Замяна на българския лев с еврото от 1 януари 2024г.

Замяна на българския лев с еврото от 1 януари 2024г. е по-скоро политическо обръщение към гласоподавателите, счита икономистът от. Така той разяснява пред БНР плана на разпореждане на Министерски съвет, което планува на тази дата еврото да стане публична валута в България. Датата 1.01.2024 беше упомената като допустима за страната ни през юли м.г. от зам.-председателя на Европейска комисия.
Според Каспарян приемането на еврото ще има на първо място позитивен резултат за страната – стабилизиране на валутния курс, нови интернационалните вложители. Той обаче счита, че избързваме с приемането на постановлението, поради коронакризата и предизборната обстановка у нас.  Особено в подтекста на идните избори, съгласно него това е по-скоро политическо обръщение към гласоподавателите за достиженията на ръководещата партия.
Агоп Каспарян: Пропастта сред небогати и богати доста се ускорява
Това е краткотрайно, разумно е да е краткотрайно. Така икономическият специалист Агоп Каспарян разяснява новината, че милионерите в България се ув...
Икономистът от „ Рего “ счита, че срокът за създаване на народен проект за въвеждане на еврото до 30 юни е нереалистичен. „ При състояние, че имаме избори след 1 месец, по-късно процедура по сформиране на държавно управление,  не виждам по какъв начин това може да стане до 30 юни, в случай че изобщо имаме формирано държавно управление “, сподели Каспарян.  Той напомни и за рекомендациите на ЕЦБ към България - с цел да се одобри еврото, би трябвало да сме член на ERM II, да имаме постоянна финансова и икономическа политика и да се усъвършенства доста качеството на ръководство и на институциите.  Тоест, имаме сигнали от ЕЦБ, които, изключително в изискванията на коронакризата, не кореспондират добре с готвеното разпореждане.
Каспарян напомни и три от най-важните критерии от Маастрихт за приемане на еврото  - равнищата на инфлацията, на бюджетния недостиг и на държавния дълг, които ние не сме изпълнили. Още един знак,  че избързваме с решението, изключително на фона на Covid-пандемията, която у нас мина от здравна във финансова и икономическа рецесия.
По отношение на икономическите ограничения на държавното управление Агоп Каспарян разяснява, че се раздават се големи суми, само че главно на огромния и междинния бизнес.  „ Представете си, че сте затворен обект, не работите няколко месеца и кандидатствате по мярката 60/40. Ако не работите, е  съвсем невероятно е да покриете разноските за заплати, защото  рецесията засегна семействата и компаниите с най-ниски приходи, както и по-малките компании, които разполагат с по-малък актив и мъчно могат да избегнат банкрута или да оцелеят за по-дълъг интервал от време “, сподели икономистът.
Има и добра вест, счита Каспарян, и тя е, че е почнал процесът на имунизиране. За жал в България този развой на върви добре, а точно това съгласно него е пътят към възобновяване на стопанската система. „ Отделно ние се борим за едни 200-300 хиляди българи, които се върнаха в България и сега също са на прага да се имунизират. По този метод имаме опция да задържим най-малко част от тях. Недоверието към някои ваксини се дължи на слабата осведомителна акция, а Европейска комисия не се оправи добре с на ръководството на рецесията “, сподели Каспарян.  Той изрази вяра, че скоро ще има недостиг не заради неналичието на ваксини, а поради голямото предпочитание на хората да се имунизират.