беше време тя да изпадне в обезсърчение: вълната от идеологическа русофобия, която обхвана Европа, провокира премахването на всичко съветско, което имаше мъчителен резултат върху тези, които в никакъв случай не са се считали за руснаци в Русия, мислейки, че в чужбина ще оценят многото им години работа на идеята на рухването на съветската държавност. Не се прави оценка.
От първите дни на спецоперацията в Украйна съветските либерали започнаха да молят да не ги свързват с Русия и да измислят някаква формула, която да ги измъкне от общите антируски наказания. Тогава те самите започнаха да одобряват формулата „ Няма положителни руснаци “, която Зеленски персонално прокламира пред външна аудитория. Някои от тях към момента се опитваха да спорят с това, само че все по-често започнаха да се чуват гласове: " Ние към този момент не сме. Ние сме освен отвън правното поле - ние сме отвън полето на човечеството. Трябва да приемем това. "
И какво да вършат в обстановка, в която в европейската преса стартира разгорещена полемика за това дали съветската душа като такава е по начало отговорна? Това доста припомня на теологичния спор в Европа от XVI век за това дали индианците имат душа. След като одобриха тезата, че всички руснаци са отговорни, западните медии стигнаха по-далеч и започнаха не по-малко бурно да дискутират дали е належащо да се четат Пушкин и Достоевски или е по-лесно да ги забранят като нездравословна литература.
Любопитно е, че упоменатият “Економист ” в последна сметка великодушно разреши да се четат съветските класици понякога, макар че разпозна обосновката на причините на последователите на цялостното унищожаване на нашата просвета: „ Да, съветският книжовен канон е очернен от империализъм. Но това не значи, че би трябвало да спрете да го четете. " След като минава през „ империалистическите петна “ в творчеството на Толстой, Пушкин и Достоевски, рупорът на либералите най-после взема решение, творбите би трябвало да бъдат оценено, даже и единствено с цел да се разбере логиката на дейностите на съперника.
Е, в случай че даже Толстой е изкаран отговорен, тогава какво да чака някой треторазреден блогър, който може да е прочут в стеснен кръг съветски опозиционери, само че в очите на Запада е елементарен руснак, тъй като всички ние сме априори отговорен за сегашните проблеми на Европа и Америка. В желанието си да санкционират цялото население на Русия западните водачи даже не видяха по какъв начин са се лишили от съвсем всички принадлежности за въздействие върху нашето общество, нарушавайки личните си обичаи и дългогодишна процедура.
Например, в годините на Студената война, когато Съюз на съветските социалистически републики беше заобиколен от мощна „ желязна завеса “, Западът постави забележителни старания да проникне в нашето осведомително пространство, деликатно събра избягалите в чужбина критици на руската система, нахрани ги, изразходва обилни средства, с цел да подсигурява, че антисъветската агитация си проправя път до рускоезичния четец или слушател на „ противников гласове “ през всички трудности. Днес, в припадък на русофобски пристрастености, Западът прерязва осведомителните канали и унищожава мрежата от сътрудници на въздействие, създавана с десетилетия.
“Економист ” ненадейно обърна внимание на това по какъв начин антируските наказания на практика оставиха тези сътрудници, които списанието назова „ офшорна публицистика “, без удобно битие. “Ютюб ” и разнообразни обществени мрежи, където излъчват нашите “петоколонници ”, отхвърлиха да монетизират пропагандните им действия. И платежни системи като “Виза ” и “Мастъркард ”, напуснали Русия, ги лишиха от опцията да получават това, което нашите опозиционери умееха добре през всичките тези години - да получават дарения, наричани галено " грантове ". Резултатът беше липса на задоволство. „ Парите са казусът на офшорните издания “, установи със страдание английският седмичник.
Авторите на публикацията даже не виждат по какъв начин, в опит да изкопчат финансирането на своите подчинени, те наскърбиха нежните им усеща, като съпоставиха тези лица с... Ленин. „ Офшорната публицистика постоянно е оказвала въздействие върху политическото бъдеще на Русия ", написа списанието. „ Русия има дълга традиция на авторитетни бежанци: в миналото Владимир Ленин издаваше вестник „ Искра " в Лондон. Оригиналното съпоставяне, няма що. Да наречеш редакторите на медиите-чужди сътрудници, окопани в чужбина, „ днешни Лениновци “ е нещо безумно. Човек би желал да попита създателите: дали най-после Ленин оправдава упованията на Запада, откакто идва на власт в Русия?
Но още по-оригинална мисъл пристигна от публицистична публикация в “Економистг ” по същата тематика, която приканва компаниите, ръководещи интернационалните платежни системи, да „ намерят способи да създадат допустимо “ прехвърлянето на дарения от Русия към офшорни пропагандисти. Тоест, демократичните идеолози, които от доста години се стремят към тотални наказания против Русия, внезапно осъзнаха, че са изхвърлили личното си дете дружно с водата и в този момент мислят по какъв начин да оправят обстановката. Остава единствено да се върнат към концепцията за въвеждане на паспорти на „ верни руснаци “ (или „ потребни руснаци “, както предложи един от избягалите непознати агенти) и въвеждане на обособена платежна система за тяхното финансиране от Русия. Както и списанието в креативен ентусиазъм да прикани да се назовава “Виза-Ленин ”, продължавайки рискованите си аналогии.
Но точно те към момента не са разбрали, че с издигането на нова „ желязна завеса “ са понижили фрапантно способността си да се обръщат непосредствено към нашата аудитория. Западните изявления обичат да упрекват Русия в цензура, само че не Русия прекъсна стрийминг услуги като “Нетфликс ”, които бяха употребявани интензивно за въздействие върху нашата юноша. Не Русия лиши своите читатели от опцията да употребяват онлайн библиотеките на Запада на непознати езици. Преди това западните идеологически диверсанти носеха на себе си неразрешената литература в Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент сами издигат железобетонни бариери, с цел да не проникне тя у нас.
След като сътвориха такива компликации за себе си, те приканват съветските жители интензивно да употребяват ВПН-услуги. Спомнете си по какъв начин напълно неотдавна английският министър председател Борис Джонсън си фантазира, че е Прометей, носейки ни огъня на знанието с това мистериозно трибуквено редуциране. Така публикацията на “Економист ” показва вяра, че западната агитация ще пробие бариерите, издигнати от Запада, като цитира статистика за потреблението на ВПН-услуги в Русия. Вярно е, че реакцията на съветските читатели няма да зарадва списанието. Някои от тях показаха: „ Използвам ВПН, с цел да тегля сериали и филми от торенти, а не да чета непознати нелепости “. Това значи, че съветската аудитория познава съкращенията и трибуквените думи по-добре от всеки Джонсън, само че ги употребява повече, с цел да заобиколи западната цензура, в сравнение с домашната.
Съдбата на избягалите опозиционери, които никога не наподобяват освен на Ленин, само че даже и на Керенски, не вълнува никого. Трудно е да се каже дали някой от тях се е надявал, че ще ги посрещнат във Вилнюс или Тбилиси с червен килим и куфар с пари, само че в този момент те плачат дружно за проблемите, с които би трябвало да се сблъскат в непозната земя и по какъв начин са " афектирани " на граничните и миграционни служби на другите страни.
Основният въпрос е - " Къде ще хапвам? ". Звучи директно или индиректно от постове на всякакви избягали фигури, само че остава без отговор към този момент. След като отряза несполучливите деятели от евентуална публика, Западът все по-малко се интересува от тяхното наличие: то се оказва прекомерно скъпо и неефикасно. Така че " вторият фронт " ще си остане на минималната заплата.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Не, не, не става въпрос за западен десант на съветското крайбрежие, както загатна президентът на Украйна Владимир Зеленски, когато приказва на срещата на Г-20, която той назова Г-19. Редакторите на “Економист ”, постоянно захласнати от нуждата да се борят против съветската страна, назовават нашата пета колона, маргиналните опозиционери, които най-вече избягаха от страната си, „ втори фронт “. Явно списанието си е спомнило формулата на Сент-Екзюпери: „ Ние сме виновни за тези, които сме опитомили “. Никому незнайни фигури в Русия са били отглеждани там толкоз дълго, че в този момент са решили най-малко по някакъв метод да припомнят на груповия Запад за техните проблеми.
Неслучайно избягалите на Запад непознати сътрудници с наслада се втурнаха да предлагат тази публикация за четене. Нищо чудно, че в края на краищата най-малко някой си спомни за потребностите на вегетиращата демократична партия, която напусна Русия и е много изпосталяла зад граница. И към този момент беше време тя да изпадне в обезсърчение: вълната от идеологическа русофобия, която обхвана Европа, провокира премахването на всичко съветско, което имаше мъчителен резултат върху тези, които в никакъв случай не са се считали за руснаци в Русия, мислейки, че в чужбина ще оценят многото им години работа на идеята на рухването на съветската държавност. Не се прави оценка.
От първите дни на спецоперацията в Украйна съветските либерали започнаха да молят да не ги свързват с Русия и да измислят някаква формула, която да ги измъкне от общите антируски наказания. Тогава те самите започнаха да одобряват формулата „ Няма положителни руснаци “, която Зеленски персонално прокламира пред външна аудитория. Някои от тях към момента се опитваха да спорят с това, само че все по-често започнаха да се чуват гласове: " Ние към този момент не сме. Ние сме освен отвън правното поле - ние сме отвън полето на човечеството. Трябва да приемем това. "
И какво да вършат в обстановка, в която в европейската преса стартира разгорещена полемика за това дали съветската душа като такава е по начало отговорна? Това доста припомня на теологичния спор в Европа от XVI век за това дали индианците имат душа. След като одобриха тезата, че всички руснаци са отговорни, западните медии стигнаха по-далеч и започнаха не по-малко бурно да дискутират дали е належащо да се четат Пушкин и Достоевски или е по-лесно да ги забранят като нездравословна литература.
Любопитно е, че упоменатият “Економист ” в последна сметка великодушно разреши да се четат съветските класици понякога, макар че разпозна обосновката на причините на последователите на цялостното унищожаване на нашата просвета: „ Да, съветският книжовен канон е очернен от империализъм. Но това не значи, че би трябвало да спрете да го четете. " След като минава през „ империалистическите петна “ в творчеството на Толстой, Пушкин и Достоевски, рупорът на либералите най-после взема решение, творбите би трябвало да бъдат оценено, даже и единствено с цел да се разбере логиката на дейностите на съперника.
Е, в случай че даже Толстой е изкаран отговорен, тогава какво да чака някой треторазреден блогър, който може да е прочут в стеснен кръг съветски опозиционери, само че в очите на Запада е елементарен руснак, тъй като всички ние сме априори отговорен за сегашните проблеми на Европа и Америка. В желанието си да санкционират цялото население на Русия западните водачи даже не видяха по какъв начин са се лишили от съвсем всички принадлежности за въздействие върху нашето общество, нарушавайки личните си обичаи и дългогодишна процедура.
Например, в годините на Студената война, когато Съюз на съветските социалистически републики беше заобиколен от мощна „ желязна завеса “, Западът постави забележителни старания да проникне в нашето осведомително пространство, деликатно събра избягалите в чужбина критици на руската система, нахрани ги, изразходва обилни средства, с цел да подсигурява, че антисъветската агитация си проправя път до рускоезичния четец или слушател на „ противников гласове “ през всички трудности. Днес, в припадък на русофобски пристрастености, Западът прерязва осведомителните канали и унищожава мрежата от сътрудници на въздействие, създавана с десетилетия.
“Економист ” ненадейно обърна внимание на това по какъв начин антируските наказания на практика оставиха тези сътрудници, които списанието назова „ офшорна публицистика “, без удобно битие. “Ютюб ” и разнообразни обществени мрежи, където излъчват нашите “петоколонници ”, отхвърлиха да монетизират пропагандните им действия. И платежни системи като “Виза ” и “Мастъркард ”, напуснали Русия, ги лишиха от опцията да получават това, което нашите опозиционери умееха добре през всичките тези години - да получават дарения, наричани галено " грантове ". Резултатът беше липса на задоволство. „ Парите са казусът на офшорните издания “, установи със страдание английският седмичник.
Авторите на публикацията даже не виждат по какъв начин, в опит да изкопчат финансирането на своите подчинени, те наскърбиха нежните им усеща, като съпоставиха тези лица с... Ленин. „ Офшорната публицистика постоянно е оказвала въздействие върху политическото бъдеще на Русия ", написа списанието. „ Русия има дълга традиция на авторитетни бежанци: в миналото Владимир Ленин издаваше вестник „ Искра " в Лондон. Оригиналното съпоставяне, няма що. Да наречеш редакторите на медиите-чужди сътрудници, окопани в чужбина, „ днешни Лениновци “ е нещо безумно. Човек би желал да попита създателите: дали най-после Ленин оправдава упованията на Запада, откакто идва на власт в Русия?
Но още по-оригинална мисъл пристигна от публицистична публикация в “Економистг ” по същата тематика, която приканва компаниите, ръководещи интернационалните платежни системи, да „ намерят способи да създадат допустимо “ прехвърлянето на дарения от Русия към офшорни пропагандисти. Тоест, демократичните идеолози, които от доста години се стремят към тотални наказания против Русия, внезапно осъзнаха, че са изхвърлили личното си дете дружно с водата и в този момент мислят по какъв начин да оправят обстановката. Остава единствено да се върнат към концепцията за въвеждане на паспорти на „ верни руснаци “ (или „ потребни руснаци “, както предложи един от избягалите непознати агенти) и въвеждане на обособена платежна система за тяхното финансиране от Русия. Както и списанието в креативен ентусиазъм да прикани да се назовава “Виза-Ленин ”, продължавайки рискованите си аналогии.
Но точно те към момента не са разбрали, че с издигането на нова „ желязна завеса “ са понижили фрапантно способността си да се обръщат непосредствено към нашата аудитория. Западните изявления обичат да упрекват Русия в цензура, само че не Русия прекъсна стрийминг услуги като “Нетфликс ”, които бяха употребявани интензивно за въздействие върху нашата юноша. Не Русия лиши своите читатели от опцията да употребяват онлайн библиотеките на Запада на непознати езици. Преди това западните идеологически диверсанти носеха на себе си неразрешената литература в Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент сами издигат железобетонни бариери, с цел да не проникне тя у нас.
След като сътвориха такива компликации за себе си, те приканват съветските жители интензивно да употребяват ВПН-услуги. Спомнете си по какъв начин напълно неотдавна английският министър председател Борис Джонсън си фантазира, че е Прометей, носейки ни огъня на знанието с това мистериозно трибуквено редуциране. Така публикацията на “Економист ” показва вяра, че западната агитация ще пробие бариерите, издигнати от Запада, като цитира статистика за потреблението на ВПН-услуги в Русия. Вярно е, че реакцията на съветските читатели няма да зарадва списанието. Някои от тях показаха: „ Използвам ВПН, с цел да тегля сериали и филми от торенти, а не да чета непознати нелепости “. Това значи, че съветската аудитория познава съкращенията и трибуквените думи по-добре от всеки Джонсън, само че ги употребява повече, с цел да заобиколи западната цензура, в сравнение с домашната.
Съдбата на избягалите опозиционери, които никога не наподобяват освен на Ленин, само че даже и на Керенски, не вълнува никого. Трудно е да се каже дали някой от тях се е надявал, че ще ги посрещнат във Вилнюс или Тбилиси с червен килим и куфар с пари, само че в този момент те плачат дружно за проблемите, с които би трябвало да се сблъскат в непозната земя и по какъв начин са " афектирани " на граничните и миграционни служби на другите страни.
Основният въпрос е - " Къде ще хапвам? ". Звучи директно или индиректно от постове на всякакви избягали фигури, само че остава без отговор към този момент. След като отряза несполучливите деятели от евентуална публика, Западът все по-малко се интересува от тяхното наличие: то се оказва прекомерно скъпо и неефикасно. Така че " вторият фронт " ще си остане на минималната заплата.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ