Западът като идеология и нашият руски отговор
Западът е идеология. В цялостния смисъл на думата.
Идеологията е действителност, тоталитарно налагана по всевъзможен метод и благодарение на всички механически и психични средства на масата на популацията. Идеологията на Запада през днешния ден е единствено и само либерализма. Глобализацията е световно разпространяване на либерализма на цялото човечество. И който не е склонен, бива погубен. Рано или късно по един или различен метод, само че се унищожава. Това са законите на идеологията. Всяка идеология. Идеологията наложително работи в понятието приятел/враг. За либералите и поддръжниците на демократичния Запад са свои, т.е. другари. Противниците на либерализма са непознати, т.е. врагове. Чуждите би трябвало или да бъдат превъзпитани (превърнати в свои), или унищожени.
Бжежински през 2005 година ми подари книгата си “Изборът: Глобално доминиране или Глобално водачество” с посвещение. “На Дугин с благопожелание да промени възгледите си на тъкмо противоположните”. Това е ослепителен пример за идеологично мислене. Ако мислиш друго от нас, или променяй метода си на мислене (живот, държание, ценности), или изчезни. Русия се причисли към Запада като идеология през 90-те години. И до края тя беше в прочут смисъл вярна на своята клетва. Но още към края на 90-те години се разбра, че този път води Русия към крах. Западът желае от ден на ден и повече отстъпки. Не просто по-нататъшна либерализация, само че и разрушение на самата Русия Федерация, с паралелното освобождение от съветско въздействие на зоните под директен надзор на НАТО и Запада.
След като стана президент, Путин стартира ненапълно да се опълчва на тази - военно-стратегическа - част от клетвата, дадена от реформаторите през 90-те години на Запада. В началото много страхливо: ние одобряваме либерализма, само че държим надзор над своите територии.
Този компромис проработи известно време. Но Западът продължи да упорства и Путин ставаше все по-твърд към суверенитета. Ситуацията се нажежаваше. Русия, като част от Запада, споделяше демократична идеология, само че обезверено се опитваше да я комбинира със суверенитета. Оттук и суверенна народна власт, спорно и не изключително обосновано, само че тъкмо разбиране. Точно това искаше Русия: да бъде част от световния Запад, само че суверенна част от него.
Това беше компромис, който постепенно се разсея като мъгла през последните 22 години. Идеологията на Запада остана безкомпромисна: тези, които одобряват либерализма, би трябвало да се подчиняват на Запада. Във всичко. „ Суверенни “ и „ демократични “ са тези, които Западът смята за такива. Това значи, че те към този момент не са суверенни, защото зависят от външно самопризнание и не могат да бъдат самостоятелни и свободно да ръководят ориста и политиката си. Демокрацията е още по-трудна, защото самият Запад става все по-тоталитарен и недемократичен, като в същото време остава демократичен (по създание приказваме за световна капиталистическа олигархия, ръководеща от време на време над все по-контролиран от монопола пазар).
Русия най-сетне тъкмо в този момент скъса със Запада и неговата идеология. Доскоро Путин се опитваше да поддържа връзка с световния (либерален) свят – с неговата идеология, с неговите технологии, с неговите протоколи и логаритми, с неговите правила и неговите правила. Връвта се опъваше от ден на ден и повече, само че в този момент се скъса.
Русия изостави Запада като концепция. Може да се каже и иначе: Западът изключи Русия от нейните световни мрежи.
Това е изцяло нова обстановка. И за Русия, и за Запада. Още повече, че и при Империята, и при комунистите нещо ни свързваше със Запада – европоцентричният хайлайф в първия случай, марксистката (западната) идеология и общи корени с европейското Просвещение – във втория.
Днес Русия скъсва по-задълбочено със Запада. Отхвърляйки го като идеология, попадаме в напълно нови условия. Това е невиждано. Тук можем да очертаем две етапи на нашето идеологическо съзнание и образуването на нашата цивилизационна позиция:
1. Първо, Русия ще се опита да прокара логиката на суверенния демократизъм до нейните граници. Например, ние резервираме всички атрибути на западната идеология, само че тяхната интерпретация ще бъде характерна – съветска и суверенна. Следователно във военната интервенция в Украйна ние частично повтаряме сюжетите на самия Запад: превантивна атака, разкриване на неразрешени оръжия, подлите проекти на врага да провежда настъпление, случаи за геноцид и злонамерено принуждение против цивилно население, филантропична злополука и други Всички чухме това в Ирак, Афганистан, Сирия и така нататък от самите американци. Днес, в тази ситуация с Украйна, Западът има изцяло противоположна позиция по въпроса, която ние се опитваме да пренебрегваме. Както споделя самият Запад: ние сме висшата истина, който е срещу, е „ терорист “ и ние ще го премахнем („ отменим “) и ще изключим, в този момент ние прокламираме същото в отговор: ние сме последната истина, който и да е, в случай че е срещу, той е „ терорист” и ние ще го „ демилитаризираме” и „ денацифицираме”. Това е огледален облик на самия Запад и неговия метод на държание като единствен върховен полюс. Казваме, че има различен полюс, който може да си разреши същата линия на държание. И вие можете, и ние можем. Ако можем да настояваме за това (а имам вяра, че можем), тогава изцяло ще си върнем многополюсния международен ред и статуса си в него като върховен самостоятелен полюс. Но към този момент в хода на тази към момента надалеч от приключена битка ще стане ясно, че в дълготраен и даже средносрочен проект няма да можем да се противопоставим на Запада и неговата идеология въз основа на неговите лични правила, правила и полезности, единствено с друг център. Тук свършва първата фаза.
2. Втората фаза ще се състои във обстоятелството, че откакто влезем в директна и тежка борба със Запада, ние просто ще бъдем задължени да изложим различна идеология. Вашата концепция. Ясно е, че отхвърляме. Но това, което споделяме, въобще не е ясно. И светът чака тази позитивна стратегия от нас в този момент. И това е много разбираемо. Срещу кого в действителност водим военна интервенция? Казваме " срещу нацизма ". Неубедително, незадоволително, неразбираемо. Западът крещи доста по-силно и по-настойчиво: споделят, че „ руснаците нападнаха украинците, а руснаците са агресорите, а украинците са жертвите “. Отвън наподобява тъкмо по този начин, тъй като западната агитация не видя (и това е главното: няма да забележи!) украинския нацизъм. На всички наши причини ще се отговори с океан от имитации и дезинформация. Разбира се, спечелилите не се съдят, а след успеха ще дълго и настойчиво ще предоставяме доказателства. Но всичко това ще бъде безсилно, в случай че не отговорим намерено на главния въпрос: в името на какво, в световна вероятност, в действителност вършим това, което вършим? И тук би трябвало да формулираме Идеята. Не можем да кажем: ние сме „ същинският Запад” и „ същинският либерализъм”, до момента в който Западът не е Западът и неговият „ либерализъм” в действителност е „ фашизъм”. Сами виждате какъв брой неубедително звучи това. Никой няма да повярва в това даже в Русия, а още повече отвън нея. Тук би трябвало да кажем нещо ново. Напълно нови и разбираеми както за нас самите – руснаци, украинци, беларуси и нашите братя в Евразия, по този начин и за всички останали. Очакват ни думи. Може би втората фаза на нашето идеологическо самоопределяне, която има за цел да постави завършек на раздялата ни със Запада и неговата идеология, ще пристигна по-рано, в сравнение с наподобява. Честно казано, това е належащо през днешния ден, в този момент. От това зависи дали ще бъдем разбрани и подкрепени от тези, които по принцип са подготвени за това.
Трябва да разберем един главен факт: скъсали сме съществено и дълго със Запада и либерализма. Сега е необратимо. И или ще изградим друг свят и нов международен ред - вътре и отвън нашите граници, или... Познайте сами " или... " Тук не желая да ескалирам обстановката, която към този момент обективно носи искрено апокалиптични черти.
Превод: В. Сергеев
Идеологията е действителност, тоталитарно налагана по всевъзможен метод и благодарение на всички механически и психични средства на масата на популацията. Идеологията на Запада през днешния ден е единствено и само либерализма. Глобализацията е световно разпространяване на либерализма на цялото човечество. И който не е склонен, бива погубен. Рано или късно по един или различен метод, само че се унищожава. Това са законите на идеологията. Всяка идеология. Идеологията наложително работи в понятието приятел/враг. За либералите и поддръжниците на демократичния Запад са свои, т.е. другари. Противниците на либерализма са непознати, т.е. врагове. Чуждите би трябвало или да бъдат превъзпитани (превърнати в свои), или унищожени.
Бжежински през 2005 година ми подари книгата си “Изборът: Глобално доминиране или Глобално водачество” с посвещение. “На Дугин с благопожелание да промени възгледите си на тъкмо противоположните”. Това е ослепителен пример за идеологично мислене. Ако мислиш друго от нас, или променяй метода си на мислене (живот, държание, ценности), или изчезни. Русия се причисли към Запада като идеология през 90-те години. И до края тя беше в прочут смисъл вярна на своята клетва. Но още към края на 90-те години се разбра, че този път води Русия към крах. Западът желае от ден на ден и повече отстъпки. Не просто по-нататъшна либерализация, само че и разрушение на самата Русия Федерация, с паралелното освобождение от съветско въздействие на зоните под директен надзор на НАТО и Запада.
След като стана президент, Путин стартира ненапълно да се опълчва на тази - военно-стратегическа - част от клетвата, дадена от реформаторите през 90-те години на Запада. В началото много страхливо: ние одобряваме либерализма, само че държим надзор над своите територии.
Този компромис проработи известно време. Но Западът продължи да упорства и Путин ставаше все по-твърд към суверенитета. Ситуацията се нажежаваше. Русия, като част от Запада, споделяше демократична идеология, само че обезверено се опитваше да я комбинира със суверенитета. Оттук и суверенна народна власт, спорно и не изключително обосновано, само че тъкмо разбиране. Точно това искаше Русия: да бъде част от световния Запад, само че суверенна част от него.
Това беше компромис, който постепенно се разсея като мъгла през последните 22 години. Идеологията на Запада остана безкомпромисна: тези, които одобряват либерализма, би трябвало да се подчиняват на Запада. Във всичко. „ Суверенни “ и „ демократични “ са тези, които Западът смята за такива. Това значи, че те към този момент не са суверенни, защото зависят от външно самопризнание и не могат да бъдат самостоятелни и свободно да ръководят ориста и политиката си. Демокрацията е още по-трудна, защото самият Запад става все по-тоталитарен и недемократичен, като в същото време остава демократичен (по създание приказваме за световна капиталистическа олигархия, ръководеща от време на време над все по-контролиран от монопола пазар).
Русия най-сетне тъкмо в този момент скъса със Запада и неговата идеология. Доскоро Путин се опитваше да поддържа връзка с световния (либерален) свят – с неговата идеология, с неговите технологии, с неговите протоколи и логаритми, с неговите правила и неговите правила. Връвта се опъваше от ден на ден и повече, само че в този момент се скъса.
Русия изостави Запада като концепция. Може да се каже и иначе: Западът изключи Русия от нейните световни мрежи.
Това е изцяло нова обстановка. И за Русия, и за Запада. Още повече, че и при Империята, и при комунистите нещо ни свързваше със Запада – европоцентричният хайлайф в първия случай, марксистката (западната) идеология и общи корени с европейското Просвещение – във втория.
Днес Русия скъсва по-задълбочено със Запада. Отхвърляйки го като идеология, попадаме в напълно нови условия. Това е невиждано. Тук можем да очертаем две етапи на нашето идеологическо съзнание и образуването на нашата цивилизационна позиция:
1. Първо, Русия ще се опита да прокара логиката на суверенния демократизъм до нейните граници. Например, ние резервираме всички атрибути на западната идеология, само че тяхната интерпретация ще бъде характерна – съветска и суверенна. Следователно във военната интервенция в Украйна ние частично повтаряме сюжетите на самия Запад: превантивна атака, разкриване на неразрешени оръжия, подлите проекти на врага да провежда настъпление, случаи за геноцид и злонамерено принуждение против цивилно население, филантропична злополука и други Всички чухме това в Ирак, Афганистан, Сирия и така нататък от самите американци. Днес, в тази ситуация с Украйна, Западът има изцяло противоположна позиция по въпроса, която ние се опитваме да пренебрегваме. Както споделя самият Запад: ние сме висшата истина, който е срещу, е „ терорист “ и ние ще го премахнем („ отменим “) и ще изключим, в този момент ние прокламираме същото в отговор: ние сме последната истина, който и да е, в случай че е срещу, той е „ терорист” и ние ще го „ демилитаризираме” и „ денацифицираме”. Това е огледален облик на самия Запад и неговия метод на държание като единствен върховен полюс. Казваме, че има различен полюс, който може да си разреши същата линия на държание. И вие можете, и ние можем. Ако можем да настояваме за това (а имам вяра, че можем), тогава изцяло ще си върнем многополюсния международен ред и статуса си в него като върховен самостоятелен полюс. Но към този момент в хода на тази към момента надалеч от приключена битка ще стане ясно, че в дълготраен и даже средносрочен проект няма да можем да се противопоставим на Запада и неговата идеология въз основа на неговите лични правила, правила и полезности, единствено с друг център. Тук свършва първата фаза.
2. Втората фаза ще се състои във обстоятелството, че откакто влезем в директна и тежка борба със Запада, ние просто ще бъдем задължени да изложим различна идеология. Вашата концепция. Ясно е, че отхвърляме. Но това, което споделяме, въобще не е ясно. И светът чака тази позитивна стратегия от нас в този момент. И това е много разбираемо. Срещу кого в действителност водим военна интервенция? Казваме " срещу нацизма ". Неубедително, незадоволително, неразбираемо. Западът крещи доста по-силно и по-настойчиво: споделят, че „ руснаците нападнаха украинците, а руснаците са агресорите, а украинците са жертвите “. Отвън наподобява тъкмо по този начин, тъй като западната агитация не видя (и това е главното: няма да забележи!) украинския нацизъм. На всички наши причини ще се отговори с океан от имитации и дезинформация. Разбира се, спечелилите не се съдят, а след успеха ще дълго и настойчиво ще предоставяме доказателства. Но всичко това ще бъде безсилно, в случай че не отговорим намерено на главния въпрос: в името на какво, в световна вероятност, в действителност вършим това, което вършим? И тук би трябвало да формулираме Идеята. Не можем да кажем: ние сме „ същинският Запад” и „ същинският либерализъм”, до момента в който Западът не е Западът и неговият „ либерализъм” в действителност е „ фашизъм”. Сами виждате какъв брой неубедително звучи това. Никой няма да повярва в това даже в Русия, а още повече отвън нея. Тук би трябвало да кажем нещо ново. Напълно нови и разбираеми както за нас самите – руснаци, украинци, беларуси и нашите братя в Евразия, по този начин и за всички останали. Очакват ни думи. Може би втората фаза на нашето идеологическо самоопределяне, която има за цел да постави завършек на раздялата ни със Запада и неговата идеология, ще пристигна по-рано, в сравнение с наподобява. Честно казано, това е належащо през днешния ден, в този момент. От това зависи дали ще бъдем разбрани и подкрепени от тези, които по принцип са подготвени за това.
Трябва да разберем един главен факт: скъсали сме съществено и дълго със Запада и либерализма. Сега е необратимо. И или ще изградим друг свят и нов международен ред - вътре и отвън нашите граници, или... Познайте сами " или... " Тук не желая да ескалирам обстановката, която към този момент обективно носи искрено апокалиптични черти.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ