Майсторът от Тракия Илия Димитров: Построих къща и изгледа...
Занаятът ми е страховит! С него построих къща и изгледах две деца. Проблемът е, че през днешния ден съвсем никой не желае да се занимава с това, тъй като изисква доста самообладание и предпочитание, споделя 46-годишният Илия Димитров. Той е един от двамата обущари, на които разчитат жителите на един от най-големите квартали на Пловдив - " Тракия ". Работилницата му се намира в един от комерсиалните центрове, а клиентите не стопират да се нижат, до момента в който беседваме.
" Не изкуственият разсъдък и китайската стока ще затрият занаята ми, а неналичието на искащи да го учат. В Пловдив няма учебно заведение за това, уменията придобиваш с доста часове усърдна работа под крилото на добър занаятчия. Започнах на 12 години да чиракувам и дори бягах от учебно заведение, с цел да отида в работилницата ",
спомня си Илия. Около година-две му лишило да схване тънкостите в занаята и след няколко години работа в обущарско ателие решил да се отдели и да продължи самичък.
" Професията ми ще я има, до момента в който хората носят обувки. А най-голямото благополучие за мен е, когато спася обичаните обувки на клиента и го видя благополучен. Ние, обущарите, сме като лекарите - идва клиентът обезпокоен, носи разлепената обувка и виждаш по какъв начин отчаянието го е превзело. Когато обаче поемеш нещата в свои ръце и му кажеш, че ще спасиш ситуацията, на лицето му блества усмивка. Е, това не е ли като при посещаване при доктор, когато имаш здравословен проблем. Вдъхва ти вяра и взема решение казуса ",
размишлява Илия.
От години в ателието си той ремонтира обувки, куфари, чанти и колани.
" Днес клиентите не носят при мен толкоз остарели обувки за ремонт, колкото чисто нови и скъпи ", казва Илия и демонстрира чифт разлепени маркови кецове и последна мода мокасини. Смята, че с цел да се реализира по-достъпна цена за клиента, производителите на обувки през днешния ден най-вече лепят, рядко шият обувките, защото това е постоянно ръчен и по-скъпоплатен труд. Като резултат обаче се отваря доста повече работа на обущарите.
" Не изкуственият разсъдък и китайската стока ще затрият занаята ми, а неналичието на искащи да го учат. В Пловдив няма учебно заведение за това, уменията придобиваш с доста часове усърдна работа под крилото на добър занаятчия. Започнах на 12 години да чиракувам и дори бягах от учебно заведение, с цел да отида в работилницата ",
спомня си Илия. Около година-две му лишило да схване тънкостите в занаята и след няколко години работа в обущарско ателие решил да се отдели и да продължи самичък.
" Професията ми ще я има, до момента в който хората носят обувки. А най-голямото благополучие за мен е, когато спася обичаните обувки на клиента и го видя благополучен. Ние, обущарите, сме като лекарите - идва клиентът обезпокоен, носи разлепената обувка и виждаш по какъв начин отчаянието го е превзело. Когато обаче поемеш нещата в свои ръце и му кажеш, че ще спасиш ситуацията, на лицето му блества усмивка. Е, това не е ли като при посещаване при доктор, когато имаш здравословен проблем. Вдъхва ти вяра и взема решение казуса ",
размишлява Илия.
От години в ателието си той ремонтира обувки, куфари, чанти и колани.
" Днес клиентите не носят при мен толкоз остарели обувки за ремонт, колкото чисто нови и скъпи ", казва Илия и демонстрира чифт разлепени маркови кецове и последна мода мокасини. Смята, че с цел да се реализира по-достъпна цена за клиента, производителите на обувки през днешния ден най-вече лепят, рядко шият обувките, защото това е постоянно ръчен и по-скъпоплатен труд. Като резултат обаче се отваря доста повече работа на обущарите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ