Занесли на един цар едно житно зърно, голямо колкото кокоше

Занесли на един цар едно житно зърно, огромно колкото кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, с цел да го пита дали той помни имало ли е по негово време такова едро жито. Едва довели този дъртак, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, само че той дал отговор:

- В мое време не е ставало такова жито. Питайте татко ми.

Идва бащата, дъртак подпрян с една патерица, вижда житото и споделя:

- В мое време не е ставало такова жито.

Питайте татко ми. Идва бащата, строен, мил дъртак, без никаква патерица, поглежда житото и споделя:

- Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.

Царят запитал този дъртак:

- Защо ти, който си най-стар по години от всички, вървиш по този начин изправен и без патерици, синът ти - с една патерица, а внукът ти - с две?

Старецът дал отговор:

- Това е по този начин, тъй като в тях не пораства такова житно зърно. по тази причина, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изкриви — с една патерица, а когато не остана и помен от нея — с две патерици.

Царят запитал стареца:

- Ами с пари ли го купувахте?

- В наше време пари нямаше — дал отговор старецът. - Ние го приемахме и го споделяхме един с различен, с цел да може всеки да израсне пълноценно. Така се прави с вярата.